Ойде ли Шеви у реката?
Ако предположите, че нашата изненадана неинформираност се дължи на неудобството да се сравняваме с Румъния по този показател, ще познаете. Но само наполовина. Защото истинското “неудобство” се корени в негласното признание, че София прави всичко възможно да не дразни руската мечка.
Претенцията на натовска България да седи едновременно на руския и на натовския стол е крайъгълната глупост на провъзгласената за мъдрост двойнствена политика, характерна за София през последните 8 -10 години. Това е периодът, в който на власт дойде “загадъчното”( то така и си отиде) правителство на Сакскобургготски, а малко след това в създадената от него блага атмосфера на чело на държавата се възцари Първанов.
Политиката на “двата стола” беше формулирана най-запомнящо се при посещението на американския президент Джордж Буш в София. На 11 юни 2007 г. колегата му Първанов го изненада, стоейки редом с него в Археологическия музей, с съобщение, лъчезарно като (без)полезно изкопаемо от ерата на т.н. разведряване между Изтока и Запада : “ аз съм еднакво близък и с Джордж и с “Владимир”, каза той, оставяйки всички да си мислят, че на Буш това му харесва, щом и той продължава да се усмихва.
Това беше все едно на сватбено тържество младоженецът да каже пред всички с лъчезарна усмивка на онази, на която се врича във вярност: “Обичам те Пенке, ама и на Минка не отказвам”!
Буш запази самообладание. Замина си без да каже нищо за своя домакин, който се самоназначи за “мост” между Русия и САЩ. И Първанов си замина. Но го разбра малко по-късно, когато спряха да го канят в съюзническите столици. Огромната част от българите и до ден днешен също не разбраха този факт – кой да им каже?
Ето защо не е изненада, че Румъния ни “изненадва” с едно толкова важно стратегическо решение за своята ( и нашата по линия на НАТО) решение. Тук приоритетът е друг – да се харесаме на Владимир. И затова не бързаме с някакви си ракетни щитове, а е по-вероятно за щит да ни послужи нова съветско- руска ядрена централа. Кой е луд да обстрелва с ракети такова нещо!
Както припомня в. “Труд”, в края на 2009 г. тогавашният ни военен министър Николай Младенов определи информацията, че на полигона край Шабла също могат да бъдат позиционирани части от американската ПВО като “да сложиш шевролета пред коня”.
Не му придирям за шегата. Какво друго му остава, като сме станали за смях пред съюзниците. Но да наречеш българския троянски кон “шевролет” все пак е малко пресилено. Напомня на популярния рефрен за Шевролета от още по-популярната американска песничка “ American pie” , популяризирана от най-популярната поп звезда Мадона:
“Drove my Chevy to the levy but the levy was dry”!
Което, ако позволите един свободен превод като за случая, става да прозвучи като “ Ойде Шевролета у реката”.
Майтап, нали!
Иво Инджев
http://ivo.bg