ПИСМО ДО … АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ
Алексей, някога мислех, че си пич да дрънкаш, докато не се сетих как Наполеон на 18 юни 1815 година претърпява най-голямото си поражение при Ватерло и катастрофата дошла след като Наполеон … СПЕЧЕЛИЛ битката!
Малко хора знаят тази истинска история.
Наполеон блестящо надиграл Уелингтън при предварителните маневри. Англичаните били около 70 000, а най-близо били разположени над 100 000 прусаци. Всички заедно надхвърляли 76-те хиляди Наполеонови войници, но Наполеоновата армия се вклинила между тях и попречила да обединят силите си. Наполеон два дни по-рано вече бил разбил прусаците и отделил малка част от армията си, чиято задача била да не ги допуска да се приближават до основните бойни действия, като в същото време той с по-голямата част от армията си се насочил към Уелингтън и неговите англичани.
Битката започва около 11 часа преди обяд с артилерийска атака и начален пехотен удар срещу британския десен фланг. Наполеоновите войници настъпвали и пак отстъпвали пред англичаните почти през целия ден, когато в един момент Наполеон, качен на един близък хълм, видял как войниците му изтласкали Уелингтън назад и завладяли почти всички от общо 160-те английски оръдия.
Виждал ли си такова оръдие отблизо, Алексей?
Тези оръдия са натъпкани с черен барут и вълнени парцали, а отгоре се слагал снарядът. После фитилът и задната част на оръдието се палел с факла, той възпламенявал барута, който пък изстрелвал снаряда.
През онези времена било обичайно част от войниците да носят в себе си къси метални парчета, нещо като големи пирони. Те се ползвали в случай, че войниците завладеят вражески оръдия. Пироните се набивали в отворите, през които минавал фитилът, и така оръдията се повреждали и ставали безполезни.
Та, тогава, когато при Ватерло, Наполеоновите войници завзели артилерийските позици на Уелингтън, веднага станало ясно, че никой от тях не носи в себе си такива пирони. Докато Наполеон крещял от хълма английските оръдия да бъдат унищожени, му се наложило безпомощно да наблюдава как войниците на Уелингтън отново успели да поемат контрола над оръдията и ги обърнали срещу французите.
Наполеон бил сразен … заради шепа пирони!
Опитвам се да ти кажа, Алексей, че втренчен в „големия” успех пренебрегваш „дребните” детайли. Натъпкал си се с ПАРЦАЛИ и с нито един ПИРОН.
Който има вътрешно зрение за нещата, ще разбере. Ти нямаш дълбочина на интуицията, нито нюх, но никога не е късно човек да промени гледната точка.
Делбата на „лоши” и „добри” не е добър съветник.
Днес прочетох едно поредно интервю с теб и докато в него нищо не ме изненада, горчиво се подвуомих дали да ти споделя колко все повече истински качествени хора, които те подкрепяха и ти симпатизираха, тъжно ми казват: „Какво се случи с този човек?”. Някои са даже по-остри и те наричат „просто момче”, но така е – едни сме луди, други – прости… Нещо като безумното делене на „лоши” и „добри”.
Ето и интервюто ти, за онези, които не са му се насладили още:
„- Получи се информация, че вчера сте бил преследван от полицейски патрул ? Какво точно се случи?
– Напуснах дома си с прокурорско разрешение по необходимост. Бях спрян на бул. „Черни връх", малко преди Околовръстното, принудително от полицейски патрул със специален режим. Полицаят агресивно ми потърси всевъзможни обяснения.
– Искате да кажете, че имате проблем с МВР и оттам продължава да се оказва натиск върху Вас?
– Проблем с МВР аз нямам. Очевидно министърът на вътрешните работи има проблем с мен и вчерашната агресия е подражание на агресията на министъра. По принцип, служителите на МВР се държат коректно, но се вижда, че в определени случаи отделни служители са инструктирани да ме провокират.
– Каква според вас е целта на провокацията?
– Ами ако искате – и да дам повод да ме застрелят. Спомнете си кадрите от арестуването ми. Преценката за това, което се разигра с мен онази нощ, пречупено през опита ми от работата в СОБТ ми дава основание да не изключвам и подобно предположение. Когато някой ден се вземе немонтираният запис от МВР – ще се види.
– Означава ли това, че продължават някакви репресивни действия спрямо вас?
