Памет за Евдоки

40 дни след 29 юни, когато Евдоки ни напусна с безкомпромисна приятелска жестокост, оставяйки доживотна празнина в живота ни, изпълвайки мислите, сърцата и душите ни, разтворихме паметта си за него. Ден след Преображение роднини, близки и приятели се сбраха да поменат Евдоки, бащата, съпругът, боецът, приятелят, който остави безмилостна ПРАЗНИНА в нашия свят. В моя свят…Мъжкото ни Мироздание осиротя. Намаляхме. Жалим родата на Евдоки. Нас няма кой да пожали. Евдоки го няма. И пак е тук. С нас. Завинаги.

Бог е свидетел, че и да искаме, не можем да го забравим. Приятелите – Николай, Елена, Неделчо, Марин и всички…

Нежно нещо е мъжката памет. Уязвимо. Ласкаво и жестоко. Безмилостно. Гледахме упокойното място, съзерцавахме пропуснатите мигове, тъгувахме. И се радвахме на слънцето, и се наслаждавахме греховно на дъхавата запалена шума. Дъщерите Димитрина, Саня и синът Гошко продължават. По пътя. Задено с Роси. Ведно с родата. С кръвта. С паметта. С Евдоки. Те запълват Празнината. ТЕ СА ЕВДОКИ. Ние сме…Нямаше речи на помена. Нямаше патетични словеса на гроба. Тодор Докимов, наш съратник по оръжие и роден брат на Евдоки, го каза прострелно – „Няма нужда от думи…”.

Пиша тези редове с буца в гърлото. Като на 29 юни. Тя става все по-голяма. Едрее от 29 юни, когато почти ме задави. Пиша тези редове заради Тодор, Роси, Димитрина, Саня, Гошко и другите. Евдоки няма нужда от тях. Той знае. Евдоки знае…

Любомир Живков

 http://www.bgsniper.com