Панко Анчев пише за себе си: “Провинциалните величия са зли, нагли, алчни”

Председателят на комисията по култура във Варненския Общински съвет Панко даде интервю във в. “Сега”, озаглавено “Провинциалните величия са зли, нагли, алчни”. Лицето Панко е обрисувано във вестника така: “Панко Анчев е литературен критик, историк, философ. Автор е на изследвания върху историята на българската литература от Кирил и Методий до наши дни, на студии върху особеностите на българския исторически процес и състоянието на българския политически живот в миналото и днес. Издал е 8 книги, между които: "Човекът в словото" (1986), "Съвестта на думите" (1989), "Философия на литературната история" (2004), "Разумът в българската история" (2005), "Малкият народ" (2007). Председател на Комисията за култура във Варна”.

В анотацията за лицето Панко Анчев, който се явява и говорител на БСП – Варна не е написано обаче, че именно Анчев бе дългогодишен директор на книгоиздателството “Георги Бакалов” в морската столица в годините на социализма.

Панко Анчев беше човекът, който не издаде нито една книга на варненски автор по онова време и се прочу с това, че не публикува първата стихосбирка на гениалния български поет Борис Христов.

В литературните среди във Варна Панко Анчев бе наричан “сатрап на варненската литература”.

Безличен и безгръбначен, той и днес, вече като председател на Комисията по култура местния варненски парламент награждава, толерира и издейства спонсорства само на онези писатели, които са му лични пажове, и творчеството, на които е също толкова сиво, какъвто миши цвят излъчва и самият Анчев.

Поради наглостта на лицето Панко Анчев, цитираме избрани части от въпросното му интервю във в. “Сега”, като не можем да се въздържим от коментар.

“- А в тази връзка можем ли да говорим за някакво насочване на българския културен вектор на изток?
– Аз не знам дали българският културен вектор се насочва на изток. Едва ли, но във всеки случай на Варна трябва вече да се гледа като на град на значими български творци. Те може би още не са достатъчно известни (особено по-младите), но уверено заемат мястото си в българската култура.
– Как се балансират интересите на местните културтрегери – те често са разнопосочни… Наскоро например няколко дейци ви се разсърдиха, че не сте дали награди според техните предложения.
– И във Варна има немалко творци, които са само с местно значение. Те биха могли да бъдат наречени и "местни културтрегери". Това са хора или с по-скромни творчески възможности, или направо посредствени и дори бездарни. Но аз не говоря за тях, макар те да са много повече от истинските. Точно такива ми "се разсърдиха" (чудесен евфемизъм!). "Местните културтрегери" винаги започват война с този, който засяга интересите им. През последните няколко години Комисията за култура в общинския съвет, на която съм председател, и администрацията провеждаме нова политика за подкрепа на талантливите творци във Варна. Отделяме огромни средства за техните проекти. А посредствеността иска парите да са за нея”.

Потресаващо е когато бездарник като Панко Анчев говори за бездарие. Ужасяващо е, когато недоразумение като него, в чиито ръце всяка година се менкат литературните награди “Варна” и всяка година те отиват или посмъртно при някого, или при поредното нескопосано протеже на Анчев, да дава оценки кои са “местни културтрегери” и колко са посредствени.

Варна не помни по-посредствено литературно присъствие от това на Панко Анчев, който дори счита себе си за писател, при положение, че цял живот пъчеше хилави гърди, че е литературен критик.

Същият Анчев ходи като “куку и пипи” с президентския любимец Иван Гранитски и най-стойностното, което са направили за Варна е Панко Анчев да урежда изкупуването на книгите на издателството на Гранитски от общината, което се прави естествено с данъкоплатски пари.

“- Имате предвид сегашните срещи ли? В момента във Варна гостува както делегация на "Литературная газета", така и ръководството на Литературния институт "А.М.Горки" – можем ли нещо ценно от техния опит да вземем за нас? Какви прояви съпътстват гостуването?
– Бързам да съобщя: с главния редактор на "Литературная газета", писателя Юрий Поляков, се уточнихме от следващата година да започнем заедно да издаваме четири пъти в годината приложение към вестника за българска литература. Ние тук, във Варна, ще формираме национална редколегия, която ще подготвя всяко отделно приложение (а то ще бъде в четири страници голям формат). Най-сетне българската литература и цялата ни култура и хуманитаристика ще имат своя трибуна в Русия. "Литературная газета" е вестник с голям тираж и огромно влияние и регулярната поява на български автори на неговите страници е голям успех за всички ни”.

Боже, смили се! Панко Анчев ще урежда национална редколегия! Нали се сещате кой ще влезе в тая редколегия – на първо място Гранитски и нататък все социалистически протежета на тоя или оня, които нито някой чете, нито някой се интересува от тях.

