Отвличане с неочакван /к/рай
По света може да е всякак, но у нас е така: гледаш „По света и у нас“ и научаваш, че отвлеченият бизнесмен Киров е бил не просто освободен, но това било ( по думите му ) „един бизнес“.
Държавата лягаше и ставаше с грижата как ли се чувства и къде ли е г-н Киров, колко ли страда. Медиите посветиха на предположенията и обобщенията по темата за страданията му ( както и на семейството му) часове ефирно време и цели вестникарски страници- ден след ден. И какво се оказа?
Пълна идилия. Слава на Бога, не са го измъчвали, нищо подобно. Отвлеченият ни уведоми, че всичко е било наред – грижили се за него, хранили го, поили го, нямало никакви проблеми. Да ти се прище да те отвлекат!
Киров е гневен на държавата, все пак. Пита къде е тя, при положение , че си плаща данъците( т.е. защо е допуснала да му се случи този „бизнес“). Но никак не изглежда сърдит на самите похитители- бизнес като бизнес!
Нещо повече, свободният (отново) Киров се изявявя в ролята на нещо като супермен на похитените – похитили и го и го държали в плен, обаче той веднага тръгвал на работа веднага, след като се завърнал от хуманния плен. Така бил свикнал вече от 19 години, откакто бил бизнесмен- обича да работи, да не се помайва.
Да не го съдим. Сигурно е тежко да си бил в плен ( макар и на едни адски любезни похитители). А и г-н Киров трябва да си изясни отношенията със сина си ( „той е пич“, съобщава ни в „Посвета и у нас“ Киров-баща), който в синхрон с баща си заяви пред журналисти, че не вярва на държавата ( по повод процедурата по предаване на откупа и осигуряването на личната си охрана), но сподели, че се чувства ограбен.
Един бизнес! Така е, грабежът си е един бизнес в държавата, която я няма.
Иво Инджев