Печатните медии се събудиха, но не е ли пладне?

Която от своя страна постави въпроси както за същността на занаята, така и за правото на обществото да бъде обективно информирано.

В неделя по БНР Галя Прокопиева, главен редактор на „Капитал” и съпруга на бизнесмена и издателя Иво Прокопиев, обясни желанието на 13 печатни медии да разберат в кои български банки големите държавни дружества и институци държат парите си. Конкретно бе визирана Корпоративна търговска банка. Успоредно с това беше споменато за масовото изкупуване на медии и телевизии от нова медийна групировка, ръководена от Ирена Кръстева. Като един от проблемите Прокопиева посочи анонимността на собствеността на медиите.

В понеделник в остра декларация, публикувана на страниците на вестник „Монитор”, неговата собственичка Ирена Кръстева изрази своето възмущение от „манипулацията на общественото мнение” от Галя Прокопиева, както и от клеветнически твърдения в „Капитал”.

„С настоящото заявяваме, че ще търсим обезщетение за причинените на медийната група вреди, като ще заведем съдебни дела за разгласените клевети и уронване на престижа на НБМГ (Нова българска медийна група, б.а.), както и ще търсим защита на правата си по наказателно-правен път срещу лицата, направили тези клеветнически изявления”.

В края на миналата седмица 13 главни редактори написаха писмо до вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков в което на база закона за достъп по обществена информация го питат къде си държат парите държавните дружества. Всички свързаха това искане с публикация в „Капитал” от декември миналата година, от която ставаше ясно, че 60 на сто от тези пари са в три банки, а най-много – в Корпоративна търговска банка, която финансира сделките на Ирена Кръстева на медийния пазар.

Такава много накратко и далеч непълна е хронологията на началото на медийна война, в сравнение с която обидните реплики навремето между Тошо Тошев и Петьо Блъсков изглеждат като детска закачка.

Става въпрос за тотално преразпределение на медийния пазар и в него са намесени не само банки, но очевидно според някои издатели и държавата.

Завоалирано се поставя въпросът дали правителството по индиректен начин не помага на Корпоративна търговска банка и нейния шеф Цветан Василев в безпрецедентното и в новата, и в старата ни история закупуване на медии.

„В същото време ние говорим за една концентрация от стотици милиони лева, които стоят най-често на разплащателни сметки, т. е. при много ниски лихви, и разликата до пазарните лихви, ако биха се дължали такива, се появява като един минус, като негативен ефект за тия държавни предприятия и като плюс в тези банки, в които отива … Индиректно, т. е. с парите на данъкоплатците, се появава една печалба в частна финансова институция, която позволява изкупуване на медии”, твърди Галя Прокопиева пред БНР.

Разговарях с главните редактори на „Капиал” – Галя Прокопиева, на „Стандарт” – Славка Бозукова, на „Сега” – Теодора Пеева и с един от шефовете на ВАЦ в България Пламен Тенев. Общото мнение е, че проблемът с мащабното и светкавично изкупуване на медии от страна на един-единствен човек е бил подценен. Всъщност на него в началото се гледа като на нормално прегрупиране на медийното пространство.

Паралелно Ирена Кръстева изупува както вестници, така и печатарски мощности като ИПК „Родина”. Кръгът на мащабно влияние и контрол обаче се затваря, когато става ясно, че Ирена Кръстева и синът й, депутатът от ДПС Делян Пеевски изкупуват и третия елемент от вестникарската верига – фирмите за разпространение.

Според наши източници и в София, и в страната по вестникарските сергии на преден план се изтъкват изданията на кръга „Кръстева” като „Телеграф” и „Монитор” за сметка на останалите национални и регионални печатни медии, чиито заявки за разпространение намаляват.

Пламен Тенев, който се съгласи да бъде цитиран, ясно заяви: „Да, писмото е свързано с проблемите в разпространението.”

Издатели и главни редактори изведнъж се събудиха и установиха, че около 80 на сто от разпространението вече е в ръцете на конкуренцията и ги държи за гърлото. Питането за парите на държавните предприятия, най-голямата част от които са в Корпоративна банка по данни от края на м.г., е следствие от невижданата досега преса на основните печатни издания от нов, млад и агресивен играч на пазара.

Шефове на медии признаха, че за проблема дълго се е мълчало и заради офертите за закупуване, които са били отправяни към някои от тях. Да, имаше оферта за закупуване, но нямаше отговор, признава един от ръководителите на Вестникарска група България.

Проблемът на четвъртата власт е, че вече е застрашена от себе си. Сега за парите на държавните предприятия питат само печатните медии, а утре, уверявам ви, ще питат и електронните. Офшорка, представлявана от фирма на Цветан Василев, стана сериозен играч в борбата за мултиплексите.

На премиера Бойко Борисов вероятно му е много приятно всички медии (и най-вече онези, които го плюеха) сега да го венцехвалят. Но това, което сега става у нас, излиза извън обичайната практика.

Тъкмо затова 13 и повече печатни медии в България бият самара с въпроса до Симеон Дянков „Къде са парите на държавните предприятия”, но всъщност питат: „Бойко, ти подкрепяш ли банкера Цветан Василев в тази медийна инвазия”. За някои това питане е елегантно, за други – предпазливо, но проблемът за избора очевидно остава.

Въпросът е дали не е закъсняло?

Евгени Петров
www.blitz.bg