Омертата около Първанов се пропука в…Узбекистан
Омертата около своеволията на президента Георги Първанов се пропука на много неочаквано място: Узбекистан, страната, в която дори държавният бюджет е държавна тайна, а диктатурата на Ислам Каримов е явна и еднолична, довела до масови бунтове в долината Фергана през пролетта на 2004-та и до кървавото смазване на въстанието в Адинджан година по-късно.
Информационният сайт Fergаna.ru, цитиран от базирания в Лондон български сайт Kafene.net, ни информира, че по време на официалното си посещение в Узбекистан ( 5-8 ноември 2008-ма) президентът на България Георги Първанов е извършил криминално престъпление по законите на страната домакин. На територията на Нуринския държавен резерват Г.Първанов е отстрелял защитен от закона рядък вид козел-архар. За това престъпление по наказателния закон на Узбекистан се полагат 2 години поправителен труд и глоба от 50 местни минимални работни заплати ( в Узбекистан, впрочем, те са най-ниски в региона, независимо от богатите залежи от природен газ).
Ловният подвиг на Г.Първанов не беше оповестен. На сайта на президента се твърди, че същият този ден, 7 ноември, президентът Първанов е присъствал в Самарканд на подписването на протокол за установяване на партньорски отношения между град Самарканд и град Пловдив.
Сайтът Fergana.ru описва подробно как дни наред е проправяна пътека за високия български гост, за да го улесни в очевидно планираното, но запазено в тайна намерение, да ловува в самия резерват ( забраната за отстрелването на тези животни важи и извън него). На около 100 души се оценява, според сайта, свитата, която е придружавала в това престъпно съзаклятие българския държавен глава.
Това са фактите, според опозиционното електронно издание. Те пораждат въпроси по аналогия. Например: колко голяма е била свитата на Г.Първанов при неговата аналогична разходка в гората край Симитли в ранната утрин на 1 март, когато трябваше да покаже загриженост и да обяви траур във връзка с трагедията с изгорелите български граждани в държавната железница на път към Кардам. Вместо това, на другия край на България Г.Първанов беше засечен от в. „Струма” да ходи на лов. Столичният в. „Експрес” ( който тези дни преминава в ръцете на растящата медийна империйка на г-жа Ирен Кръстева, известна с близостта си до властта и конкретно до Ахмед Доган-дали пък това не е отмъщението на дългата президентска ръка?), извади скандала на показ на централно ниво.
Президентът мълча 5 дни и накрая прибягна до присъщия му метод да увърта и да не отговаря конкретно ( например защо изобщо е бил там и не е обявил траур), твърдейки, че , да , бил е край Симитли, но не бил ловувал.
Така отговори той и на въпроса дали е получил подарък от оръжейния търговец Петър Манджуков под формата на апартамент в столицата, казвайки, без да отрича конкретно, че всичко около имотното му състояние било видно от официалната информация на съответния президентски сайт. Всичко, което пише там е видно, ами ако има и неща, които не са видни?
На официалния сайт на президента пише следното за неговото посещение в Узбекистан на конкретната дата 7 ноември 2008-ма:
„ През втория ден от визитата президентът Първанов и водената от него делегация посетиха град Самарканд.
На церемонията в резиденцията на губернатора на Самаркандската област в присъствието на президента Георги Първанов и на узбекския министър-председател Шавкат Мирзоев кметовете на двата града Славчо Атанасов и Зоир Мирзаев подписаха протокол за установяване на партньорски взаимоотношения между Пловдив и Самарканд”.
И нито дума за някакъв лов.
Очакванията от посещението на Първанов, създадени от самия него, бяха, че ще лобира за българския и западния интерес по линия на газопровода „Набуко”. „България разполага с политиката и личните контакти, които биха помогнали на ЕС в областта на енергетиката”, казва Г.Първанов на същият този 7 ноември, цитиран от агенция „Фокус”.
А ето до какви резултати довеждат политиката и личните му контакти, използвани, както разбираме, за бракониерски цели. Агенция Франс прес цитира домакина Ислам Каримов най-безцеремонно да зашлевява българския президент със следното категорично заявление:
„ Ние експортираме природния си газ единствено в Русия, а след това Русия го изнася за където пожелае, тъй като ние имаме само един газопровод”.
И за да няма съмнение за провала на официално обявената мисия на Г.Първанов като едва ли не европейски пратеник, каквито внушения имаше в навечерието на неговото престъпно сафари в Узбекистан, Ислам Каримов добави с типичния за гравитиращите в орбитата на Кремъл самодоволни диктатори тон:
„ Що се отнася до енергийната сигурност на Европа и износа на газ от централна Азия за Европа, този въпрос не фигурира в плановете на Узбекистан”.
В превод от руски на чист български език, този е „вървете на …”. Което обаче, оказва се, също не е повод да бъдем информирани от българска страна по темата. Защото по въпроса също не се казва нищо на официалния сайт на българския президент. Там дори отсъства думичката „Набуко”. Говорител е диктатора Каримов. А демократът Първанов е мълчател. Което той прави винаги, когато не му изнася да говори.
Най-тъжното в цялата история е фактът, че в демократична европейска България не се намери нито един свидетел на ловните подвизи на Първанов, който да потвърди публикациите на тази тема-а придружителите му край Симитли ще да са били , ако не стотина, то десетки. Както не се намери нито един съсед, нито един строител, охранител, шофьор от многобройните очевидци на факта, че г-жа Зорка Първанова многократно е посещавала адреса, с цел да напътства довършителните работи, на който според анонимно твърдение в интернет президентското семейство има подарен от оръжеен търговец апартамент.
У нас, оказва се, свидетелите са по-изплашени от дългата ръка на демократичния ни президент, отколкото опозиционерите в Узбекистан, които иначе диктаторът Ислам Каримов мачка с железен юмрук.
Иво Инджев