Оригинални ментета – made in BG
И ако зависеше най-вече от нас, то не само истините, но и лъжите си бихме патентовали в патентното ведомство на вселената.
У нас всяко нещо се води за оригинал. Дори и ментетата. Наши са си, ръка върху тях не даваме на никой да слага. Не се отказваме от авторските права върху нашето си, особняшкото. От патетичните си народопсихологизми. Имаме над 1 300 вековна история, кой е като нас? Ами така си е. Ние не сме някакви си му там мимолетници, защото родословното ни дърво е вековническо. Векуваме, векуваме си, а никой копче не може да ни каже. Всичко ни е made in Bulgaria. И мъдростта, и глупостта. И гениалността, и простотийката.
Ние не страдаме от излишни скрупули, нито от излишно самочувствие. Водим се за що-годе скромен народ. Не приемаме обаче, ако някой твърди, че сме наивни, прогнозируеми. Но и не се връзваме на всяка провокация. И на политиците също – колкото и те да си мислят, че е точно обратното: че сме манипулируеми и невменяеми примитиви. Може да сме доморасляци, но сме истински. Запазена марка балканци. Може да ни удря от време на време съчмата, но поне сме емоционални, сърцати. Бесуваме. Умеем да се заплесваме по една или друга кауза. Макар и да не довършваме винаги започнатото.
Ракията ни може да се води менте, но никой няма основание да ни отнеме ракиената свобода да си произвеждаме в домашни условия смръдливото алкохолно питие. Разтоварващо и облекчаващо тъгите и носталгиите ни. Откъсващо ни от нестихващите проблеми. Ние сме си ракиена нацийка, какво срамно има в това. Така се заплесваме още от едно време да консумираме огромни количества от вълшебната течност, че сме свикнали тя да компенсира недоимъците ни, та дори и интелектуалните ни дефицити.
Баща ми не е алкохолик, но знам добре, че по навик си пийва привечер първо малко ракийка, после малко винце… А понякога удря (лятно време) и по една-две бири в комбинация. Поглъщането – било то на храна, било то на питиета, е от изключителна важност. Поглъщането, затварянето и отварянето на буркани за зимата… Това са компенсаторни процедури – част от вродената ни философия. Това си е част от битовата ни, но и от масовата ни култура. И няма лошо. Не можем да се скрием от себе си, нито от сянката си. Та дори и сянката си е наша – българска, родна! Имаме право на сянка, нали? Колко е важно да имаш сянка, нали? Да чувстваш, да знаеш, че си жив! Сенчестите групировки да върлуват покрай теб, да придружават съдбата ти… Да животворят, да право- и кривораздават. Велико е!!!
Но да гледаме на пийването и като на авто-профилактика. Прочистваме си стомасите, но и се пречистваме от демончетата, които са ни дебнали през деня. Хем сме суеверни, хем сме религиозничещи… Абе, голяма работа сме! В калъп не се хващаме!
Е, не става да си заравяме главите в пясъка. Нито да се правим на света вода ненапита. И ние си имаме кусури, трески за дялане. Не сме непогрешими. Но не бива да отричаме, че си падаме леко заплеси. Без да сме съвсем сме чак толкова отплеснати, колкото изглеждаме отстрани.
Вижте само колко са ни автентични медиите, политиците. Властимащите и властразпределящите. Вижте каква образователна система си имаме. Какво здравеопазване. Какви са органите ни на реда. Какви респектиращи лидери на обществено мнение имаме, какъв елит… Какъв премиер на България! Какви еврокомисари… Какви институции…
Читави, невероятни сме! Многообразни в единството си! Колкото и то да е производно на раздвояванията ни по почти всяка тема. Колкото и да живуркаме на самотек. Абе, голяма работа сме! Макар да сме малка държавица.
По-важното е ментетата ни да са оригинални, а останалото ще се оправи от само себе си, нали така?
Петър Петров
petarpetrov.blogspot.com