Отцепванията по маршрута в час пик изпразват изборни урни
Много варненци не са „бучали” така от протестите срещу кратерите през зимата. Миналия петък премиерът Борисов посрещаше сръбския президент Тадич във Варна. По график съратникът на убития от Звездан Йованович, спец от „Единицата”, премиер на Сърбия Зоран Джинджич, трябваше да кацне в 17 часа. Полетът закъсняваше. Но план-графикът за обезопасяването на маршрутите вече бе задействан.
Може би заради закъснението се заформиха и задръстванията по-късно. Които и без нашествието на VIP-особи във Варна доскоро бяха кошмарни. Откриването на паралелната крайезерна отсечка очевидно ще разтовари трафика. Но това ще бъде задача за Бойко Борисов, който миналата година откри кръстовището до БМФ, за 15 август.
Маршрут №1 (бул. „Владислав Варненчик”) бе обезопасен според сегашните стандарти и публични внушения за застрашеност на „обектите” – Борисов и Тадич. Видимите мерки бяха малка част от оперативните активности. Но натегациите на „външно” (и командированите със снимки на „обектите”) не са интересни за широката „публика”. Варненци и гостите на града се нервеха заради блокирането по маршрута. Жега. Криза.
В същото време отговорните по охраната също изпълняват отговорни задачи. Вероятно вината за издънката е на контролиращите „разписанието”. В повечето случаи последната дума имат „обектите”. Сега гафът стана заради закъснението на Тадич. Борисов беше на линия в уречения час. Но след това свръхнатягането на някои местни фактори увеличи напрежението. Присъствието на Борисов очевидно ги мачка яко.
През 2003 г. Борисов не обясняваше ли на Симеон, че „кортежите на НСО пречат на гражданите”?! А в петък на Аспарухов мост се образува задръстване от почти два километра. Може ли полицията да не отцепи маршрутите, ако от НСО й подадат такава „инструкция”?! И „рестото” остава пак у Борисов.
Гневните реакции на варненци минаха тънко в медиите. Логично. Няма как медийни свирчоци, изживяващи се като персонал на държавните випаджии, да нададат глас за правата на „обикновените граждани”. Винаги е било така – при Виденов, Костов, Симеон, Станишев, и сега – при Борисов, е същото.
Все пак някои сайтове отстрамиха „гилдията”. И следящите с лупа „алтернативните текстове” пиари алармираха внимаващия за рейтинга си Борисов. И?
Промяна в линията на поведение на контролиращите кортежите. Което в понеделник доведе до комична ситуация. На връщане от огледа на ремонта на отсечката Варна – Добрич спецавтомобилите попаднаха в капан. На кръстовището до „Лазур” пътят се стеснява рязко. Светофарът е „бавен”. И кортежът изчака чинно МЕЖДУ автомобилите на гражданите. Тегаво висене. От съседното кафене се чуваха съчувстващи гласове – „Добре че го няма Фарид Топчагич с гранатометите!”.
И какво стана. Хората се усмихваха. Даже някои в лимузините с „буркани” направиха опит да прикрият напрежението с обиграни „усмивки”. Дистанцията – няколко крачки…
Значи нямало толкова страшно випаджиите да са близо до хората. Които не се изненадаха, че никой не нацели оградената с „пилотки” кола с топперсоните. Защото никой не е вземал насериозно онова, което Калин Георгиев никога не коментирал – застрашеността на премиера. Може ли толкова популярен министър-председател да бъде застрашен сред народа си?!
Наши гости от София разказаха една случка, подобна на смешката от понеделник. Историята тръгва от разказите на последния шеф на УБО (Управлението за безопасност и охрана), ген. Георги Милушев, история за тежки софри и леки ловни моабети – като за 13 и 14 август, да речем. Хората на ген. Милушев следели стриктно да се изчислява така графика, че да няма непредвидени спирания по маршрута. Заформили си охранителите на Т.Ж. разчетите на маршрута, но сбъркали в изчисленията. Таймингът ги отвел пред жп бариера. А бързали за ловно стопанство „Чекерица”, край с. Стряма. Бариерата спусната. Кортежът започва да задминава чакащите автомобили. Минава в лявото платно. И спира. Охраната от втората „пилотка” изскача и огражда колата с Т.Ж., който е буреносен облак, защото щастливите му поданици надничат от съветските „лимузини”.
Сегашната история всъщност е различна. Не само защото не наскачаха охранители със смешните си слушалки в ушенцата. А защото кортежът съзнателно бе насочен между колите на „обикновените граждани” и нямаше мероприятия за отцепване, за да се заличи издънката от миналия петък. А в колите „обектите” едва ли бяха по-малко рискови от Тадич…Даже напротив…
Какво толкова. Хората се усмихваха. Нямаше ругатни към привилегированите с „бурканите” отговорни държавни и международни мъже и жени. Въпреки кризата. Заради две уверености – никой не очаква тези в лимузините да му решат проблемите, никой не вярва в тяхната РАЗДУВАНА В МЕДИИТЕ застрашеност.
Както коментира случката един бивш шеф в НС БОП – „А какво пише на вътрешната страна на пръстена на Соломон – „Всичко отминава.”.