Партийно –чиновническата мафия прави избори в Белоградчик
22.07.2012 година. Ден на избори за Общински съвет в Община Белоградчик. Няколко дни преди изборите на пресконференция се оповестяват данните от социологическо проучване на Института за модерна политика относно предстоящите избори, като се посочват притеснителните тенденции за корумпиране на вота. Оказва се, че в някакви села с няколко десетки души, гласуват няколко стотици. Изведнъж 40 гласоподавателя, стават 140.
Чак гробаря твърди, че половината хора в списъците ги е погребал. Какво решихме да направим ние на фона на тези притеснителни данни? Решихме, че ще се възползваме от конституционните си права и ще бъдем граждански наблюдатели на вота.
От Движение „Модерна България” решихме, че ще съберем доброволци и ще наблюдаваме вота. За да е всичко чисто обаче преценихме, че наблюдението ще бъде извършено от сайта за гражданска журналистика – Kichashki.com. Идеята бе сайтът да направи журналистическо наблюдение, данните от което да бъдат оповестени през медийните канали на сайта и на базата на тях Движение „Модерна България” да направи анализ. Как ще наблюдаваме? Решихме да поставим камери пред секциите и да се снимат хората, които влизат вътре. Без лица, само профили, снимане в краката и т.н. с идеята да се преброят после лицата влезли в секциите и да се сравнят с броя на гласувалите по списък. Целяхме първо с присъствието си да стопираме разни вредни тенденции и второ, ако не успеем да ги спрем, то поне да ги изобличим в последствие. Въпросът е, ако ние сме заснели 50 човека да гласуват, как така в списъка ще станат 150? Проверихме го юридически и се оказа, че сме напълно прави – има решение на Конституционния съд в тази посока, съдебна практика и т.н.
Ние не нарушаваме нито един закон, а просто съблюдаваме спазването на правилата. Хубаво. Ама не сме питали безочливите и груби хора от Общинската избирателна комисия (ОИК), които се оказа, че обезпечават не сигурността и реда на вота, а политическия натиск, административния произвол и върховенството на интереса пред закона.
Разположихме наблюдатели, които са доброволци, в три от най-проблемите секции, които излязоха от социологическото проучване на Института за модерна политика. Това бяха секциите в селата Рабиша, Раяновци и Салаш. Все малки села, но с тенденция за гласуване на мъртви души. Доброволците бяха общо 7 души – все млади и активни хора. Още от началото на деня се видя, че работата не върви на добре. Секцията в с. Салаш се оказа много проблемна – нашите доброволци попаднаха под кръстосан огън и вряха и кипяха в казана на политическия натиск и низките страсти. Нищо, очакваше се и успяхме да парираме този процес използвайки силата на аргументите. Това, което се оказа трудно предсказуемо бе да предположим, че ОИК – Белоградчик ще се намеси и то по един доста подъл и грозен начин. Първо дойдоха при нас в Салаш и се опитаха да ни провокират. Не стана.
Аз имам някакъв скромен опит в тези неща и успях да прекратя опитите за административен произвол от страна на представителите на ОИК – Белоградчик. Ще ги назова с имена, за да знаят, че никои не се страхува от тях. Бяха две госпожи – едната бе председател на ОИК на име Десислава Конова, а другата бе самозван юрист на име Вероника Кехайова. Втората бе особено груба и безочлива. Само да ви припомня – г-жа Кехайова е известна с безочието си. Любимка на Филчев, Кехайова бе районен прокурор на Лом и 2008 година срещу нея бяха заведени дела за това, че е забавила 1422 дела (!), 166 са с неизпълнени присъди, а 26 влезли в сила присъди са изтекли по давност и 26 престъпника (най-малко) се разхождат на свобода поради факта, че тя не си е свършила работата. Сега тя се подвизава като член на ОИК – Белоградчик.
След като видяха, че нямат нито правни, нито каквито и да е било други основания да се занимават с нас, Кехайова и Конова си тръгнаха от Салаш. Поради естеството на местността там няма обхват никъде и нямахме постоянна връзка между доброволците на различните секции. Оказва се, че след като са ударили на камък с мен, двете госпожи са се вдигнали и са отишли в Рабиша, където са завардили нашите доброволци като най-долни престъпници. Кехайова е поискала да изземе снимачната техника от нашите доброволци, но те не са искали да я предадат – първо никоя от двете не е поставила каквото и да е основание за изземването. След това обаче Кехайова, която не можа да се пребори с един четвъртокурсник по право е видяла, че нашите доброволци там нямат юридически опит и се е възползвала тотално от надмощното си положение. Конова ги е заплашила, че ако не дадат фотоапарата, той ще бъде отнет от седящите до нея полицаи. Доброволците са дали камерата „доброзорлем”. За това предаване няма никакъв юридически документ – нито протокол за доброволно предаване, нито протокол за принудително изземване. За прокурор със съдебен стаж Кехайова е показала завидна юридическа неграмотност. След това Конова се е съветвала с някого по телефона 10 минути и се е разпоредила доброволците да тръгват с тях за Белоградчик. При техния отказ историята се е повторила – „или идвате с нас доброволно, или полицията ще ви придружи”. Качили те нашите хора в джипа, като по пътя една от нашите доброволки е попитала Кехайова защо не са задържали мен и колегите в Салаш, а задържат тях? Идеята е ясна – защо Кехайова не се закача с тези разбиращи от право, а отива и се захваща с млади хора, които за тяхно щастие, нямат опит и не са работили с такива хора като нея. Тя от липса на правилен отговор отсекла, че не държи обяснение никому.
Когато закарали нашите доброволци в Белоградчик ги изправили пред пълния състав на ОИК – над 15 възрастни и опитни в изборите души, срещу нашите двама прекрасни и млади, но неопитни в мизерията на изборите, хора. В началото ги държали прави. Народният съд им се карал, сърдил, тропал по масата, наричал организаторите на събитието „измамници” и горещо се кълнели, че ще търсят отговорност и целият този цирк в продължение на над час.След над час психически тормоз те не наложили глоба на младежите, просто защото няма за какво. Все пак обаче незаконно изтрили всички снимки от неправомерно иззетия фотоапарат и ги накарали насила да подпишат протокол за връщане на камерата. Накрая, когато младежите казали, че щом се вдига такава врява и ОИК заседава над час, то това просто доказва, че нашите действия са засегнали играта им. Член на Комисията обаче дълбокомислено заявил, че – „Играта отдавна е изиграна. В България е така. Откажете се.”. След това ги пуснали да си ходят и младежите чакаха на автогарата да дойде да ги прибере друг от екипа, защото са нямали никакъв превоз.
Какво имаме накрая – незаконно иззет фотоапарат. Приложен административен произвол, емоционален и психически тормоз над невинни и активни граждани борещи се за едни честни избори. Незаконно изтрити снимки от фотоапарат, в който е имало и лични снимки. Агресия, арогантност и заплахи. Първо да кажа на Кехайова – тук съм госпожо. Аз съм част от екипа и се случи да ръководя това теренно журналистическо наблюдение. Елате и ми потърсете отговорност. Второ – аз отказвам да живея в държава, в която играта е отдавна изиграна и тук просто си е така. Ние няма да се откажем. Ние няма да се дръпнем. Ние ще сезираме всички органи за вашето поредно престъпление и ние ще продължим да ви мътим водата. Защото ние искаме да живеем в една по-добра България. А вие просто искате да живеете по-добре за сметка на България. Няма да ви го позволим.
Петър Кичашки