ПИСМО ДО … (Той, все още се надявам, защото надеждата крепи човека, че ще се усети…)
Здравей…,
Пиша Ти “здравей”, не просто защото това е прието обръщение в епистоларния жанр, а защото наистина Ти желая здраве, дълъг живот и ново историческо бъдеще! За да има на кого да пиша…
Но да си направя ТРУД`а да си дойда на ДУМА`та.
От години си задавам въпроса – каква прокоба тегне над Тебе? Защо векове все теглиш и теглиш теглото си, та да възкликне Твоят поет-сърцевед: “Като няма прокопсия, плюл съм в тази орисия!”
И май намерих отговора!
Прокобата на лъжата!
На тази лъжа, с която Те лъжат Твоите управници! И вчерашни, и днешни, не дай Бог, може би и утрешни…
За вчерашните, или добро, или нищо… По християнски.
За утрешните? От Тебе зависи…
Но за днешните, не мога да Ти простя! И това не е голословен патос…
Виж, чуй, анализирай фактите!
След два дена – на 22-ри септември, президент, председател на народното събрание, министър-председател, министри, в това число на образованието и науката, на правосъдието, академици, член-кореспонденти и професори по история, ще се изтъпанят пред Тебе и ще Те призовават да честваш за 102-ри път Твоята последна (исторически, не в някакъв друг смисъл) независимост.
И ще те излъжат.
Защото на този, същият ден, през 1908-ма година, когато е било 22-ри септември, днес е 5-ти октомври…
Отмина празникът на Съединението – 6-ти септемри. Изляха се всякакви критики за фалш, слоболудство и прочие…
Ами, правилно!
Отново лъжа!
Същият този ден, през 1885-та година, когато е бил 6-ти септември, днес е 18-ти септември…
Ако по този начин, от глупост ли, от що ли, или по вина пак на някакви външни сили…, преиначаваме Собствената Ти история, да я преиначим цялата…
Да празнуваме освобождението на 19-ти февруари, а не на 3-ти март…
Веднага ще скочат патриотарите и ще ревнат: “Немой, тогава е обесен Апостолът Левски, не може да е празник!”
Може, може, по “септемврийската” логика може. Апостолът е обесен на 6-ти февруари 1873-та година, днес този ден е 18-ти февруари, а не 19-ти…
Ще кажеш, хайде холан, всичката сме я втасали, та това намери за причина за невървежа Ми!…
Ще кажа! Да, това е една от причините!
Ти, който имаш хилядолетно поверие, че за живо не се празнува преди историческата дата на раждането, независимо дали е живо същество или събитие… За да не го “прокобиш”…
Ти, който имаш хилядолетно поверие, че за умрелия, не се споменава след датата на смъртта му, освен в първите 3, после 9, и накрая 40-те дни, докато душата му все още е сред нас, а всяка следваща година това се прави преди трагичния ден, позволяваш десетилетия наред да отбелязваме денят, когато “твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила”, виси на него, на “черното бесило” след истинската трагична дата…
Това не е светотатство, това е престъпление!
Сега очаквам, след като изчакам тактично продължителната ти мисловна пауза, да ме “резнеш”: “Абе, я си гледай работата, това са подробности…”
Може и да е така. Може и да си прав.
Но, по тази логика, са подробности и дипломите на Твоите управници…
То май, че е така…
Сега, след това писмо, да не вземеш да разформироваш институти и факултети по история или да отнемаш дипломи…
Дори и да започнеш, някои дипломи и институции не отнемай и не разформировай, щото както е тръгнало… “отново… пожарът на бунта гори!”…
С доброжелание!
Сава Севън
20 септември 2010 год.
П.П. Днес научих, че в Ню Йорк Твоят министър-председател се е срещнал с ръководителите на седем еврейски организации и нещо ги е уверявал и приканвал… Нищо лошо, с това укрепва доверието на Волен Сидеров към правителството му, а ще му трябва. Кажи му, като се върне, да покани и ръководителите, ако не на седем, поне на шест български граждански организации, може и да му е полезно да чуе някои неща.
И понеже Си хилядолетен, научно е доказано, че няма начин да не страдаш (дори и в лека форма) от склероза, повтарям без да Те обиждам: “Ръководителите поне на шест български граждански организации, а не на Шесто…”