Парадигмата на държавата или в кой век живеем
Хората са облечени или съблечени със светли, летни дрешки, вместо с железни брони или народни костюми? Всички изглежда толкова модерно, сякаш е в 21-ви век, нали? Глупци са тези, които смятат, че времето, в което живеят се определя от технологиите или дрехите.
Векът, в който живеем, не е този, който изглежда.
Държавата не служи на нас. Ние служим на Държавата.
Кой от вас не е ходил на държавен чиновник да му лее куршум против страх от бюрокрация? Кой не се е сблъсквал с доминиращи личности там, извадени сякаш от роман на Дьо Сад? Кой е видял там дори една усмивка, насочена към него? Или само с химикалки сочат към вас, към НАС?
Полицията не пази нас от мутрите, пази мутрите от нас. Който не е бил бит от полицията на общо основание, да вдигне ръка. До него ще има човек, който не я е вдигнал. Шкембестите полицаи козируват на хората в джиповете, но бият с палките всички под сто килограма и като, че ли им доставя перверзно удоволствие да бият момичета и деца на по 15 години. Колко кражби разкрива полицията? Колко случаи на домашно насилие завършват със затвор?
Колко мутри получават палки по дебелите си заместители на глави, след като прегазят краката на минаващите по зебрата хора? Кога полицията е пазила запалянковците от хулиганите, вместо да набие с палките всички наред и да ги прати на хирург? Кога полицията е залавяла сводника, вместо проститутките му? Кога полицията е мислела изобщо за народа си. А и защо да го прави? ПОЛИЦИЯТА Е РЕПРЕСИВЕН ОРГАН, така е заложено в нашия псевдо-хуманен закон.
Полицията не служи и не защитава, тя е репресивен орган. Полицията налага репресии върху населението, тя съществува, не за да пази, а за да бие.
Прокуратурата също е репресивен орган. В Университета се учи по право, че и полицията и прокуратурата са част от силовия апарат на държавата. Държавата налага мира със сила, тя е робовладелец на гражданите си, тя не съществува заради тях, а въпреки тях. Държавата не е резултат на обществен договор, в който всички граждани се съгласяват да не си вредят един на друг, а законът е гарант на това. Не. Държавата е един гигантски ботуш върху врата на народа, за да го държи легнал, с буза опряна в нечистотиите, които тя изхвърля, благовидно дала му правото да ги яде.
Всеки робовладелец има нужда от войска. Такава войска са полицията и прокуратурата. Първите газят, вторите придават законност на това. Нашата прокуратура не е наша слуга, тя има правото да отказва да заведе дело. Прокуратурата има правото да избира дали да защитава нашите права или не. Нашите права са въпрос на избор. Не на нашия избор, а на ТЕХНИЯ.
Университетите не са наши учебни заведения. Те изобщо не са учебни заведения. Целта им не е да ни дадат знания и разбиране за света, а да ни направят специалисти. Невежеството за света корумпира, а абсолютното невежество за света корумпира абсолютно. Целта на университетите е да ни вкара в системата на корупцията, да ни научи, че няма абсолютни истини, но има относително добри доходи в заблудата за това.
Колко хора са получили своя етичен кодекс в университета? Колко хора знаят нещо повече за морала и етиката след тези 4-5 години? Колко хора се превръщат в инструменти за работа, инструменти на властта и колко хора се превръщат в мислещи граждани?
Понякога отказът от действие е по – страшен от всяко действие.
Съдът служи на справедливостта. Справедливостта при нас е относително понятие. Съотнася се спрямо еталона на държавата. Ако държавата не смята решението за справедливо, тя не го изпълнява. Това не е върховенство на закона, а върховенство НАД закона. Нарича се върховенство на държавата.
Икономиката е следствие от волеизявлението на хората. Да, но кои са хората? Със сигурност не сме ние, защото картелите, олигополите и прикритите монополи са навсякъде. Цените могат само и единствено да растат, а обемите и качеството да пада. Това не е пазарна икономика, а ПОЗОРНА икономика.
Книгата е обект на почитание. Отдалече. Над половината хора у нас изобщо не четат книги по никакъв повод. Другата половина изобщо четат книги, но колко четат? Неграмотността във всякакви сфери освен в тясно специализираната е ужасяваща. Неумението да се разбира ирония е завладяващо. Комплексите на хората, които не могат да се шегуват със себе си и не търпят и другите да го правят са впечатляващи. Броят на хората, които живят с книга в ръка е имагинерен. Просвещението тук не е настъпвало и не изглежда, че ще настъпи в скоро време. В кой век живеят хората, които не четат книги? В някои от предписмените ще да е.
Парадигмата на държавата е ясна – ние служим на нея, не тя служи на нас.
Тя има права, ние имаме задължения.
В кой век живеем, когато служим на владетел, който ни пази с войски, за да не гъкнем, когато службата е насила, когато правата ни са отменими, когато върховенството е не НА закона, а НАД закона? В кой век живеем, когато благата ни се изземват на фиксирани цени, над които ние нямаме власт? В кой век живеем, без да знаем нищо за света, корумпирани от невежеството си за етика, морал и гражданско общество?
В ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ВЕК. НИЕ СМЕ В РАЗЦВЕТА НА ФЕОДАЛИЗМА!
Запомнете това, васали и крепостни селяни, с всичките си джаджи, с интернет и Европейския Съюз ние живеем във времето на разкъсването на България и най – големия и упадък от 7 века насам.
Имаме частни градове като Правец и Дупница, имаме робовладелци като Ковачки, имаме частни пътища и плажове, пазени от тролове. Ние сме в Средновековието, но не откъм приказната му страна.
Запомнете това, следващия път, когато седнете на компютъра и не се сетите за Уикипедия или влезете в новинарския сайт и не погледнете секция Култура. Материалното богатство следва духовното, а не обратното. Всичко друго е тленно и лесно се превръща на пепел.