ОСЪЗНАВАНЕ
Раждаме се в свят и живеем с други до нас, близки, приятели, когато времето, това относително време, без да ни забелязва един път, ни показва какво представляваме ние, в наша, конкретна среда възпитавайки сетивата ни да усещат светлината и различават възникването на мрак, докато странно, но се намерим, че вече сме изпреварени (отново) от тези, идващите след нас, винаги, с постоянство, което е задължително и е пред погледа, знанието, случващото се, в паметта на историята, без значение в частност за липсата ни. Казано е, че сме като тревата и си отиваме по същия начин, забравени в спомените на близките си, които ни помнят, но и те, ни забравят във времето на сълзите по нас, през годините.
Младостта отминава; трудно съзряваме; трудно проглеждаме; често не виждаме, нищо не виждаме; въпреки, че го гледаме, нещо си. Мигът на полезност с присъствието ни за този свят е съвсем кратък, съвсем незначителен, затова и всеки бърза да се реализира в "идеята" за човеците, за да не бъде забравен; евентуално остава в историята след това.
Подреждат се качества от зависими състояния, като водопад от събития за историята на малки, или по-големи от тях представители на рода, обитаващ земята с природата й, полезните изкопаеми, съвършенството на стремежа към съвършенство, елементите на познанието и на липсата му, запълвано с въображение от Вселената, където милиарди слънца светят само за нас, единствено за нас, според нас. Човешкия род, се изправя гордо пред своите си събития, превърнати в низ от задачи, допринесли за съществуването ни по един, или друг начин. Развиваме се навсякъде, или поне остаряваме през етапите, които видяхме, са задължителни. Свързано е с всичко човешко, познато, изпитано, изтърпяно, подложено с волята ни на показ, но скрито от погледите на място, видяно от всички.
Няма тайни, но така и не го разбрахме!
Трудно е осъзнаването, особено ако е истинско. Иначе всеки се осъзнава, за нещо си. Въпросът е – полезно ли е това частно му осъзнаване като качествено, или е плод от идеята за възбуждане на възникващи качества там, където ги няма?
Логиката е проста, но се оказва, че има и много по-прости неща, от съвсем простата логика, или от липсата й за действаща върху съзнанието, където обаче се появяват различните причинители за заместващи я.
Изместеното съзнание, не се забелязва по пряк път. Особено ако касае пострадалия и по такъв начин, този е станал неспособен на диспозитивни, но пропорционални реакции към случващото се. Трудната вътрешна изискуема реакция, в случая като способност за качествена преценка във външния свят, допринася за определянето на качества там, където ги няма. Отново повтарям, но това е поредица от събития, касаещи осъзнаването, или изобщо възможността за това.
Осъзнаването обаче на по-голяма група мисловни представители, оттук задължава да има поне появата на мисловна искра, която се е родила с претенция и израства нататък, но да забележим, върху инерция в информационна среда, поемана от съответните й носители. Възбудата на пространството, или рупора за гласово разгласяване, изразяващо, което е мисълта ни посредством разбираема реч, сигнализиращо за разпространение напрежението на субекта по негова си идея, е използван отдавна метод, касаещ хората, в зависимост от интересите им. Нищо ново. Въпросът е, касае ли този частен, личен интерес, обществените потребности, първосигнално, жизнено, натурално във времето на живота, в който ще разглеждаме и викащия пред публиката, канещ се за водач, евентуално представител и т.н.?
Нещата се усложняват едва тогава, когато съзнанието е пропито от видимо несъответствие между желанието на голямата част, публиката, къмто случващото се като реакция и последица от излъчената манипулация с волята, представлявана по изкривен и опорочаващ я начин, или навсякъде, където се докоснат пластовете на публично, действително, видимо заболяване, разместване, несъответствие, манипулация и в частност измама. Това е резулатът. Нищо ново, отново. Което е касаещо различни етапи от поведението на хората, между тях, разграждайки структурните, обществени характеристики на дадената държава, в зависимост от заболяването и разпространението му.
Страшно звучи, но е така!
Големината и силата от своя страна, са обществени показатели. Или колко от количеството измерена, уловена от нас сила, ще е впрегната в манипулацията, която е наречена за измама, независимо от причините на съгласието за съучастие, толкова сила, се изхабява за поддръжка на измамата, за управление на съзнанието, за мащабност на провокацията, в резултат на появата на една искра, далеч от нас в (нечий) болен мозък, оспособен от възможността, да се възползва. Той го е направил, възползвал се е, а съответната държава, е задължена с последствията.
Идеята е токова грозна, че веднага срива всяка претенция за оставане в историята по качествен начин, запомнен от поколенията след нас. Но нали най-първо се търсеше точно това, един спомен със способи за запомняне на случващото се, въпреки и по неадекватен за историята начин, наречен исторически.
Как биха се осъзнали хората, в подобра държава, в подобна държавна структура, изградена и градена с години върху лъжа, безкомпромисна с поведението на участниците и потърпевшите, събрани на едно място?
Хванати в капан, оттук всеки се оглежда и премълчава и стиска възможностите си, все по-неустойчиво, докато разграждащото се общество, изградено от личности и човеци, обществена маса един вид, избиратели понякога и уважавани, без да се бави, напротив, претърпява промяна, в което време, междувременно се появяват и разни лица, фантоми, тичащи сенки с възгласи революционни, револвиращи, количествено с дезинформация и на практика еднозначно, еднакво.
