От пиедестала на високите рейтинги
Десетина маскирани мъже, въоръжени с метални тръби и счупени бутилки, нападнаха и биха последователи на крайнолявата организация “23 септември” в трамвай в София. Четирима са с пукнати глави и счупени ръце. (Из новините на в. “24 часа”)
Сблъсък между младежки групи с крайни убеждения би могъл да стане навсякъде в Европа и по света. Ето че се случи и у нас, в столичния трамвай номер 20. Неонацисти с качулки нахлуват в мотрисата и нападат пътуващите към митинг в село Бусманци, млатят здраво и безмилостно, ритат и трошат инакомислещите.
Можем ли да отминем случая с високомерната констатация, че не ни засяга? Или дебелокожи от апатия да си речем: Какво толкова, ще побуйстват младежите, пък ще пораснат, ще ги емне животът и ще кротнат…
Омраза и гняв се носят из въздуха.Убягва ли ни тревожната логика?
Побоят в трамвай номер двайсет е поне двайстият свръхтревожен симптом за боледуващото ни от ожесточение, омраза и агресия общество, окървавен знак за интензивните процеси на масова деградация, които кой знае защо не забелязваме… Логично изглежда във време на криза отчаянието и насилието да се разрастват и да превземат най-вече младите хора, да плъзват сред учениците и в семействата.
Съществуваме във всекидневна тревожност, несигурността притиска българите до стената, статистиката сочи, че всяко пето семейство е бедно, друга налична перспектива освен оцеляването, заноктянето за екзистенцминимума май не се провижда.
Подгряти от бигбрадърови епоси и лоши новини по телевизора, свидетели на политически хаос и институционални войни, облъчени от първенюшка арогантност по улици и жълта преса, разпертушинени от реална мизерия, завладени от масова неграмотност, простотия и невървеж, хората подивяват, стават зверове.
Всеки от нас може да се окаже враг
След две ракии или някое гнило семенце, поникнало в безпросветните кратуни, те могат да припознаят всекиго като враг. Да си припомним колко бащи и пастроци в последно време пребиха пеленачета и малки деца, които ги вбесяват с плача си, да си припомним ученическите банди, все по-популярни сред момичетата от добри и дори елитни гимназии, пазарджишките баталии около хората с нетрадиционна сексуалност – а и нищо да не си припомняме, стига само да приседнем за час в някоя квартална поликлиника или кръчма, за да изслушаме ругатните, да постоим на спирка на градския транспорт в пиков час или на опашка за смяна на личните документи, да надникнем в два-три форума, за да стигнем до дъното на омразата и ожесточението, ако има дъно…
Тогава не ни и трябва да попадаме в ромско или мутрогето, за да си дадем сметка за всеобщото гето, което иронично или патетично някога наричахме “Швейцария на Балканите”.
Днес сред него никнат като отровни гъби крайнодесни и крайнолеви младежки групи, избуява и пълзи метастазно индивидуалното зло и да се надяваме това да е видимо и от пиедестала на високите рейтинги.
Мирела Иванова
www.dw-world.de