ОТРИЧАНЕТО НА ЧУЖДО МНЕНИЕ Е ФОРМА НА ЗАЩИТНА РЕАКЦИЯ
Богомил Бонев написа в един свой статус следното:„Май проблемите с неразбирателството с вчерашните ми приятели, които са протестиращи, не е Орешарски. Не е даже БСП. Които не защитавам! Проблемите с непримиримостта на демократично мислещите ми приятели, които не търпят вече чуждо мнение е желанието им да има гражданско общество. И за постигането му целта оправдава средствата, според тях. Което означава, да не се допусне чуждо мнение. Само че е жалко за това новосъздадено „гражданско“ общество!“
На което Виктор Папазов коментира:
„Форд навремето е имал реклама – вашият автомобил може да всякакъв цвят, стига да е черен. Та и протестерите са така – можеш да мислиш свободно и демократично, стига да нямаш различно мнение. Който не е с нас е против нас.“
А аз припомних:
„Зарежете го Форд. Др. Тодор Живков
беше казал, че „по въпроса за плурализЪма
две мнения не може да има!“ Ето, това е
истината, другари. Новото гръмогласно
малцинство не търпи две мнения, когато
се говори за правото на хората да избират или не.“
Но всъщност истински сериозното мнение дойде от Димитър Ганчев, който каза нещо много точно. Споделям го изцяло, коментирайте свободно:
„Истината е, че ако г-н Бонев не ме беше попитал в лично съобщение дали мисля по същия начин, аз щях да изпусна поста, тъй-като в сезона на отпуските съм на друга вълна. Но вместо едно простичко „да, така мисля“, се получи ето това:
Аз бих разширил малко тезата – не целта оправдава средствата, а постигането на целта оправдава средствата.
Разликата е, че на никого всъщност не му пука дали Орешарски ще си подаде оставката. Както стана ясно, никой не може да отговори на въпроса „какво ще стане после“. Дори не се опитват да му търсят отговор – казват, че това ще го мислят после, засега е важно да постигнат оставка. Това доказва твърдението, че проблемът не е Орешарски или БСП. Проблемът е, че трябва да бъде показано, че „гражданското общество“ е в състояние да постига цели.
Целта е да има постигната някаква победа. Липсата на такава победа ще причини у участващите конфликт между убеждения и реалност (нарича се „когнитивен дисонанс“). Ако първоначалната цел на протестите беше да се боядиса парламента на зелени точки, щяха да настояват до последно да бъде боядисан на зелени точки. Сега целта е оставка, затова настояват за оставка. Не защото тази оставка е нужна на когото и да било за каквото и да било, а просто защото по стечение на обстоятелствата това беше формулирано като цел.
Да се откажат от постигането на целта си, би означавало да признаят поражение. Всяко чуждо (разбирай различно) мнение, за тях всъщност означава „поражение“. Ако ти напишеш „оставката е безсмислена, ще доведе до по-големи проблеми“, те го четат като „поражението е поражение, ще доведе до по-голямо поражение“.
И затова отричането на чуждото мнение е форма на защитна реакция.
За да намерим решение, трябва да подходим към „гражданското общество“ като към малко дете, което се е разревало за това, че му е отказано нещо. Забелязал съм, че дъщеря ми, веднъж разреве ли се, после дори да й изпълня желанието, в повечето случаи продължава да реве. Затова съм се научил да не изпълнявам желания, а да отклонявам вниманието.
Аз наскоро писах, че на протестиращите им трябва план Б – трябва им преформулиране на целта, за да могат да се приберат в къщи с достойнство. Не можем да искаме от тях просто да подвият опашка и да признаят загубата. Понеже все пак не са деца, трябва да им дадем възможност това да стане по начин, който да запазва достойнството на „гражданското общество“. Но отново, понеже не са деца, отговорността за намирането на това решение е предимно тяхна.“