Анчев е обаче в стихията си. БСП – Варна, просто да се чуди човек, не може без него. И въпреки опитите си да се модернизира и обновява с млади лица, Панко Анчев виси на челото и като въшка, от която няма отърване.

“ – Доста разсъждавате за провинцията… Тя къде е – в географията или в манталитета?
– Аз живея в провинцията и много размишлявам за нея. Дори публикувах едно есе за трудностите да си в нея. Провинцията е географско, но и духовно понятие. Най-уродлива е провинцията в провинцията. Много труд хвърлям Варна да преодолее провинцията. Нямам основание да се похваля с кой знае какви успехи. Провинциалните величия са зли, нагли, алчни. Но пък са страхливи и глупави и могат да бъдат побеждавани. Те мразят промяната – особено ако чрез нея губят собствените си позиции. Преди малко ме попитахте за балансирането на интересите и за групата, която ми се е разсърдила. Ето пример за провинциализъм, за посредственост. Тези хора имат подкрепата (за огромно съжаление) на местни управници. Боя се, че днешната ни култура започва да става провинциална със своето папагалско имитиране на чужди образци и с държавното толериране на посредствеността. Ние говорим за организирана престъпност, но е време да започнем разговор за организираната посредственост, за организираната провинциалност.
– Интересна теза. С какво заплашват те нацията?
– Те са по-страшни от разбойниците, които се стрелят за щяло и нещяло. Посредствеността и провинцията стрелят по духа и бъдещето на нацията. И стрелят безпогрешно точно и безмилостно убиват.
-Ние главно виждаме по крайбрежието не културната байганьовщина, а строителната. Това може ли да се обуздае или не?
– Не, не може.
– Бай Ганьо въобще като символ видоизменил ли се е?
– Днешният Бай Ганьо вече има много дипломи, следдипломни квалификации, английски гимназии и огромни богатства. Сменил е костюма, сложил е вратовръзка, вози се на лимузини. Но погледът му е същият. Гледайте хората в очите и лесно ще разпознаете Бай Ганьо още преди да е проговорил и размахал сопата”.

Лицето Панко Анчев, което години наред се издържа от безумията, които сътворява в комисията по култура и от “тука има – тука нема”, който разиграва с подопечните си графомани, чете морал за провинциализма в културата и литературата.

Човекът, който съсипа куп таланти в морската столица като един от най-мракобесните директори на издателства в България, тесногръд, страхлив и прислужващ на управляващите – учи на духовност.

И ако това не е тепегьозлък, здраве му кажи.

Във форума под интервюто на Панко Анчев, дадено за в. “Сега” позицията си е дал и великолепния български поет Валери Станков: “Мисля, че Панко Анчев е литературно недоносче, истинско недоразумение за четяща България, което изпълнява властнически функции в Постоянната комисия „Култура, вероизповедания, медии”, съвместява ги с говорителските си задължения в градската управа на БСП, бордове на директори, коли и беси в недоубитата варненска журналистика в лицето на големия титаник, вестник „Народно дело”, а така също и в Радио Варна, зове себе си писател, вече и „философ”, въпреки че дори не е и литературен критик, а само скудоумен автор на литературни анализи, съперничещи единствено на деветокласните съчинения в училището по автотранспорт.
Малко човече, безжалостно размазало като ексглавен редактор на варненското издателство „Георги Бакалов” цяло едно литературно поколение в нашия град”.

Друг форумец пък е направил блестяща дисекция на лицето Панко Анчев:

“Чак сега ми хрумна да направя семиопсихологическа дисекция на текста. Ами този човек е повече от ясен.
Първо – натрапчива представа за себе си като за дълбоко нереализиран субект.
Второ – подсъзнателна реална представа за истинските стойности, подтискана по идеологически, преди) и чисто егоистични причини(сега), което е довело до необратимо изкривяване на ценностната му система, което пък от своя страна го кара да компенсира с титли и представи за мисионерство. С прости думи – има чувство че води тълпата в тъмнина, през която вижда само той.
Трето – Несигурност в правилността на това което прави – следствие от точка 2.
Заключение – представата му за себе си е изкристализирала в заглавието с ключови думи "алчни ", "зли", "нагли" – думата величие въобще не е употребена в ироничен смисъл. Това е семантичен разлом – между оценката (визира собствените си качества) и обекта на атаката – величия.
Този човек е живял в постоянен страх от по-талантливите и вероятно ги е препятствал по всички възможни начини.
Благодаря за вниманието”.

Какво да се добави повече?

Пазете се от подобни нагли “пророци”, които пренасят върху другите собствените си фройдистки комплекси и войнстващо бездарие.

Страшното и опасното е, че лицето Панко Анчев управлява културата на град като Варна.

Злокобна карма.

Наречена Панко Анчев.

Веселина Томова