ПАТРИАРХЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА СТОИ НА СВОЯ ПОСТ И ЩЕ МОЖЕ КРОТКО ДА СЕ ОБЪРНЕ ПО ОЧИ В ГРОБА СИ

Баща ми казва следното – на жив човек се подарява нечетен брой цветя, защото с него бройката става чифт, а на починал се поднася четен, защото починалият не може да бъде завършващият елемент.

Чудих се, каква бройка от нашите рози да откъсна, за да ги поднеса на отдавна спрялото да съществува в правния, образователния и културния мир невшенско училище. Реших да е едно самотно цвете. Може би си въобразих, че така тази сграда ще има шанса някога отново да стане функционална, да възкръсне от пепелта, да заеме мястото си на допълващата част от чифта и да заработи по предназначението си като дом на знанието, духовността и не на последно място – на средище за млади хора, които да се образоват по един или друг начин.

Тук завърших основното си образование. Времето, в което всяко дете получава първите си значими насоки в живота.

Имах прекрасни и да – и по-малко прекрасни учители, но всички те ми показваха света, такъв какъвто е и такъв, какъвто сам мога да го направя – за мен и за хората около мен.

Преди да продължа – ОГРОМЕН ПОКЛОН ПРЕД ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТЯХ!

Сега мястото, където тези хора направиха от толкова маймуни човеци, бавно и неумолимо се руши. Патриархът на българската литература, все още стои на своя пост във фоайето, както виждате на една от снимките, но не за да посреща ученици, учители и онези задължителни лелички със сини престилки и звънец в ръка – той може би все още не напуска поста си, за да се увери, че в някакъв момент всичко вече ще е приключило необратимо и ще може кротко да се обърне по очи в гроба си. Дано не го дочака.

Наруших училищните правила и запалих цигара в двора, докато ревах като първокласник и си спомнях как сме излизали с моите съученици оттук с венци и букети цветя, за да минем с тях по селските улиците, по детски горди, че и ние славим този голям ден и така български празник.

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето, кой знае – може и да оживей!

Засега, надявам се само засега – Честит тъжен празник!

Иван Иванов