Отровно кълбо. Галене с перце

Невъздържан в други отношения, пред камерата той става внимателен и дори милозлив към глупостта – понеже, както ви е известно, телевизионната камера върви доста често подръка с Госпожа Глупост. Това вече е задължително и ако случайно госпожата липсва, зрителят доста се учудва. Представете си обаче какво ще се случи, ако хората изведнъж решат, че не бива повече да отговарят на тъпи въпроси. След седмица-две телевизиите ще опустеят, единствено политиците ще останат да се мотат там, понеже за тях пък глупостта е нещо привично и те никак не се дразнят, когато срещнат сродни души сред репортерите и водещите.

Но да се върнем при онзи миньор – предполагам, че вече от три дни той носи в портфейла си снимчица на Бойко и от време на време си я гледа с умиление, понеже кризата в Мадан временно бе разрешена. И това го има в нашите хора, но както и да е.

Миньорите трябваше да бъдат чути, разбира се. Но телевизиите изпуснаха големия си шанс. Чут бе с половин ухо и милозливо собственикът на мината – Великият Предприемач Валентин Захариев, в чиято представа приватизацията се изчерпва в лепенето на некролози, той е хитроватият погребален агент на различни крупни предприятия. Това е един нашенски гений, като го видиш – нищо човек, но вече е превъртял през ръчичките си доста държавно имане. Човек, който успешно печели с фалшиви карти, а пък в някои случаи превръща и най-силната карта във фалшива. Той е любимият предприемач на Костов, той е въплъщението на неговата представа за модерна и демократична България. Костов му подари "Кремиковци" за един долар, а онзи след няколко години, без изобщо да изплати дълговете на комбината, го продаде за близо четвърт милиард на индиеца Митал. И веригата от индийци се затвори. За тази мръсна афера се пише периодично, но това няма особен ефект, а немалко зомбирани костовисти предпочитат ожесточено да я опровергават.
Затова си мисля, че в следващата българска конституция трябва да бъде записан специален член: "Продажбата на "Кремиковци" за един долар е престъпление." Няма как по друг начин да се разбере това. Дори може и на фасадата на парламента да се запише: "Ние сме страната, в която "Кремиковци" бе продаден за 1 долар, затова сме силни!" Ще свикнат и с този надпис, но поне да е пред очите им.

Чувам, че тия дни Костов си направил някакъв сайт, и коментарите бяха, че там се хвалел сам и дори обяснявал колко горд е с продажбата на "Кремиковци".

Но когато миньорите ги питаха как се живее без заплати и в същото време галеха с перце Захариев по телевизията, забравиха за Костов. А имаха отлична възможност поне да се опитат да разплетат отровното кълбо, в което са се омотали българските лъжеполитици и българските лъжепредприемачи. Един диалог Костов-Захариев би бил истинско лакомство, истинско угощение за ония, които все още си задават въпроса как се криминализира до крайна степен тази клета България. А ние, наивниците, продължаваме да си въобразяваме, че бандюгите от улицата или който и да е друг ще има някакво уважение към закона, когато това кълбо е пред очите им.

Но нито една телевизия не посегна към джентълмените индийци – на никого не му се занимава с толкова досадна тема, гонят си левчетата и питат миньорите как се живее без заплата.

Мрат да арбитрират върху нищожни теми – а когато пред себе си имат отличен шанс да разчоплят едно диво изстъпление срещу държавния интерес, избягват го и подвиват опашки. Предпочитат мнимия арбитраж върху нищото – и затова и гласовете, които чуваме от екрана, в повечето случаи нямат никакво значение за публиката.
Такива като Захариев ги галят с перце – гъди-гъди, нищо повече. Сигурен съм, че дори не им и минава през ума да му кажат в лицето, че е коравосърдечен измамник. Как иначе да наречеш човек, който държи с месеци гладни работниците си до степен, че дори децата им престават да ходят на училище. Това е диващина, която не може да бъде видяна вече никъде в нормалния свят, сякаш са ни депортирали във времената на Зола. Но ние се зверим в кретена от Тулуза или в детинщините на нашите министри – летовници в Катар, нямаме сърца за тия деца. Какви граждани искате да станат те, когато ги държат гладни и ги лишават дори от единственото утешение на бедняка – образованието. И как виждат тия деца Захариевци – може би като някакви безсловесни скотове, които са обречени утре да влязат в забоите, а сетне ще дойде някой да ги пита: "Как се живее без заплати?"
За тези нещастни деца, които Захариевци още отсега превръщат в аутсайдери, трябва да е отделено цялото внимание на телевизиите – а не за политическите шмекери и нищожества, които говорят врели не кипели от екрана и които с лекота се обругават един друг. На тия типове им е позволено да говорят всичко, няма предел на мръсотията в техния език – но за Захариевци се използват парфюмирани думи, намерени сякаш в будоара на някоя презряла уличница.

