ПИСМО ДО …
Пиша Ти “здравей”, не просто защото това е прието обръщение в епистоларния жанр, а защото наистина Ти желая здраве, дълъг живот и ново историческо бъдеще! За да има на кого да пиша…
Но да си направя ТРУД`а СЕГА, запазвайки СТАНДАРТ`а на предишните си писма, и в рамките на сегашните 24 ЧАСА да си дойда на ДУМА`та, докато си пия кафето в КАФЕНЕ`-то, за да обсъдя с Тебе поредната заформяща се АФЕРА…
“Има новина!” – както “изригваше” навремето един телевизионен водещ… Взеха, че ми издадоха книгата. Естествено, издателство “СВЕТОВИТ”… От разговорите с издателя – г-н Огнян Младенов дойде и търговското заглавие – “Купи ме”. Според него, за това ставало дума в книгата (той ми наложи и условието да не разкриваме за сега кой стои зад псевдонима)… Реши и я издаде без да ми поставя никакви условия, без да ми налага редакции на текстове…
Ей така. Реши да рискува и да я издаде за своя сметка. Естествено в малък тираж. Предполагам, за да не понесе големи загуби, ако не се продаде. А и мен ме устройва. Не държа книгата ми да стигне до всеки от Тебе… В България това е невъзможно. Дори и класиците, които се изучават в училище не се издават вече в големи тиражи. Достатъчно е да я прочетат стотина българи, които могат да мислят. Дано им е полезна. Особено втората част, която сега бързам да довърша… Имам някаква надежда, че книгата ще бъде прочетена, освен в България и още в три чуждестранни градове – Вашингтон, Виена и Москва. Дано “вденат” какво им намеквам…
Естествено, за мене е важна Твоята реакция, която, надявам се просветените Ти люде няма да ми спестят…
Но, да си дойда на идеята за това писмо.
Днес е Андреев ден, денят, в който православните християни почитат паметта на свети Андрей Първозвани, първозванният апостол на Сина Господен, брат на апостол Петър… Покровител на зърното, на семето от което се заражда новият живот. Има предания, заради които този ден, Ти – Народът, си нарекъл и “Мечкин ден”…
Бих искал да ги припомня на четящата част от Тебе, с познавателна цел.
Първото предание.
Свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал “Който тебе не празнува, да го язди твоя кон”. Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я хвърлят през комина, като викат: “На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците.”
На времето всяка къща е имала комин и всяка къща се е молела мечката да не им яде и гази нивите…
Сега, много от къщите нямат комини. И макар, че няма социализъм, няма и съветска власт, остана електрификацията и създаващите я топлофикация и газификация, че и атомизация. Поне те не могат без комини…
Да варим ли царевица на днешния ден и ако сварим, къде да я хвърлим? В техните комини? Хайде, де! Не стига, че щем не щем, целогодишно им пълним банковите сметки, ами и царевица ще им хвърляме…
А и да го направим, ще има ли файда? Файда – йок!
А и да вземем да се позамислим и за друго значение на притчата…
Дълги векове българският народ, тоест Ти, нямал празник, та яхнал Руската мечка и отишъл при Бога. Господ му казал “Който тебе не празнува, да го язди твоя кон”…
Въпрос на тълкуване… Както прочетохме в сайта Уикилийкс, главната информация, която трябва да се събира по Твоите земи, е за състоянието на Твоя “кон”… И вероятно за това и всички искат да празнуват нашите празници, даже и в делник… За всеки случай… Да не ги гази пак мечката…
Второто предание.
Някога, много, много отдавна в едно семейство с малко момиченце починала жената. Бащата се оженил за друга, която също имала момиче. Но мащехата обичала повече своето си дете, а завареничето карала да върши цялата къщна работа, и все била недоволна.
Веднъж, когато било много студено, дала на завареничето черна вълна и заръчала да я пере дорде стане бяла. “Иначе не се връщай у дома!” – рекла мащехата. Детето нарамило къделите с вълна и отишло на реката. Започнало да пере, но … черната вълна бяла не става. Цялото вкочанено от студ приседнало на брега и заплакало. А щом заплакало, пред него се появил белобрад старец.
“Защо плачеш момичение?” – благо попитал старикът. Момиченцето разказало всичко, а добрият старец добавил: “Наметни си вълната, отиди си в къщи и за нищо не се бой.” После внезапно, както се появил, така и изчезнал.
Детето се прибрало, дълго чукало на затворената врата, а когато злата мащеха ядно отворила вратата, в миг останала изумена – пред нея стояло Златно момиче и сияело като самото слънце. Още повече се разлютила мащехата, като разбрала как детето се превърнало в златно и решила да изпрати и своето дете, та и то да стане такова. Облякла го хубаво, дала му една малка къделя вълна и го изпроводила до портата. Доведеничето бързо стигнало реката, хвърлило къделята, защото нямало намерение да пере и седнало на брега. Чакало, чакало, но никой не идвал. Измръзнало и заплакало. А като заплакало, в миг се появил белобрадият старец. “Защо плачеш момиченце?” – попитал старецът. “Тебе чакам, дядка – сопнало се момичето, искам да ме направиш Златно и да си вървя.”
“Хубаво, моето момиче, наметни си вълната и си отивай в къщи” – рекъл старецът и изчезнал. Момиченцето грабнало вълната и отърчало към дома. А мащехата, щом дочула стъпки, бързо отворила вратата, но още по-бързо я затворила, защо-то пред себе си видяла една голяма черна мечка.” …
Та, на Мечкин ден, реших да припомня на някои Твои държавни люде:
Когато Той ви е избрал да вършите цялата къщна работа старателно, вършете я! Ако Той (дали Го имате за майка или за мащеха, дали сте заварени или от някъде доведени…) е решил черна вълна да ви поръча да перете, дорде стане бяла, перете я… Все едно ще измръзнете и ще заплачете… Но ще ви се случи това, за което пак Той е казал:
“Каквото повикало, такова се обадило…”
Хайде, сега да свършвам.
Ще ти пиша отново на Савин ден – 5 декември. Нали ми е имен ден на псевдонима…
За някои имен, за други рожден ден. На Савин ден само умни и достойни люде се раждат…
С доброжелание!
Сава Севън
30 ноември 2010год.