Обичайте Надка, граждани, обичайте и форбсовците си. Инак ще играе дървен господ!

“…през последните 20 години в България само се е крало и приватизирало…” (Надежда Нейнски, екс-Михайлова, несъгласна с гореспоменатото)

“Човекът е двуного без пера” (Платон)

Между двата цитата няма много общо. Ако някой оспорва Платон, просташки римувайки името на екс-хубавата екс-министърка, то да не забравя, че крякащите перушинести двуноги са най-интелигентните обитатели на остатъчния български пасторал. Котка, сгазена от кола, може да срещнете често, но патка, сгазена от кола – никога! А ако приватизирането подсеща за “гаражната принцеса с патладжанена каляска”, пак не е точно: помним, че бившият “принц” Михайлов приватизирал гаражите на ЦК тайно от благоверната си, която научила новината от сутрешните вестници. Наложи се после политическата й съвест да бъде успокоявана чрез дребен подарък: “Мерцедес” с цвят на (демократично) син домат. И без тези подробности става ясно, че не само се е крало и приватизирало. Между тези две (свещено)действия гражданите се влюбваха, размножаваха, развеждаха и емигрираха. (Някои останаха тук, за да садят, поливат и преживят демократични сини домати. Заедно с колците.)

Извън това нито краденето, нито приватизирало бяха толкова лесни, още по-малко пък бяха за всеки. Прав е духовният татко на либералните бърборековци (да го наречем Прекрасен Станчев): българският капитализъм не е игра с нулева сума, при което неколцина забогатяват точно с толкова, с колкото мнозина обедняват. Не, формулата на пладнешкия преход по-скоро гласи: Пари – (кражба + фира) – много по-малко Пари.

Фирата или изтича в тоалетната чиния или се превръща в наколен хотел, в летяща чиния, в телефон “Клаус Барби” и в силиконово виме. А остатъчните много по-малко Пари получават име “инвестиции” и застават начело на новобългарския “Форбс”.

Застанат ли, започват да страдат от недостиг на народна любов, та се налага министър Трайчо да ги гали по главите и да ги успокоява: “Те и таксиджиите ги мразят, к’во толкоз?” Което не е съвсем справедливо, защото таксиджиите крадат на дребно и без въображение – могат да броят само до две и затова се въртят само край летището и край Централна гара. А на горкия националноотговорен капитал му се наложи:

• да изтупва хорски дюшеци, докато захар, мляко и олио чакаха в складовете

“свободното ценообразуване” (“За бога, братя не купувайте!”);

• да претака държавни предприятия (“168 часа се съветва с Хърсев, а вие?”);

• да икономисва данъци, мита и акцизи: дъжд разтопи захарта на “Мултигруп” и всички бургазлии плувнаха в сироп като баклавички;

• да прехвърля “добри пари в добри ръце” (Чии бяха тия ръце? Само на Кюлев?);

• да подарява държавната авиокомпания “Балкан” на първия срещнат Гад, та после да му

доплаща “диш-хакъ” от държавния бюджет;

• да врътка държавен дълг по правилото “евтино брашно-скъпи трици”.

И всичко туй за да лъсне накрая с на гол тумбак чифте голф-игрища само.

Неблагодарният гласоподавател обаче не цени националноотговорните усилия и се сеща за цар Тодор 1. Правешки. Зер цар Тодор имаше само чифт кърпени чорапи и нагъваше боб, а съпругата му нямаше банка. (Той всъщност и съпруга нямаше – беше вдовец, горкият.) Сеща се гласоподавателят и псува. И не забелязва една дребна подробност:

националната телевизия срамежливо спомена, че двама форбсовци в началото били “охранители”, но после се ”ориентирали към застрахователния бизнес”. С други думи, обичайте Надка, граждани, обичайте и форбсовците си. Инак ще играе дървен господ!

Георги Гeоргиев