Официозите признаха – английският “Таймс” преписва в. “Шоу”

Агентът на звездата и често негов глас казва в очите на „трудоваците” от ВАЦ : ”Не ми се коментира. Тази история вече се публикува преди време”. А майката на Бербатов притискана по телефона от “Труд” твърди : “Препечатали са нещо старо.”.

Така е. Майката на Бербатов знае, че е препечатка, “Труд” обаче не знае – обажда се, разпитва и … открива топлата вода. И открива как се прави вестник.

Изобщо не е потресаващо, че на Острова преписват “Шоу”. Като има какво  да преписват – защо да не го правят?!

Истинският въпрос е защо английската преса преписва единствено  и изключително, само  така наречените “жълти вестници”. Спомяте си как преди Делян Пеевски да откупи акциите на Недялко Недялков и да се опита да се заиграе с него, ангилийските таболиди преписаха “Уикенд”. Спомяте си, нали?              

Истински печалния проблем е  защо на Острова не преписват “Труд” или “24 часа” и  защо стръвно четат и преписват  уж “жълтото”.

Няма по-верен от отговор от този – защото никой извън България няма да си омърси ръцете да прелиства “полегнали вестници”,по израза на Михаил Миков – който, макар и ченге, и под напора на неудобни журналистически въпроси, за първи път каза нещо смислено и “роди” забележителна метафора, с която опредмети журналистическия слугинаж и нагаждачество.

Защо на Запад не четат и не преписват българските официози?  Защото се знае, че българските вестници се съзтезават като за световно да омаломощят Генерала от свирки. А той, горкият, дори не си и плаща за венародното обслужване.

И понеже историята с отвличането на Бербатов е втрещяващо сензационна за англичаните, българските блюдолизци веднага се усъмниха в истинността й.

Фактът е кристален обаче – Бербатов сам се изповяда пред репортер на “Шоу”. Той сам ни разказа тази история. Сам сподели за ужаса, който е преживял и думите на Митко и неговият разказ е документиран!

Самият Димитър Бербатов разказа за това само и единствено на репортер на “Шоу”. Бербатов сам избра да се изповяда пред “Шоу”, а не пред “Труд” или “24 часа”, на които днес им се налага да преписват английският прочит на “Шоу”. И да търсят – забележете каква разследваща журналистическа хватка –  да търсят английските ни колеги за коментар!

Мария Друмева