– Не само продължава, но и се пренася върху хората, които контактуват с мен. Показателен е случаят с журналиста Илиана Беновска. Час след запознанството ми с нея й бе съобщено, че може да смята лицензът на обществено-политическото радио К2 за загубен.А след като стана част от инициативния комитет на ДГД – ЕКИПА й бяха отправени директни заплахи. Давате ли си сметка, че ако това е подходът към независимото слово, какво се случва с правата на гражданите?
– Вие се опасявате, че е възможно да се изпълни поръчка за вашето физическо отстраняване ? А как ще коментирате оповестеното за подобна заплаха срещу министър председателя Бойко Борисов?
– Не мога да коментирам информация, с която не разполагам. Мога да говоря само за онова, което се случва на мен. От професионална гледна точка, едва ли публичното говорене за подготовката на покушение срещу министър-председателя е правилният подход.Веднага се чуха гласове, че това може да се определи като насаждане на страх в опит за отклоняване на общественото внимание от въпроси, на които Цветанов дължи публични отговори.”
Парцалите ти видяхме, Алексей! Къде са пироните?
Никога не съм крила позицията си спрямо теб. Още по-малко за делото „октопод”. Тогава, когато днешните парцали, с които затъкваш оръдията, бяха напъхани обслужващо във всички дупки на онези, които им плащаха включително и да работят срещу теб, малцина, заявихме, че „октопод” няма. И че някой ужасно дърварски те прави жертва.
Никога не съм се крила като плъх и защитавах каузата, че делото ти е скалъпено, защото знам, че нито ти си първият, нито ще бъдеш последният.
Не го правех само аз.
И докато сега и ти, и слугинажът ти ЛЪЖЕТЕ нагло, че час след като някой се запознал с теб му спрели радиото и го заплашвали, имаше едни не толкова алчни и комерсиални люде, които буквално бяха мачкани, разпитвани, палени, навирани по входовете, заплашвани цинично, съдени и буквално притиснати с ръката на гушата до стената, само защото минават за „твои” хора.
Нито аз, нито те, нещо са искали от теб. Нито аз, нито те са ти пазили задника за да ги набуташ в „екипа” си, или да се усучат покрай парите и възможността да се облажат от бъдещи властови и бизнес дивиденти.
Има и такива, Алексей, слава богу, ги има! Които ТИ пращаше не при друг, а при… Юрген Рот!
Ти не си Наполеон. И не е необходимо, но помисли върху пироните. Парцалите са ясни. Те просто запушват дупките.
Мислех, че си мъж, който не писка.
Често ме питат какво точно означава това.
Означава на първо място – да не лъжеш.
Да се научиш да казваш истината, защото аз те познавам, Алексей и знам, че лъжите няма да те доведат до там, закъдето си се запътил. По-скоро докато крещиш някъде от хълма, англичаните ще те проснат при Ватерло. Пак заради липсата на пирони.
Да не пискаш означава и да си мъж. Който поема риска и играе играта мъжки. Не курвенски, не измекярски, не залагайки на посрани слуги, които е хубаво да ти кажат колко си умен и си велик, но зад гърба ти облекчено ще въздъхнат, когато са те ощавили.
Ти винаги можеш да дадеш повод да те застрелят, Алексей! Ти знаеш как се правят тези оперативни упражнения.
Само страхливците и лекетата обаче използват подобни евтини интриги.
Не те познавах като лигльо.
Знам колко си безскрупулен и опериран от чувство за благодарност и смирение.
Много хора си въобразяват, че за промяната е нужно ужасно много време. Промяната идва обаче за миг. Тя е внезапна. Може много време да ти отнеме да решиш да се промениш, но самата промяна се случва само с един удар на сърцето.
Не лъжи този народ, Алексей!
Ако ти пиша това писмо е само, защото съм потресена от всичко онова, което вършиш и винаги е тъжно, когато си мислил някого за „брат по оръжие”, а той се е оказал циничен бакалин.
И не забравяй! Пироните ти липсват. Екип от парцали.
Пироните бодат остро. Боли, но болката отваря очите.
Парцалите замацват мръсотията.
Нищо повече.
Веселина Томова
П.П. За всички онези, които за пореден път ще ме нарекат влюбена в теб, ревнива или всичко това заедно накуп – впрочем, все легенди, употребени от твоите екипни люде с твоето мръснишко благословение – ще кажа простичко: любовта е за посветените. Тя трябва да е във всичко.
Останалото е битката при Ватерло.