ПИСМО ДО … ВАЖНОТО Е, ЧЕ ГЕНЕРАЛЪТ Е ТУК!
Здравей…,
Пиша Ти “здравей”, не просто защото това е прието обръщение в епистоларния жанр, а защото наистина Ти желая здраве, дълъг живот и ново историческо бъдеще! За да има на кого да пиша…
Но да си направя ТРУД`а да си дойда на ДУМА`та.
Актуално било здравословното ти състояние…
И министърът на здравеопазването си подаде оставката… Не се разбрали с поредната част от Тебе събрана в управляващата в момента партия за някакви проценти… Не за това дали е редно да се доплаща (както си призна, в момента премиерът, можело и да е редно), а за това, че не било обсъждано, преди да го обяви…
Значи, проблемът е в обсъждането! Без обсъждане не може!
Не разбрах, само от кога (може би от лятото на миналата година) на монолога му викат обсъждане… “Обсъдихме, изслушах ви и аз реших…”
Всъщност, проблемът не е в здравословното ти състояние, а в процентите…
Както е казано, каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари…
А пари няма. Нямаше, няма и няма и да има! Защо? Знам ли, от векове в този долен десен ъгъл на Европата е така…
Има и друга поговорка по нашите земи: “Пари колко шума наесен – хора няма…”
Наесен ли казах? Ами то си е вече есен. Та се сетих за друга Твоя поговорка: ”Пилците се броят наесен…”. Ха сега, ще броим ли? И какво ще броим?
Пилците (барабар с петлите и кокошките) из “Стара планина” на земеделския министър?
Спринцовките, марлите, ампулите, скалпелите и прочие в болниците, на фона на мрамора, теракотата и дограмата?
Шумата (за шума от есенни листа, става дума, да видим какво е окапало, от покаралото през пролетта по дърветата в дворовете на някои банки) на финансовия министър?
Или хората?
Да, хората ще броим тази есен!
Ама не всичките… Всичките – догодина.
Сега подборка от хора ще броим. Малка, но представителна.
Ще броим и ще мерим! По приказките и по деятелностите им…
За политиците иде реч!
И не за онова преброяване в парламента става дума, когато трябва да се докаже кворума на форума…
За друго броене дойде време…
Както заповядваше навремето старшината в народната казарма: “Строй се! Преброй се!” И се започваше едно надвикване с ясен глас: “Първи, втори, трети,…” Не дай бог, някой да се разсее и да сбърка поредицата… Старшината командваше :”Остави!”. След някоя и друга негова нравоучителна приказка, която, няма да спомена от уважение пред Целокупната Ти аудитория, следваше нова команда за преброяване. Докато се чуе последното число в строя. И недай бог, батареята да е от сто войника, а последният в строя да изкрещи: “Деветдесет и девет…” Те тогава, количествените натрупвания преминаваха в качествени изменения… Докато се разбере, кой го няма…
Та и сега, май това предстои? Да установим кой го няма…
Няма го един, дето в Брюксел Те оплю и те нарече неподготвен и недорасъл…
Те тоя, ако не го вкараше в ареста, старшината на времето най-малко три непоряда щеше да му даде… За старшината говоря, какво оставаше, ако генералът научи! Направо в дисципа за шест месеца най-малко, за родоотстъпничество!
Няма го друг, дето вместо да седне и да си преброи колко шума е опадала… се замете в Китай да брои, знам ли какво? Може би китайците?…
Ама на него и старшината на времето щеше да му прости…
То от първия ден си личеше, че “не е в час”… И на времето имаше такива ситуации, старшината вика: “От тоя, чеп за зеле не става…”, но генералът настоява: “Много е добър! За чеп за зеле не става, ще го оставя писър на ротата! Може и да бърка сметките, важното е моята сметка да не сбърка…”
Няма го и трети или нещо от скоро замлъкна и не се чува ни в икономика, ни в енергетика. Може пък турист да се е писал…
Няма го и …
Хайде, да не издребнявам, че може да се окаже, че всичките ги няма…
Важното е, че генералът е тук!
И какво от това?
Той ли ще брои пилците, спринцовките, шумките и хората?
Или е време за есенна оран?
Че то оран без трактор става ли?
Става. С дървено рало…
Ц,ц,ц,ц,ц,ц,….
С доброжелание!
Сава Севън
30 септември 2010год.