Оперетата „Путин” за(г)робва премиера публично?!
Оперативно-тактическите мероприятия на Генерала (ще) си вървят по график. Историята на проекта „Борисов” все повече ще потвърждава даоисткия лаф на Чърчил – „Колкото по-назад поглеждаш, толкова по-далеч в бъдещето ще успееш да прозреш.”.
Борисов тепърва ще разбира дали да си премиер е по-лесно. Отколкото да си кмет. Качвайки нивото на устойчивите си международни политически връзки – от Лужков на Путин. (Какво ще остане за Първанов – да разглежда комикси с Медведев ли?) Преди футболът беше на мода – сега ще са джудото и каратето. Беше време, когато Лужков го раздаваше и играч, и съдия – „Будеть возмездие!”, лафосваше „маестрото на графиците”…
Но безспорният авторитет в интимностите с Възмездието е Путин – „Замочим в сортире!”.
Каква оперета „Путин” тогава – човекът е сериозен. Отвсякъде. Даже понякога на партньорите им идва в повече.
Оперетата „Путин” е местна постановка – българска работа. Досега в нея мнозина не една роля играеха. И Борисов ще се наслаждава на кавърите – тепърва.
На 26 юли Борисов беше някак по-твърд за проекта „Белене”. Тактик. Морков и тояга за Командира – не го подкрепят: избори, дават му рамо – маневриране по руските проекти у нас. (Отсрочка?) Колкото и да се спекулира – те са си преди всичко руски. Какво да се прави – география. Руската политика е като природна даденост за България. Писахме преди почти месец – Борисов ще заеме по-гъвкава позиция по темата. И? Защото…
Има стратегическа Визия Генерала – себе си. А неговият успех минава през добруването (Т.Ж.) и „оправянето” (Симеон) на страната и народа дори.
Не, сериозно. Някой допуска ли, че от лъскането на обувките като бодигард на Симеон до мачлетата с Лужков и евентуалните „спаринги” с Путин, Борисов е напредвал само с ходове ад хок?!
Не че не са се изкушавали да го „обработват” историческите визионери – Първанов (и снощи…), да речем, Костов, да кажем. Сега Борисов е съблазнен от дверите на историята – иска сам да си върти политиката с Русия, ЕС и САЩ. Без на(д)зорници. Без ментори. Ще му достигне ли капацитет? Експертиза? Интелигентност? Характер? Харизма? Смелост…
Неформалният лидер на ГЕРБ даде тази заявка още на 26 юли вечерта – „Не печелимЕ – не го правимЕ!”.
На 1 септември в Гданск ще има възможност да си тества ре-визията…Апропо – любопитно съвпадение. На 26 юли 1939 г. Карл Шнуре, водещият преговорите за търговско сътрудничество между Германия и СССР от немска страна, формулира реВизията на бъдещия пакт – не съществувал проблем от Балтика до Черно море, който да не можел да бъде решен между двете страни. Търговски преговори? А сетне – глобална война.
Сталин не питаше ли – колко дивизии има папата? Сега Путин не разчита на 14 армия, за да има превес в България – иска да разставя тръбопроводи. Те са неговите „Катюши”. Съседните на България страни – алтернативни направления на Главния удар. В такъв политически покер всичко може да е блъф. Но и всеки Путинов блъф може да проводи губещия „в сортире”.
Така че на Борисов му трябва автентична експертиза за Путин, визията му за Русия и бъдещите му роли и мандати. И по съвета на Чърчил – дали не е добре да ровне назад, много назад…Толкова че „руската група” – Иван Драшков, Цветлин Йовчев и останалите, може да му свърши малко работа. Да не говорим за „персонален пенсионер”, пардон, като Любен Гоцев. Но има един осведомен пенсионер – о.р. ген. Димитър Владимиров, бившият шеф на НСО. Неговите хора обезпечаваха дискретно четиридневната „визита” на Таня Дяченко във Варна през август 1997 г. Путин е нейн проект ИЗЦЯЛО – „Путин върви много силно!”, репликата е на наблюдаващ Павел Бородин (януари 1997 г.). Владимиров наистина пръв се е докоснал до темата „Наследник” от официалните „играчи” у нас – останалите са не-формални ценители…Но Борисов си знае…
Но не е добре да се притеснява, когато заговори за Путин – не и публично. Иначе се за(г)робва пуб-лично по Темата.
Руснаците го харесват. Те си падат по „аналогиите”. Обичат простите симетрични решения. Няма какво толкова да им се плаши Борисов. И да снишава глас…Путин ли не обича дългите позиции при разиграването на политическите фючърси?! Особено на „извънборсовия” пазар. Е, малката подробност е, че обикновено калкулира всички „нетиращи вземания” за себе си! Дори и когато си преформулира интереса в движение…От Първанов към Борисов, да речем…
Но Борисов има шанс пред него с операция „разчистване” – стига да се пази от прекалените „аналогии” с Путин. Нима „дворцовото отглеждане” не е факт?! Или еманципирането сетне? Мишоци и т.н.
Защото „разчистването на бунището” си е и част от „креативно разрушение” в икономиката. Путин го е правил. Без да забравя за опциите при „разставянето” – „Всички пресмятания на силите и средствата се извършваха за пълно или частично разрушаване. (Иля Старинов)”. Шегичка…
Но докато се прегръща с руснаците, да не забравя и янките – „всяко ограничаване на креативното разрушение в името на съхраняване на национални икони означава изпускане на възможност за подобряване на жизнените стандарти” (Алън Грийнспан).
И още – вероятно ще му се наложи да разлисти някои от любимите „имперски книжки” на Путин – „Кавказкая война”, ген. Фадеев, Ростислав Андреевич, за да не забравя, че Царят Освободител е пренебрегнал съвета на генерала-герой да освободи България през Сърбия…
Любомир Живков