ОТНОВО НАД РОДИНАТА НИ СЕ ИЗПРАВЯ ПРИЗРАКЪТ НА АРОГАНТНИИЯ ТОТАЛИТАРИЗЪМ

Причината да направя това заключение е последното изявление на министър председателя Марин Райков. В материал до Afera.bg (не беше поместен, може би с право) „Ще бъде ли отново излъгано младото поколение, след поредната «нежна революция» в България“ по същество поставях риторичен въпрос. След което в началото на изложението си отговорих:

„Откровено да! Първата копка направи Президентът на Републиката с обръщението си към нацията в последният ден на февруари пред депутатите от 41-то народно събрание, в присъствието на Патриарха, президентите Петър Стоянов и Георги Първанов и представители на дипломатическото тяло”.

След тази „копка” Президентът упорито започна градеж на една паянтова политико-административна структура. За начинът на съставянето и състава на служебното правителство са изписани стотици страници.

Независимо от ведрия тон, с който Райков искаше да ни убеди, че е изпълнил честно и прозрачно задълженията си по организирането и провеждането на извънредните избори, горчивият привкус остава. Сянката на „Началника” тегне. Под тази сянка Марин Райков остави непокътнати  организационните и властови структури в държавата в ръцете на ПП ГЕРБ. По същество това, което тази партия постигна, като резултат от изборите се дължи преди всичко на бездействието с власт от страна на Президента и Министър председателят. Това бездействие е подсъдно и камуфлажните действия по различни направления в държавата не компенсират обществото като цяло.

Dnes.bg помества извадки от анализ на изборните резултати у нас поместен във френският вестник „Либерасион“. В него се отбелязва, че макар ГЕРБ да е с първи резултат, е малко вероятно да успее да състави правителство.

Борисов и вътрешният му министър Цветан Цветанов възродиха методите на политическата полиция от времето на комунизма, твърдеше по време на кампанията бившият премиер демократ Иван Костов, пише още изданието.

Скандалите за подслушвания или публикуване на компрометиращи досиета, налели масло в огъня на опонентите му, за многото сенчести зони, обгръщащи миналото на първия човек в България, вече нямат чет, допълва вестникът. Тирадите на Борисов срещу корупцията залъгаха западни инвеститори и дипломати независимо от не особено последователните му методи. Резултатите му обаче са толкова скромни, че го подозират, че играе ролята на арбитър между различните олигархични кланове със съмнително натрупани състояния, които стоят в основата на корупцията в страната, и че иска да се наложи над тях, както руският президент Владимир Путин, заключава „Либерасион“.

На този мрачен фон, какво ни очаква от тук нататък при положение, че гражданина  Бойко Методиев отново бъде овластен от 42-то народното събрание.

Отново в действие ще бъде изведена на преден план болшевишко-националсоциалистическата идеология. Друга опора ГЕРБ няма

Първо. Привеждане отново в действие Лениновата постановка „Цялата власт в ръцете на съветите” т.е. цялата власт в ръцете на ГЕРБ. Така също и постановката за революционният компромис:„ако трябва и с генералите да се съюзим в името на победата”, което не му попречи след октомври 1917 г. да им вземе главите. Така, както образно Борисов последователно обезглави Атака, РЗС, Синята коалиция, които до време му лазеха в краката. Както и стихът на Маяковски: „Говорим за Партията подразбираме Ленин, казваме Ленин – разбираме Партията” …

         Второ. Ще припомня отделни цитати от книгата на д-р Ханс Франк „ПРАВНИ ОСНОВИ НА НАЦИОНАЛСОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ВОДАЧЕСКА ДЪРЖАВА“ поместени статията ми от 10.05. т.г. посветена на връзката между националсоциалистическата идеология и тази на ГЕРБ.

Държавното право на Третия Райх е правно формулиране на историческата воля на Водача.

Отношението на партията към държавната администрация е отношение на суверен към неговия апарат. Водачът определя така: „Не държавата заповядва нам, на националсоциалистите, но ние, националсоциалистите, заповядваме на държавата” …Волята на партията в държавните дела се застъпва от съответните държавни органи. (не ни ли напомня за чл. 1 от Живковската конституция )

Дали Водачът управлява по една формална, писана конституция или не, не е първостепенен правен въпрос.

Водачът не се основава на членовете на конституцията, а върху бляскавите свои дела, които произлизат от съчетаването на призвание и преданост към народа. Водачът осъществява една конституция, не съобразно предварително установени законни предписания, но чрез исторически придобивки в служба на бъдещето на своя народ.

Водачът е най-висшият съдник на нацията.

Назначения, промени в служебното положение или уволнения става изключително чрез Водача.

Понеже всичко, което става в името на германския народ може да бъде извършено само от името на Водача,то и правораздаването, както и администрацията и законодателството,могат да бъдат упражнявани само от самият Водач, или от негово име, т.е. по негова поръка или по негово пълномощие.

Германия ще носи занапред в историята си това понятие за водачество толкова самоуверено и естествено, както в миналото е носила понятието за крал или кайзер. Никога обаче, това понятие за водач няма да остане безлично защотохарактерното за държавно-правната наука на Третия райх е, че тя не е някаква система от компетентности, а представлява отношенията на целия германски народ към една личност. Която създава история.

и т.н… и т.н…

Димитър Кафанов