Опиянение

Когато Борисов е така безогледно венцехвален от медиите (умишлено или неволно), резултатът е тревожен – те му помагат да си помпа самочувствието, а eгото му да расте до небесата. И е въпрос само на време, той (сам) да си повярва, че е незаменим. А всъщност няма нищо по-нетрайно от славата.

Вижте бившия премиер Симеон Сакскобургготски. Та на въпроса – откъде черпи сокове тази народна любов към премиера?
На първо място от разпознаването му като алтернатива на всичко видяно и изстрадано досега. Борисов е различен – държи се различно, говори различно. Той е директен – даже скандално директен и прям. Той е нетрадиционен, смел, силен и безкомпромисен. Той е емблема. Идол.

Извънелитарен лидер

Борисов прилича на героите в предаванията по телевизията от 8.30 вечерта. Затова и не бива да бъде бъркан с елита. Категорично той не е част от елита, той е извънелитарен лидер, който не идва от упадъчния двупартиен модел на управление в България, провалил се и отвърнал хората от политиката заради неспособността си да ги убеди, че мисли и за тях. Елитът, който вместо с народна любов се обгради с приятелски кръгове и обръчи от фирми.
Борисов засега не страда от липсата на народна любов. Тя обаче също е преходна, особено пък в политиката. Затова само въпрос на време е тя да започне да му се "изплъзва", а народът – да отрезнява. Но преди това на него и на ГЕРБ ще им бъде даден шанс да докажат, че са това, за което се представят. И ако те спазват няколко прости правила, имат изгледи да задържат още около година-година и нещо народната любов. Как да запазят любовта?
Първо – не трябва да крадат. Впрочем – една от най-чувствителните теми за българското общество. Затова и ако Борисов и сие направят и една единствена стъпка накриво тук, това би отнесло като лавина доверието към управляващите.
Второ – да наказват тези, които крадат. ГЕРБ и лично Бойко Борисов може би малко лекомислено (а според други – геройски популистично) обещаха да има вкарани в затвора министри. И малцина тогава се сетиха, че това е работа на съда, а не на изпълнителната власт. И мога да си представя, колко разочаровано ще бъде същото това общество, когато утре се събуди и установи, че всъщност няма затворени министри. И че никога няма да има.
И трето – да не се променят. Хората са ги избрали такива и си ги харесват такива. Лошата вест е, че хубостта също е до време. В политиката например тя рядко изтрайва цял мандат.

Емилиян Лилов

Дойче веле