Нека не забравяме, че всеки претендира за носител на изключителни качества, съдържание, вътрешна светлина от слънчеви петна въз петната морал, чест и достойнство. Отново се появяват стремежи отдавна угаснали, ако ги нямаше попечителите им. Искрицата вижда пробльсъци и протяга ръка, за да ги хване, а народът, вижда водачи. Кой какво получава, аз не знам, но има хванати, има посредници, има от всичко събрано, за да е станало.
Вездесъщата процесна промяна в съзнанието, която е касаеща времето в нас, позволява отпускане на вниманието след период на обтягане, което по собствен, сугестивен път и с аскесоари от обкръжаващата среда, довежда до образуване на понятия с качества, обработени интерактивно на части, от дялове в относителната среда, медийна, информационна, комуникацивна, допълващи и засищащи желанието ни за комуникация с този свят. Забележете, достига се праг на засищане и промяната, става невъзможна!
Комуникацията е изключително важна в живота ни. Точно това е и входната врата, която ни позволява да гледаме с очите на разбиращи, а не на бледнеещи в този чудесен свят, пълен с безброй, неразбрани от нас чудеса. Появи ли се умора обаче, човек позволява много и много неща, да му се случват, за които не е подозирал, че ги има и представляват вход, към човешкото му пространство.
Частичната обмяна, води до пълна манипулация, включително фактът, че човек възприема подсъзнателно и комплекс от сигнали, които довършват започнатото. Започва се от една страна, или по един път, а се довършва комплексно, до видим, относителен, или пряк резултат. Резултатът зависи от степента на подготовка, на манипуланта, но винаги има противоречие между желаното и постигнатото. Човек не е съвършен, затова прави безрбой пакости, а после ги поправя. Говорим за чистата манипулация, а не за измамата, извършена съзнателно!
Осъзнаването по такъв начин има общ, и частен характер.
Общият е полезен и употребата му, донася обществени плодове. Докато частният характер на осъзнаването, се изгражда и крепи върху лъжа, независимо кротка, или диспансеризирана, но доказеумо върху пострадалите, донасяща им обществени камъни. При държавен катаклизъм, страдат потърпевшите, получили от онова, което са пожелали по един, или друг начин. В случая няма да има виновни, защото силата на стихията върху тях, превъзхожда възможностите им!
Ролята в тази среда на манипулантите, е да обвият лъжата в аксесоар, който е създаващ илюзия до адресант, получател на ясен, отчетлив сигнал, криещ от другите тайната, тайната за определена, качествена подмяна. Получава се. Подмяната, която е видима за спектър от пространството около нас, е невидима за (изцяло) показване и боравене с нея, но с цел, преодоляването й. Забележете, че се скриват съществени качества, детайлно преобразени с регресия към онова, което го представляват. Така човек, дори и владеещ концентрацията до степен, задоволяваща го, никога няма да забележи и обясни самостоятелно случващото се, което е невъзможно. Има регресия, която обективно затваря възможността за (пряко) наблюдаване и справяне с нея. Трябва да се започне и извърви специален път, който малцина го умеят. Накратко. Всеки може да гледа и усеща от резулатите, но истината е много по-обстоятелствена. Дори и думите са малко подходящи, за знанието.
Осъзнаването е с частен характер и никога, нищо не гарантира!
Липсата на съзнателност, която е категория от двусъставна, отразена материя, непременно залага капани на поведенческо несъответствие към приложните качества, демонстрирани за такива.
Пространството се изпълва с отражения, които са недействителни. Нереалности и химери поддържат идеята дълго и дълго време, докато имат в ръцете си възможността. За целта в обществото се получават заплати, които са дълговечни, в зависимост от резултата. Последният е изключителна предпоставка, за съобразяване с него.
Общество, изградено върху подобна съзнателност, е обречено общество.
Загубата на ценности, в случая се заменя от животворни идеи и идоли, заместващи образите от първообразите, размествайки местата им като зрелищен акт.
Появяват се веднага зрелищните водачи, в типична територия. Територията на едните, води до преобразуване територията и на другите, или с какъвто се събереш казвате помежду си, такъв и ставаш. Погледнато със сарказъм, – избереш ли пожарникар, – палиш държавата; недай си Боже и милиционер да е, тогава и пламъкът става неугасим.
Появяват се отражения на идеята за живот. Някои я възприемат като възможност, да се покажат пред публиката, обичащи евентуално показването им за водачи, независимо от претенцията, която си заслужава, или от мястото на събранието, събитието, случката, случващи се където е необходимо и има почва с възможности, за започване.
Идва уредбата, идва и осъзнаването. Всеки се осъзнава по своему. Някъде си нагоре и все по-нататък, се намират и стоят всякакви хора, същите като вас, съвсем същите и ако са във вашия град, с нищо не се различават (освен евентуално някоя стойка).
Живеем сега. Всичко се случва сега. После сме част от статистиката и всяка игра със живота, ще ни добави към резултатите!
Всичко е истина и ако днес, ние нямаме сили да продължим, ние никога няма да го направим!
Осъзнаватено на всеки от нас, започва от вътрешното ни състояние и убеждението, че животът е кратък, а историята е изпълнена с пропуски, докато статистиката никога не прощава и днешните млади, силни и образовани, утре ще бъдат зад борда и на държавния кораб, и на света, и на доброто си име за спомнящите ги.
Доброто е относително. Кражбата на добро е варварски акт. Актът за раждане ни припомня годините, които не трябва да пропиляваме!
Достигнали до живота, ние ще видим и Царството му, което ни се предлага възможно, но когато го пожелаем в сърцата си.
Оттук, започва всичко!