Затова не очаквайте от мен да харесвам днешната телевизионна продукция – докато не се научат да изпитват – поне за момент, искрен интерес към онези деца от Мадан.

И дори не знаят как да утешат и родителите им, понеже ги смятат за някакви обречени глупаци, затова се въртят несръчно край тях. Тези хора играят на лотария със смъртта нейде дълбоко в пастта на земята – дайте им възможност поне да видят благодетелите си, да ги разгледат внимателно като под микроскоп. Клетниците чакат стотинките си, за да си купят хляб, който струва 1 лев, а пък някакъв продал неописуемото и до днес богатство на "Кремиковци" на цената на този хляб. Покажете го, нека да чуят обясненията му, нека да го гледат – да гледат и другия мургавелко, който е получил цял комбинат срещу един хляб.

Такава журналистика ни е нужна – яростна, без никакви флиртове и усуквания.

Захариевци и техният идеолог наложиха един стандарт на диво неприличие, който задълго няма да бъде изчегъртан от съзнанието на хората. Вече всички искат да са като тях, за мнозина в дъното на богатството винаги ще има едно разбойничество. Днес дори и продавачката в някоя квартална бакалничка се държи по този див начин, и тя е обхваната от нагона да печели на всяка цена и човек не може да я упрекне.
Костов до Захариев – и всички останали мародери на приличието също трябва да минат по реда си по телевизията. Нищо особено няма да се промени, но поне да сме навестили този паноптикум на грабежа. Другото е някакво медийно бълбукане, бля-бля, нищо повече.
За разлика от мнозина мисля, че посещението на Бойко в Мадан – екзалтирано експонирано по телевизиите, е един от най-тягостните моменти в кариерата му. Ако той не е осъзнал това, още по-зле за него. Явява се Спасителя, телевизиите мрат да показват такива оперети – и слънцето изгрява и над този далечен край от родината ни.

Добре, че Бойко поне се сети да каже две думи за Костов – Кръстника на захариевци. Да си Спасител на повикване не е решение, а и е приятно до време. Тези телевизионни етюди в стил Граф-Потьомкиновски воаяжи нищо не решават.

И за едно дете от Мадан срещата със Спасителя Бойко далеч не е всичко – на него трябва да му се помогне да схване кой въплъщава злото. Ако това не се случи, то ще си остане един роб.
Емил Кошлуков ("Стандарт") е прав, разбира се, че е нужно някакво възмездие за Захариевци. Обаче и това няма да е достатъчно, ако не се покажат идеолозите на бандитския грабеж – те не бива да бъдат оставени нито за момент на мира, ако телевизиите имат душа. Но те нямат – те са по моментните лигавения, нищо повече, сълзите им са се свършили, докато са се лигавили около чалгадрамите, понеже у нас те са по-притегателни, истинските отблъскват и дори предизвикват отвращение, да се допреш до истината на живота не е никак лесно. Хайде на камелиите от всякакъв род, вид и подвид.
Преди около пет години написах една "приказка за телевизията", която озаглавих "Байърли като Ленин" – тогавашният американски посланик гостуваше в едно предаване и мъдро ни наставляваше. Ето един цитат: "Всички знаем кой всъщност извърши бандитската приватизация в България. Да не би посланикът да не знае техните имена?

Да не би да не знае кое правителство разграби страната и даде чудовищен пример за безнаказаност на "мутрите" от улицата, кой ги освирепи и анимализира до крайност.

Факт е, че никога досега Байърли и неговите предшественици не казаха нито една дума за криминалната българска приватизация. И защо? Да не би да има някаква разлика между едните бандити и другите? И чий пример е по-пагубен за колективния морал?
Забелязал съм обаче, че от западните посолства не проявяват интерес към подобни дреболии. Това е все едно да се правиш, че не знаеш как е натрупал първоначалното си богатство Джон Д. Рокфелер-баща, чието име в началото е нарицателно за "корпоративното злодейство" (Рон Черноу). И да се интересуваш единствено от Ал Капоне." (край на цитата)
    ***
Преди време екселенц Уорлик посети региона, където се разви миньорската драма – обаче с далеч по-възвишени цели. Соломон Паси го заведе да реди някакво пано от бобени зърна, с което сме щели да се прочуем по света. Браво. А сега никой не пита господин посланика какво мисли за събитията в Мадан, които за мен са си като едно миниатюрно клане, като тия в Руанда, макар и все още безкръвно. Никой не го пита, макар че той сигурно ще е готов да отговори: какво мисли за хора като Захариевци и за техните идеолози. Но да редиш бобени зърна е по-приятно занимание.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма "Всяка неделя".

Приказки за телевизията

Кеворк Кеворкян

В. Стандарт