ОТ ДОЛИНАТА НА СЕНКИТЕ: КАК АТАНАС АТАНАСОВ СЕ ПЛАСИРА ЗА НОВ ПРАВОСЪДЕН МИНИСТЪР
ТЪМНАТА СТРАНА НА МРАКА СЕ ПРОБУЖДА. ОТ ДОЛИНАТА НА СЕНКИТЕ ОТНОВО ИЗПЛУВАТ НОВИТЕ, СТАРИ РЕФОРМАТОРИ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД.
Неимоверни усилия хвърлени на вятъра. Това е равносметката за Реформаторския блок. След като цяла година оплюваха задкулисните игри на кукловодите, стоящи зад правителството на Орешарски, дойде момента на бял свят да излязат и техните тайни договорки и политически каламбури. Истината за меркантилния характер на реформаторската коалиция лъсна, като слънчев лъч в страната на мрака. Този път негативите изцяло са за сметка на коалиционните играчи, но постановката е много по-хлъзгава и дирижирана от добре познати фигури от близкото минало.
Защо ли всеки път, когато се зададат сложни и трудни решения за държавата се появява злокобната фигура на „Гнома“? Този път с нова харизма и обвит в ореола на новатора-реформатор. Както самият Атанас Атанасов коментираше, преди една година: „искам ли да стана министър, повярвайте ми, да съм станал отдавна“, така сега е на път да осъществи заканата си. Само, че иска да го направи тайно и секретно, все едно е на тихия фронт. За негово съжаление, обаче добре информирани източници от седесарските среди побързаха да ни информират за неговите текезесарски напъни и костовистки прийоми.
Та какво се случва от миналия петък, до днес?
„Джуджето“ решава да яхне гребена на вълната и да се понесе в шеметна политически кариера, като се възползва от подадената оставка на правосъдния министър Христо Иванов и прибързаната емоционална реакция на Радан Кънев, която сама по себе си, разклаща стабилността на управляващите. Каква хубава ситуация за извиване на ръце и водене на пазарлъци.
Правилно оценявайки страха от разпадане на коалицията, „Гнома“ решава да рискува и в серия от тайни срещи с „двама другари от ГЕРБ“, се самопредлага за министър на правосъдието, като консенсусен вариант, запазващ единството и гарантиращ продължаване на реформата в правосъдието. Брилянтна тактика, която е подкрепена с атаки срещу основните опоненти.
Първият удар е срещу Екатерина Михайлова, евентуалната и най-сигурна кандидатура на СДС за този пост. Атаката е успешна, защото, отново с познатите прийоми от службите, Атанасов почти успява да дискредитира пред ГЕРБ и съдийската гилдия професорката по право. Активното мероприятие не минава и без помощта на близките професори от Нов български университет. Там нещата са ясни отдавна.
В същото време тази игра се играе зад гърба на Радан Кънев и за да не се усетят Реформаторите, Атанасов се нахвърля срещу основния заподозрян, оставащия в кабинета министър Петър Москов. То и за него нещата са ясни, той е любимец на Бойко, с когото играят карти, а на всичкото отгоре има още много пари за „усвояване“ от здравеопазването, затова не пуска поста. Подобна е ситуацията и с Генчо Начев, с когото Бойко играе тенис. Бойко пуска двамата напред да вършат мръсотии с обществените поръчки и източват и без това безпаричната НЗОК – все дейности, които в „правилния“ момент могат да станат обект на проверка от прокуратурата. Но тогава Бойко пак ще е в сянка, а тия две мюрета Москов и Генчо Начев ще оберат пешкира.
Безпринципната позиция на Москов е ясна на всички, дори и на Миглена Кунева, която обаче е „подкована“ от Атанасов и трябва да издигне неговата кандидатура, като възможно най-диалогичния компромис и оптималната професионална компетентност и капацитет за поста.
Жалка ирония, как машиниста от Русенско, който дори не е генерал, за какъвто се изживява, ще поеме волана на правосъдието. Така на времето пак този „голям човек“ искаше да седне на стола на Никола Филчев и пак със същите изтъркани номера, но тогава боксьорът се оказа доста твърд и не се даде. Жалко, че Джуджето все още не си е научило урока и продължава по същата схема, да съсипва всичко до което се докосне, включително и съпартийците си.
Нека да припомним на читателите, как този „генерал“ сътвори през 1999 година един антикорупционен доклад, който изяде главите на половината кабинет на Костов, а после и на Богомил Бонев и на Петър Стоянов така, че накрая за президент беше избран Георги Първанов. На всичкото отгоре данните посочени в доклада са предавани на хвърчащи листчета от Атанасов на група писачи в НСС-МВР, които ги приписват дословно под ръководството на Цветлин Йовчев. Този същия „СМС-Терорист“ Йовчев, който успя да съсипе не само ДАНС, но и цялото МВР.
Сега пак същите тези интриганти ни разиграват с партийна чест, принципност и риторически словоизлияния за любов към стабилността в държавата и просперитет на българския народ. Докога ще търпим такива типове, да ни водят за носа и да ни пращат всеки път за зелен хайвер в тъмната страна на мрака?
Владислав Писанов