ПИСАТЕЛЯТ ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ:ИСТИНАТА Е КАТО АНАЛНИЯ СЕКС, КОГАТО НЕ ТИ ХАРЕСВА – БОЛИ. ОЧАКВАЙТЕ МНОГО ПОЛИТИЧЕСКА БОЛКА В СКОРО ВРЕМЕ!

Когато преди години Христо Калчев в книгите си – а след това и аз в моите – писахме за тайните отряди на МВР и изпълнението им на мокри поръчки, ни наричаха „жълти журналисти” и „фантазьори”. Когато още в романа си „Убий Путин” заявих, макар и в художествен образ, че държавата се управлява от службите и те контролират част от така наречения престъпен свят, ме сметнаха за поредния „лумпен”, който говори глупости, жаден за слава. Реалният лик на властта в България  отдавна е изцапан с кръв, просто платените медийни клакьори получаваха пари, за да не го осветляват…

Веселин Стаменов е вече утвърден писател, автор на вулгарни романи, журналист и издател по призвание. Човек, който за кратката си творческа биография успя да издаде 6 романа и едно документално журналистическо разследване. Бивш и настоящ главен редактор на редица медии, човек с тъмно и неразгадано минало и с много скандали зад гърба си. Успява да се внедри в творческото лоби на писателя Христо Калчев и така усвоява занаята и правото да продължи делото на бащата на вулгарните романи. Единственият Христо Калчев, който прогнозираше убийствата на мафията пред 90-те години на миналия век. Скандалните снимки на Стаменов с убития писател Георги Стоев, публикувани в Интернет, го забъркаха в интриги с творчеството му, още повече че известно време след това вестник „Шоу” публикува снимка на Стаменов рамо до рамо с външния министър на ресторант „Монтерей” – Виктор Вълков. Кратка, но съществена биография, заслужаваща внимание.

– Господин Стаменов, след три години мълчание пуснахте нова книга – „Кървава власт – вулгарен роман”. Доколко е кървава властта в България?

– Това, което ме радва много, е че съумях да пусна книгата си месеци преди процесите в нея да се случат. Това се доказва с датата на излизане и със датите на гръмналите медийни скандали след това. Когато преди години Христо Калчев в книгите си – а след това и аз в моите – писахме за тайните отряди на МВР и изпълнението им на мокри поръчки, ни наричаха „жълти журналисти” и „фантазьори”. Когато още в романа си „Убий Путин” заявих, макар и в художествен образ, че държавата се управлява от службите и те контролират част от така наречения престъпен свят, ме сметнаха за поредния „лумпен”, който говори глупости, жаден за слава. Реалният лик на властта в България  отдавна е изцапан с кръв, просто платените медийни клакьори получаваха пари, за да не го осветляват.

– Добре казано. Но какво искаш да промениш с книгата си „Кървава власт”? Да не очакваш, че хората ще те приемат за поредният „гуру”, който иска да им оправи живота?

– Ролята на писателите не е да оправят живота на хората, а да поставят истинската диагноза, когато усетят, че обществото ни е болно. Книгата ми „Кървава власт” е диагностициране на едно масово заболяване – пасивността на обществото. Какво се случва, докато ние като народ броим мухите в стаята си, без да се осъзнаем, че властта реално е в нас? Шайка безскрупулни типове са ни окупирали и живота, и съзнанието и са ни превърнали в цивилизовани роби. Политици-мултимилионери, които не заслужават, че ни служат за 2000 лева заплата на месец, а ако им проследиш живота, ще видиш, че 2000 лева не им струват режийните на ден за кафе, обяд и вечеря в летните СПА комплекси на страната и столицата. Сметката я плащаме ние с болестта наречена „пасивност“.

– И с какво ще допринесе твоята „диагноза”? Как ще помогнеш и каква е целта, все още не ми става ясно.

– Навремето, преди години, писателите и дейците на словото са наричани будители. Дори имаме ден – национален празник в тяхна чест. Редно е ние като творци да се осъзнаем, че това е една от задължаващите ни мисии в граденето на кариера, както е модерно да се казва. Аз лично съм приел, че творчеството ми и поривът да пиша са ми дадени, за да горя и да разбивам митовете на пропагандата. Платената пропаганда. А това е роля, която се изпълнява по-трудно. В противен случай ставаш част от платените писачи – тези, които за жалките си хонорари се продават, за да произвеждат манипулацията и пропагандата, а времето ги размива и сякаш никога не са съществували. Ще видим след години какво ще стане със силните на деня журналисти и писатели, които се кланят на силните на деня политици. Дали някой ще си спомни за тях и дали ще се радват на хорското уважение…

– А страхът от истината? Къде остана той? Забрави ли какво се случи с твои колеги, които също излязоха и разкриха истини за симбиозите между политици и мафиоти в държавата – Георги Стоев, Боби Цанков… Откъде у теб отново смелост да пишеш в този профил?

– Не съм съгласен със сравнението ти. Знаеш, че познавах и двамата, които спомена (лека им пръст!) и не мога да кажа, че тяхната мисия е еднаква с моята. Не случайно заявявам, че човекът, зад чието име искам да застана, е Христо Калчев. Защото той беше перфектен анализатор и добре информиран човек, за да прави художествените си анализи. Аз не съм пряк свидетел на процесите, описани в книгата ми, но смея да кажа, че съм си доставил качествена информация, за да я опиша. Докато при Стоев и Цанков се претендираше за пряко участие, коeто според мен не беше вярно. Рано или късно ще разкрия какво знам по темата – повярвайте ми, истината за тях и творчеството им ще ви уплаши…

– А да очакваме ли разкриването на корупционните схеми в държавата – нещо, което заяви още в миналите си романи и над което повдигаш завесата в новата си книга „Кървава власт”?

– О, да – това е любимата ми тема и няма да спра, докато не покажа на светло целия корпоративен бизнес на управлението на България, който фанатичните оптимисти наричат „политика“. Повярвайте ми, имам потресаваща информация. Само преди ден имах интервю с един представител на ъндъграунд средите от близкото минало. Той е от моя край – от Кюстендил. Разказа ми пряко едно към едно как групировката, за която работил, е носила с чанти доларите в офиса на фондация „Демокрация” по времето на управлението на Иван Костов. Е, точно този разказ например трябва да види бял свят, точно такива истории показват реалната обстановка в държавата. Както неведнъж съм казвал: „Истината е като аналния секс, когато не ти харесва – боли“. Очаквайте много политическа болка в скоро време…

Разговаря: Веселина Томова