« Върни се назад Публикувано на 14.11.2025 / 19:46

ПЕЕВСКИ НАКАРА ПП-ДБ ДА СИ ГОВОРЯТ САМИ. НЕСПАСЯЕМАТА ИМ ГЛУПОСТ ПРАВИ ПЕЕВСКИ ВСЕ ПО-РАЗБИРАЕМ ФЕНОМЕН. ПЕЕВСКИ Е АКТУАЛНИЯТ АМЕРИКАНСКИ ЧОВЕК В БЪЛГАРИЯ, А ТЕ СА ОБИКНОВЕНИ АМЕРИКАНСКИ КЛАКЬОРИ, ИЗТЪНЯВАЩА КЛИЕНТЕЛА НА ЗАТИХВАЩИ ГРАНТОВЕ ОТ СОРОС

Пеевски направи ПП–ДБ за смях с казуса „Лукойл“. А назначението на техния човек Румен Спецов за особен управител („зицпредседатель Фунт“, както биха казали Илф и Петров) е гавра с евроатлантическия им политически труп.

Пеевски изпълни всичките мокри сънища на умнокрасивите за „Лукойл“ и руската заплаха (нищо че фирмата е частна и швейцарска и доставяше гориво на Украйна) – „Лукойл“ бе национализирана от България и ще бъде продадена (по всяка вероятност на американски компании), което би трябвало да е сбъднатата мечта на умнокрасивата халтура.

При това подписът под българската част от сделката ще бъде на Румен Спецов, протежето на Асен Василев и умнокрасивата общност, която го доведе от един фитнес в Дубай, за да го направи шеф на НАП. А умнокрасивите от два месеца разправят как Пеевски ще продаде компанията на себе си, без да си дават сметка какви глупости дрънкат, при положение че подобни сделки се решават на ниво Тръмп и Путин.

Най-голямата им глупост е, че наистина вярват, че с продажбата на „Лукойл“ спират парите на Путин за войната в Украйна. Аз мисля, че тук става дума за неспасяема глупост, която прави Пеевски все по-разбираем феномен. Той е адекватен, те не са. Той е актуалният американски човек в България, а те са обикновени американски клакьори, изтъняваща клиентела на затихващи грантове от Сорос.

Казусът с „Лукойл“ наистина ги направи да си говорят сами. Не за друго, а защото тази операция се провежда от самото начало от ОФАК и американските им ментори в политиката и евроатлантически морален компас. С техните ценности по техните евроатлантически глави.

Оказа се, че Делян Пеевски е евроатлантик номер едно, а те дори не са допуснати в сектора за правостоящи зрители.

Още нещо за Спецов и „Лукойл“ през особен поглед.

Когато работих в „Малък театър зад канала“ преди 30 години, най-хитовата постановка беше „Българският модел“ от Станислав Стратиев с режисьор Борислав Чакринов, който направи театъра велик (светла им памет и на двамата), но постановката беше сатирична естрада. Аз не я харесвах (падах си по други постановки на Борето Чакринов – като „Хоровод“ на Шницлер, Стоян Камбарев и „Завръщане у дома“ на Пинтър, Маргарита Младенова и „Така познатото сънувано мечтание“ по Тургенев, Здравко Митков, и „Нощта на игуаната“ на Тенеси Уилямс…), защото не обичам публицистиката в театъра и ми стоеше халтурно, но публиката много я обичаше. Беше много остроумна от начало до край, с реплики на Ицко Финци от рода на: „Ще ми хвалят Кевин Костнър, че танцувал с вълци! Да дойде да танцува с българи…“ („Танцуващият с вълци“ беше получил „Оскар“ наскоро).

Сетих се за Станислав Стратиев, защото днес щеше да остане без хляб. Днешният български модел чупи всяко творческо въображение, а ако някой го опише в пиеса или литература, ще изглежда нелепо, преиграно и гротескно – истинска халтура.

Как да мине през ума на Станко Стратиев, че някакви български идиоти ще вземат състезател по културизъм, който е продал на роми фирмата си, за да не плати 1 милион лева данъци на държавата, и ще го направят шеф на НАП.

После, по същата схема – защото е зависим, ще го направят и управител на най-голямата чужда фирма в България, след като я национализират, защото всички останали с акъла си са отказали, понеже подписите им под последващата продажба могат да им струват и животеца, а е твърде вероятно България да бъде осъдена за милиарди след бандитското рейдърство, наредено от САЩ.

Човек на анаболни стероиди, който се снима по пликчета и мускули и който е продал на роми фирмата си, за да не плати данъци на държавата, е турен да събира данъците на същата държава и да ръководи най-голямата фирма, открадната пак от същата държава, с пълното съзнание, че всички нейни граждани ще извадят пари от джоба си, за да платят това малоумие.

Българският модел е бездънен кладенец на изконната българска простотия.

Явор Дачков

«