Писмо до …, Той си знае…
Здравей…,
Пиша Ти “здравей”, не просто защото това е прието обръщение в епистоларния жанр, а защото наистина Ти желая здраве, дълъг живот и ново историческо бъдеще! За да има на Кого да пиша…
Между двете събития – Рождество и Новата година традицията повелява да Те поздравя за Първото и да Ти пожелая здраве и успех през Второто. Поздравявам Те и Ти пожелавам и здраве, и успех през Новата 2012 година, въпреки мрачните прогнози на икономисти, финансисти, социолози, политолози, календароведи, екстрасенси, астролози и разни, и всякакви други явни, и неиндентифицирани субекти…
Защото Те е имало и преди тях, и ще Те има отново, и отново въпреки тях! Убеден съм!
Традицията повелява да се направи равносметка за изминалата година. Каква беше за Теб 2011? Добра? Лоша? Успешна? Неуспешна? Ти си знаеш…
За мен лично, а и като си припомням събитията и за Тебе, май, че беше година на предателствата…
Личните, спрямо мене, са си мои, и са си за мене. Имала глава да пати… Да съм си отварял очите, да съм си правил сметката, да не съм бил излишно и глупаво доверчив… Но занапред просто няма да го допусна!
Спрямо тебе същата работа. Имало Народ да пати от предателства на политици, а от тях следват и всички останали… Да не си изпълниш обещанията пред Теб не е неизпълнение, а си е предателство, както и да го завоалират в обясненията си, каквито и вътрешни, и международни причини да Ти посочват… Да напуснеш партията, която те е изпратила в парламента макар и чрез Теб, също си е предателство. Не спрямо партията, а спрямо Теб – Народа… Партиите възникват и изчезват, Ти оставаш на Твоята земя, на Нашата земя. Един юнак си е един юнак. Двама юнаци, то си е чета с войвода и барактар. Трима юнаци е вече чета с войвода, с байрактар и с предател… Традициите са си това, което бяха… И продължават да повеляват… хилядолетие и кусур отгоре… Все за Твоя сметка. Ще продължиш Ли да прощаваш предателството и предателствата? Не зная. Твоя работа. За мене си съм решил. Твърдо НЕ!, дори и на североизточен диалект…
А Ти? За Тебе и спрямо Тебе кога и какво ще решиш? Или пак по традиция на Сирни заговезни ще ги погалиш по предателските главички и ще им простиш, по християнски?
Ще Те разбера, ако преди това, същите се покаят чрез подадените си оставки… Съединение от предатели не прави сила, прави обединено предателство, срещу Теб, срещу Държавата.
Аз така мисля. Ако греша, и на мен прости за грешката. Ако не греша, обаче, Ти си на ход, а аз по Тебе… и ходът Ти е – Ти пръв да им поискаш оставките, а аз, ние, по Тебе… Може и обратното да направим. Аз, ние, да им поискаме оставките, пък Ти по нас… Не знам кое е по-добро, но трябва да стане. Иначе ще си останем не Народ, а “мърша”…, както го е казал поетът не съвсем поетично…
За днес толкова.
И утре е ден.
А за търпението да ми четеш писмата, сполай Ти!
Благодаря на ЧОВЕЦИТЕ, които ги публикуват, да са живи и здрави, и са мо ДОБРО ДА ГИ СТИГА!
Сава Севън