Ордени за некадърност
Ако допуснем, че по една или друга причина Бойко Борисов отсъства един месец от държавата, напълно вероятно е правителството да падне още в началото на втората седмица. То не бяха приемане на решения и отхвърлянето им, повишаване на ДДС и намалянето му, субсидиране на частните училища, разделяне на плажовете за VIP и за простосмъртни, увеличаване на глоби и такси, на стоки и услуги, закриване на болници и училища, и още десетки малоумни предложения от „компетентните” кадри на ГЕРБ. Ниската данъчна и митническа събираемост, укриването на доходи в размер на милиони, неефективната работа в редица възлови сектори в икономиката на страната, изглежда все още се дължи на негативите от предходното правителство.
При всяка реакция на хора от засегнатия сектор, нещата се връщаха на старото положение и нищо не се променяше. Самият премиер в началото на мандата гръмко заяви, че ако съдебната система не работи ефективно, ще се наложи да се реконструира. Дори определи изпитателен срок от шест месеца. За двойно повече време юристите доказаха, че са по-силни от правителството и могат да правят каквото си щат в държавата. Същото се получи с докторите, таксиджиите, енергодоставчиците и мобилните оператори. Всеки демонстрира как може да извива ръцете на управляващите, без да получи санкции за това. По наболели от години
въпроси се шумя много, но резултати просто нямаше. За проблеми като циганския и този с уличните кучета, изобщо не се отваряше и дума. Фиктивното отчитане на спад в безработицата и престъпленията не могат да излъжат никого, защото всеки знае с колко зор изкарва месеца, и колко пъти е обиран от крадци. Ако трябва да си кажем истината в очите трябва да признаем, че почти нищо не се е променило в
държавата до сега.
Работата на това правителство много прилича на работата на една пожарна команда.
Все едно тя да разполага с пет пожарни коли, а да се налага да гаси петдесе пожара на различни места в страната. При това с пожарникари, които хал хабер си нямат от тая работа. И като стане много напечено някъде, викат главния пожарникар Б.Б., а той като един Батман долита и оправя нещата. В същото време стотина червени апаши палят други пожари и Бойко пак хвърчи да спасява положението. Това е не само любителски подход и липса на професионализъм, това си е просто некадърност. И ако тя не рефлектираше върху обикновените
данъкоплатци, можеше да се преглътне как да е. Обаче се отразява, при това пагубно на народа. Време е вече да се назоват нещата с истинските им имена! И като твърдя това, в никакъв случай не наливам вода в мелницата на комунистите.
Те СА най-голямото зло за България и именно техни кадри в общинския и държавен апарат саботират малкото добри намерения на герберите. Кризата по света може и да отшумява, но у нас тя тепърва ще се задълбочава. При това е навсякъде и няма кой да я оправи. Защото сме свикнали да чакаме все някой друг да реши собствените ни проблеми, а ние само да викаме „Долу!” и „Да живее!”. Тази набрана от социализма инерция върши отлична работа на новите „капиталисти”, да работят най-вече за себе си и в ущърб на държавата. Сивата икономика процъфтява
за сметка на официалната и никакви акции на МВР не могат да измият срама от контролната дейност на държавата. Всеки втори циганин на пазара продава цигари без бандерол, всеки втори дилър на дрога се подпира на училищна ограда и всеки втори полицай е в комбина с организирани и неорганизирани престъпници за крадене на нафта, влакове или митнически стоки. Ядем най-скъпите и некачествени храни в Евросъюза, ползваме най-калпавите и скъпи услуги, при най-ниски доходи на глава от населението.
Управия няма, защото продължават да се назначават на отговорни постове хора, по партийна или шуробаджанашка линия, а не доказани специалисти. И е логично ако една команда не се справя с гасенето на пожари, да се преквалифицира в миене на тоалетни. В България обаче всичко е с краката нагоре и току виж наградили некадърниците с орден, грамота или незаслужена пенсия. Няма да е нито първия,
нито последния случай. Свидетели сме на какви ли не ужасни неща, които засъжаление бързо забравяме. Можем да се учудим истински само ако да речем Ахмед Доган, Николай Цонев или Емилия Масларова отидат доброволно в затвора, за сторените от тях длъжностни престъпления. Тъй като обаче по-скоро ще дойдат марсианците, ние ще седим, ще гледаме безразлично организираната анархия и ще се
ругаем в Интернет. За гражданско общество може да не ставаме, но това го можем перфектно.
Красимир Бачков