Палежи и валежи обливат МВР
Палежи
Хронология:
23.11.2011. Първи палеж – 6 коли – в “Младост 2″ и в квартал “Витоша”.
30.11.2011. Втори палеж – 13 коли в “Младост-3″ и “Младост-2″.
30.11-01.12.2011. Трети палеж – 2 автомобила в квартал “Хаджи Димитър”.
02-03.12.2011. Четвърти палеж – 5 автомобила в “Младост-1″ и “Младост-2″.
02-03.12.2011. Пети палеж – BMW горя в София.
04-05.12.2011. Шести палеж – 3 автомобила (2 коли и бус) в квартал “Люлин”.
06.12.2011. Седми палеж – джип “Мерцедес” на нотариус и лек кола от същата марка изгоряха в Стара Загора. Колите пламнали в 4.30 часа в понеделник.
08.12.2011. Осми палеж – още 1 автомобил – “Рено Клио”, е подпален в квартал “Люлин”.
12.12.2011. Девети палеж – 3 коли в квартал “Западен парк”.
13.12.2011. Десети палеж – още 5 леки коли – 2 в квартал “Люлин” и 3 на улица “Добруджански край” в близост до СДВР.
Валежи
Заедно с палежите публичното пространство се наводни и подгизна от валежи на добри новини, обещания и самовъзхвали.
“Организираната престъпност е овладяна и в голямата си част е неутрализирана.”
“… Те се неутрализират от МВР и вече не се допуска да се появяват емблематични фигури като фигурите на прехода – Доктора, Самоковеца и Руснака.”
Емблематичните фигури от прехода си съществуват и никой не ги закача – Маджо, Пашата, Маргените, братя Пехливанови, регионалните представители на СИК и ВИС. Както едно време се казваше по време на тържествените проверки-заря, всички са налице с изключение на геройски загиналите.
Според специалисти по наркотрафика и наркоразпространението тази доходна дейност се ръководи от нови лица, получили сериозно образование у нас и на Запад, които управляват бизнеса, без да се показват на светло и без да държат на популярност – тщеславие, което погуби някои от известните фигури от прехода. В тяхното анонимно съществуване няма никаква заслуга вътрешното министерство, освен ако този път не е жертва на “контролирано незнание”. Трябва да се замислят авторите на розови вести за овладяването на престъпността дали тази серия от пожари не е просто подигравка от обявените в ликвидация престъпни групировки. Освен това, не е лошо да се разясни на гражданите какво се има предвид при употребата на превърналата се в мантра фраза за овладяната организирана престъпност (възникват основателни съмнения!).
“Системният подход на правоохранителната система е привел в известност целия криминален контингент …”
Щом криминалният контингент е приведен в известност, нещо което се докладва от всяко правителство през последните 10 години, защо тогава не се наблюдава, не се създават информационни позиции сред него, така че да се предотвратяват престъпления, а извършените да се разкриват бързо? Тъй като всяко предно правителство поне веднъж е докладвало чрез вътрешния си министър или главния секретар на МВР за такова привеждане в известност на престъпните групировки и криминалния контингент, то какво всъщност е направило следващото, защото работниците, които са извършили тази събирателна и аналитична работа са си същите. Вероятно просто си вадят старите списъци, задраскват убитите и починалите и обявяват отново добрата вест.
В погребалната статистика ли е победната дейност този път?
Впрочем системният подход, толкова често споменаван от вътрешния министър Цветан Цветанов, бе много на мода по време на “развития социализъм”. Може би Цветанов трябва да се огледа сред сътрудниците си аналитици – дали пък не преписват мухлясали доклади и изказвания, представяйки му ги като последен писък на модата в борбата с престъпността?
“В момента България има нужда от създаване на повече работни места и по-голяма трудова заетост, за да се избегне засилващата се битова престъпност.”
Битова престъпност ли са палежите? Ако са, то тогава явно са резултат от безработицата? Ако има работа, ще спрат палежите, така ли? Дали пък зад огнената заря не стоят железничарите, на които предстои да станат безработни?
“Никой от организираната престъпност не може да се договори с Цветанов.” Това обяви министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов за себе си в трето лице. И това изказване предизвиква повече въпроси, отколкото отговори. Правени ли са опити за договаряне? Затова ли толкова често започна да се говори за конвенционална престъпност у нас – т. е. престъпност, може би, разрешена в резултат на договореност? Дали тази неотстъпчивост на Цветанов не води до тези компрометиращи го палежи, които той е безсилен да преустанови? Какво толкова не могат да се договорят?
Винаги, когато криминогенната обстановка в страната се влоши и не могат да бъдат постигнати убедителни резултати, се прибягва до изтъркания вече трик – хваленето от чужденци. Неотдавна е приключила съвместна операция на българските служби за сигурност и ФБР, в която е ударена мрежа за киберпрестъпления. В престъпната мрежа е участвал българин, а схемата е била свързана с огромни финансови потоци – милиони долари. ФБР приема България като надежден стратегически партньор, подчертава Цветанов пред медиите. Това твърдение не ви ли напомня на стария анекдот за албанците, които заявили : “Ние и китайците сме над два милиарда”?
Самите представители на ФБР, гостуващи в страната, са направили заявлението, май, на четири очи, защото в медиите не бяха цитирани техни похвали.
След публикуваните в доклади на Държавния департамент на САЩ данни за трафика на наркотици и хора през и от България и станалият известен доклад на Европол за страната като врата за трафик на наркотици към Европа, не е ли гьонсуратлък да твърдиш, че като най-висока форма на доверие към противодействието на престъпността, в страната ще се изгради регионален център на DЕА за борба с наркотрафика? “Откриването на офиса на DЕА е важно за региона, а за България e ясен знак за доверие и стратегическо партньорство”, заявява вътрешният министър.
По-скоро изграждането на такъв център е сигнал, че на местните правозащитни органи не може да се разчита. Американците са прагматични хора, ако местните се справят, те не биха отделяли ресурс за изпращане на специализирани екипи. Такива структури на DЕА са характерни по-скоро за южноамериканските държави, производители и износители на дрога.
Палежите и последвалите или предшестващите ги валежи на медиен златен дъжд от розови новини за установяване, намаляване, унищожаване, премахване, овладяване на… престъпността, не са в динамично противодействие, както е в природата. Едните не гасят другите, а по-скоро съществуват в странно симбиотично състояние.
Проблемът е, че гражданското общество е поставено в положението на зрител и потърпевш, който, може би, в крайна сметка ще се усети, че единствено и само той може да преустанови продължаващото вече десетилетие издевателство над него.
Доцент д-р Николай Радулов