Орел, рак и щука за промените в НПК
В центъра на интереса на Брюксел са новите текстове, според които полицаят, разследвал дадено престъпление, ще може да бъде разпитан от съда, а по делата, зациклящи заради отсъствието на адвокати, ще могат да се назначават запасни защитници.
Според същите източници дори и да не се стигне до официална реакция на Брюксел, становището на експертите в Еврокомисията е, че тези промени ще ускорят делата и ще намалят формализма, а отхвърлянето им ще разводни цялостната реформа в наказателния процес.
Европейската комисия дори отложи техническия си доклад за България, за да проследи съдбата на тези две поправки в НПК, които бяха обявени за ключoви от правителството. Документът трябваше да излезе в края на февруари, но тъй като поправките в НПК ще се гледат на второ четене от правната комисия в парламента тази седмица, от Брюксел ще изчакат и ще обявят оценката си за реформите в областта на правосъдието и вътрешния ред в средата на март.
Министърът на правосъдието Маргарита Попова, която в петък беше в Брюксел, за пореден път защити двете поправки, особено правото полицаи да бъдат призовавани за свидетели. "Разследващият орган е единственият субект, който пръв има съприкосновение със събитието и непосредствено възприема фактите. Неговото изправяне пред съда, за да даде показания, е изключително важно", обясни Попова пред "Дневник" в белгийската столица. "Пълното и всестранно разследване включва и информацията, която тези хора биха дали пред съдебния състав. Това е разумът", добави тя.
Да говорят ли разследващите пред съда
Голямата битка за промените в НПК ще бъде в четвъртък в правната комисия на парламента и министерството разполага само с три дни, за да убеди поне депутатите от ГЕРБ в нуждата от поправките. За отпадането на разпита на разследващия полицай настояват от БСП и ДПС, но резерви към някои от поправките имат и от управляващата партия и "Атака".
"Синята коалиция" гласува против проекта на първо четене. Според Мая Манолова (БСП), която е член на работната група, която обобщава поправките в кодекса преди второто четене, ГЕРБ са се съгласили с нейното и на Христо Бисеров (ДПС) искане да отпадане разпитът на разследващите пред съда.
Основната критика срещу тази идея е, че не трябва да се дава право на МВР да поправя процедурни грешки и пропуски в протоколите за обиск, претърсване и изземване. "Това е индулгенция на некадърността, тъй като при разследването от немарливост или формално гледане на работата много неща остават недокументирани и сега на полицаите се дава да правят преразказ по картина, вместо да се повиши правната им подготовка", твърди адвокат Михаил Екимджиев.
Според него тази практика ще може да се въведе в България, "когато полицията и прокуратурата отвоюват позагубеното през последните години доверие на хората". "Сега не знаем дали всъщност това тяхно правомощие ще се използва за наказване на престъпниците или за разчистване на лични сметки и частни интереси, както често това се случва", заяви правозащитникът. Оказва се, че и МВР предпочита служителите му да не се явяват в съда, защото били достатъчно натоварени.
Резервният адвокат
Поправките в НПК предвиждат, че докато престъплението се разследва, прокурорът ще може да назначи на обвиняемия допълнителен адвокат, ако "това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок". Когато делото вече е в съда, резервният защитник ще се назначава от съдията. До запасния адвокат ще се прибягва, когато титулярният защитник отсъства дълго и делото буксува заради него.
"Работната група още не е постигнала съгласие по въпроса", обясни Мая Манолова. Очакванията са, че дори и да се запази възможността за назначаването му, то ще става по избор на самия обвиняем. "Тук възниква проблем с доверието и конфиденциалността между адвоката и неговия подзащитен. Помним социалистическата практика със служебните адвокати, назначавани от съда и прокуратурата, които чакаха близък магистрат да ги повика и държавата да им плати за формално отношение, ако се опитваха да си вършат работата, биваха низвергнати от магистратите", коментира Екимджиев.
Гневът на адвокатите
Промените в НПК бяха написани от магистратския съвет към Министерството на правосъдието и за тях бяха обобщени предложенията на съдии, прокурори и следователи от цялата страна. На общото си събрание в събота адвокатите от цялата страна гласуваха до парламента да се изпрати обръщение с предупреждения за "опасностите в НПК". Те приеха "остър протест срещу внесения проектозакон, в който ограничаването на правото на защита е основна тенденция".
"Висшият адвокатски съвет ще направи всичко необходимо да се предотврати приемането на промените. Те ще доведат до осъждането на невинни граждани в името на популизма", пише още в обръщението. "Промените в НПК целят да се засили репресивната мощ на държавата за сметка на правото на защита", коментира председателят на съвета Даниела Доковска.
Адвокатите обръщат внимание на друга от поправките в НПК, с която се отменя забраната обвинението и присъдата да се основават само на данни от специални разузнавателни средства и на показания на свидетели с тайна самоличност. "Възниква сериозна опасност от множество дела за отговорността на държавата и осъдителни решения в Страсбург", твърди гилдията.
Според адвокатите проблеми ще създаде и друга промяна – отпадането на задължителната защита пред Върховния касационен съд. "Предложените текстове в НПК не произтичат от препоръките на Европейската комисия, а целят забавянето на съдебния процес", твърди общото събрание на адвокатите.
Ирина Новакова
в. Дневник