От газената лампа до газовия прогрес

Толкова за тока, а газа е дълга и много мазна история.
Днес например, някакъв политик обясняваше разпалено, че София щяла или трябвало да ще да става газов и газоразпределителен център на Балканите.
Не, не е Гоце Първанов, друг политик е – десен.

Преговорите между Трайчо и Русия са повод за умуванията по темата. Пак има успешни преговори, пак има исторически пробиви. Имаше и когато Р.Овч договаряше.

Всичко се върти около така наречения Южен поток, проект без голяма необходимост за Русия, но руснаците настояват. Нещо тука не е така май.

Както и да го гледаме, Южен поток има една основна цел – да разсейва вниманието от "Трабуко" 😉
Руснаците си разцъкват своите финтове – малко грубо, малко нелогично, но все някак са го измислили. Факт е обаче, че мъчно напредват с Южния поток, което ме навежда на мисълта, че изобщо не им дреме за проекта.

Технически, а и стратегически погледнато, на руснаците не им трябва да се разправят с нас за да продават газ на Европа. И мисля, че са наясно. България е страна от ЕС, което автоматично я вади от уравнението на преговорите с Русия. На Русия е достатъчно да отиде и да се разбере с крайния получател на газ, след което да му каже "айде сега, ти оди да се разправяш с ония цигани българите".

Или казано иначе, Русия спокойно може да преебе купувача си и да продава някъде по средата на трасето.
Само дето, така няма как да прецака другия проект.

А ние (за Трайчо не знам) нямаме никакъв интерес да се изгражда тръба с чуждо дялово участие на наш терен. Или изцяло наша или изцяло чужда. С дялове е като полуебане.

http://balthazar-ivanovich.blogspot.com