„ПЕС“ът Станишев
Кой би предположил, че момченцето с очилцата и кръглите очички, което беше международен секретар в апарата на „Позитано“ през 1995 г. , и което не е родено в България, а беше съветски и руски гражданин до 1996 г., след 16 години ще оглави партията на европейските социалисти? Никой. Дори „Малкия Нострадамус“ на Любен Дилов –син, най-вероятно щеше да погледне в бъдещето и да каже в стил „Жорж Ганчев“ – „Аа, тази червена мъгла, най-много да стане амбасадор в Русия. Но и това му е много“.
Оказа се обаче, че момченцето с очилцата, което не е помирисвало казарма и е работело като журналист 2-3 години май (той така твърди, което нищо не значи), не било кученцето на този или онзи, а същински ПЕС. Защото за тези, които не си спомнят, Станишев никога, нищо не е печелил в политиката сам. Винаги е бил назначаван и посочван.
Назначен на „Позитано“ от Жан Виденов. Посочен от Първанов, след като той беше избран за президент, за негов наследник, като председател на БСП. Посочен от Антонио Гутиереш на Бузлуджа през 2005 г. като бъдещ премиер на България, впоследствие обаче направен премиер от Ахмед Доган, поради факта, че БСП не спечели мнозинството в 40-НС, което очакваше и което Станишев беше обещал.
Тогава, момченцето с очилцата, с блеснал зад тях поглед, се луташе из кулоарите на парламента и търсейки стаята на ПГ на ДПС питаше-„Къде е човека, който ме направи премиер, да му стисна ръката?“ Докато беше премиер, слушаше повече Царя и Доган, отколкото хората от собствената си партия. Сигурно доста е научил от тях. След като БСП загуби срещу ГЕРБ, Станишев влезе в ролята на опозиционер, но и с тази роля не можа да се справи, защото си мислеше повече за вътрешно партийната битка. „Спечели“ отново председателското място в БСП, защото Първанов се отказа. И днес е избран за председател на ПЕС, след като срещу него нямаше друг кандидат и беше посочен преди това от Расмусен за негов наследник.
Какво е било това състезание с един кон, не знам? Но кученцето се превърна в „ПЕС“.
Въпреки всичко заемането на този пост от лидера на БСП е знаменателно. В няколко посоки.
В иронично измерение, това показва, колко неведоми са пътищата политически. И как едно мамино детенце, може да направи зашеметяваща политическа кариера. Но очевидно в политиката всичко е възможно, след като страната ни се управлява от такъв екземпляр като Борисов, да припомним, също бивш член на БКП, както и половината от парламентарната му група. Сериозно погледнато обаче, в международен план, този избор е още едно доказателство, че миналото на бившите български комунисти е забравено, и те са реабилитирани. Колкото и болно да звучи това на мнозина българи.
Примерът с Ирина Бокова като председател на ЮНЕСКО и дългия престой на преводачката на Тодор Живков като посланик в САЩ Елена Поптодорова са само дребни щрихи преди триумфа на Станишев. Така или иначе като председател на ПЕС и лидер на БСП Станишев легитимира социалистическата партия като единствена едра опозиция на ГЕРБ.
Ако някой ме репликира за Кунева ще отговоря веднага, че партията и е във все още мъгляво състояние и напъните да бъде дясно-либерална опозиция на управляващите изглеждат детински. Да не говоря за миналото и защото ще потвърдя по-горе споменатата теза за реабилитацията. Следователно предстои „глутницата“ от БСП, както Антон Кутев се изрази, да се изправи следващата година срещу „глутницата“ от ГЕРБ.
На всички е ясно, че „глутницата“ на Станишев ще загуби. Както личи от историята му той нищо не е печелил на чисто. Но това че ще загуби няма значение. Доброто позициониране на БСП е факт.
Най-тъжният извод обаче към сегашния момент е, че след европейския успех (както и да е постигнат) на Станишев, дясното в България започва да прилича на бащата на Хамлет. Стигна се до там, че новия лидер на СДС се моли на шефовете на ЕНП да обръщат повече внимание на „онова нещо“, което оглавява, а Костов да ходи до Америка, за да пита едни хора, какво да прави. От идеологическа гледна точка с истинското, автентично, старо дясно е свършено. Това, което предстои да наблюдаваме ще представлява една фалшива батална сценка на политически двубой между социалистите от БСП и комунистите от ГЕРБ. Така „ПЕС“ът Станишев заедно с бившия охранител на Тодор Живков поставиха рамката на политическата картина, на която ще бъдем очевидци със сигурност през следващите 5 години. А може би и по-дълго.
Илия Петров