Пи ар за слисани. Описания на физиономии

Всички телевизии предадоха изявлението на А. П., че основният свидетел срещу него е чел показанията си от лист, даден му от прокуратурата. И само една телевизия благоволи да потърси и мнението на прокурора по делото – който, разбира се, отрече тази нелепост.

В аферата с Алексей П. най-важният свидетел остана извън вниманието на телевизиите – уж трудно се съгласявал. Но и никой не си направи труда да е особено настоятелен, настойчивостта им е предназначена за друго. Ако не беше един масов вестник, изобщо нямаше да знаем какво се е случило. Заети да иронизират работата на МВР и прокуратурата, телевизиите охотно се оставят и да бъдат обгрижвани от адвокатите на обвиняемите – особено от една кантора, през която традиционно минават големите афери, там са “спасителите” на криминалния преход.

А пък една телевизия персонално е задължена за услугите на тази кантора, понеже тя ги измъкна от един от най-големите корупционни скандали на прехода. Не търсят нещастния основен свидетел, съдбата на този човек им е безинтересна, репортерските “души” са овехтели преждевременно.

А и нежеланието на хора като този свидетел да говорят пред телевизиите също е показателно – то говори за липсата на доверие в тяхната коректност. Намерете го този човек – който е бит, насилван, принуждаван да върши безобразия дори срещу себе си, предразположете го. Но няма да го направите – понеже сте свободни и независими.

Медиите никога няма да отговорят на подобно писмо – ако изобщо Б. Б. го напише.
…

Впрочем какво стана с твърденията, че главен редактор е бил заплашван с разходка до Витоша в багажника на кола?

Или със заплахите към онзи издател, на когото жената и детето щяха да бъдат накълцани?

Какво стана с тия твърдения, къде ги покриха и защо си мълчат заплашените? Разпитани ли са изобщо?
…

Фамозна беше наскоро една сценка от “На 4 очи”.

След като изръси поредните си “бомби”, Стефан Гамизов кротко сподели: “Знаете ли, сега се присетих за нещо друго, свързано с натиска в медиите. Точно преди три седмици аз се срещнах с един достоверен източник на информация. И разбрах нещо интересно например за вас.”

Цв. Р.: (уплашено): “Какво разбрахте за мене?"

Ст. Г.: “Ами примерно хората, които са в новата служба на ДАНС, не харесват вашето предаване и не харесват гостите ви. И са били поръчали на човек в Шумен, който работи в ДАНС, да изготви специфична справка за вашия съпруг…(нервен смях на Цв. Р.) Знаете ли, вие се смеете, но това са …”

Цв. Р.: “Сериозно ли говорите?”

Ст. Г.: “Напълно сериозно го говоря това нещо.”

Цв. Р.: “Хората в ДАНС не ми харесвали предаването?”

Ст. Г.: “Ами, това е положението, в такъв свят живеем.”

Цв. Р.: “А в МВР харесват ли го, какво знаете?” (Не е ясно дали има предвид предаването или мъжа си.)

Ст. Г.: “ Не знам, не знам нищо по въпроса. Аз говоря за конкретен случай.”

Цв. Р.: “Много ме притеснихте сега, много ме притеснихте…”

Физиономията на Цв. Риз. трудно може да се опише – така изглежда човек, който не спира да говори, когато не е нужно, и който не може да реагира при първото неудобство.

И наистина си беше уплашена, вероятно има някаква причина – едва ли е заради ласкателните интервюта, които прави с гостите си, и особено с шефа на МВР.

Един от законите на К. К. гласи, че собствената ти персона изобщо не е от значение в онова, което правиш пред камерите – ти имаш съвсем други цели. Но понеже днешните пенкилери бърборковци смятат, че е точно обратното, затова изпадат в подобни конфузни ситуации. А пък характер няма кой да им трансплантира.

Иначе и това е форма на някакъв натиск за някои – особено когато срещу себе си имат човек, който е податлив на внушения. Един сериозен водещ знае, че решителността в подобни случаи е извънредно важна.
…
Вече си имаме и гениален политик – още на 20-ата година на прехода. Мотаме се, мотаме – а сетне изведнъж се засилваме, сякаш сме на някакъв ролбан, или както се казват ония лудешки писти. Само дето нашата се върти на едно и също място. На Живков му трябваха трийсетина години, за да приемат, че е верен ученик на Ленин и съветските вождове – нещо като полугений. Само в най-тясното му обкръжение са се опитвали да го изкарат гений – но и там с половин уста, понеже не е било ясно каква ще е реакцията му. Поне за един от съветниците му това е сигурно. В крайна сметка, все пак е бил най-много полуготов за гений.
…

Казаха ми, че Диана Дамянова нарекла “гений” Бойко в едно сутрешно предаване. Възможно е да е сложила една прашинка приятелска ирония в това твърдение. Поначало Б. не вярва на подобни неща – и той самият е щедър открай време на ласкателства към хората край него, изначално е дружелюбен и това е гаранция, че няма лесно да му се завърти главата. Все пак не е лошо да обучи една от каракачанските си овчарки да открива носителите на излишни ласкателства и да ги оръфа навреме.

Пи ари-те по-добре да се погрижат за слисаните физиономии покрай Бойко.

В петък беше истинско удоволствие да се изследват реакциите на министър Трайчо Трайков. Даниел Чипев и репортерката Десислава Маркова (БНТ, “По света и у нас”) направиха един чудесен театър от недосетливостта на министъра, който още не е схванал, че не трябва дори да вдишва, преди да попита премиера. Последва забележителен диалог, когато репортерката съобщи на Трайков, че се отказваме от тръбата Бургас – Александруполис.

Трайков: “Това сигурно сте го сънували вие, щото аз не съм го решавал, нито съм го казвал.”

Репортерите (един през друг, много им е приятно): “Премиерът го е казал на среща с посланиците на страните от ЕС!!!”

Трайков: “Не мога да повярвам, че го е казал…”
…(Каквото за теб е мъка, за него е забавление – както би казал Канети.)
…

Вече е ясно, че известна част от министрите на Бойко живеят в някакъв сън, други са и в транс, особено Дянков.

Истинските пи ар-и не бива да извисяват безкрайно и единствено монумента на Б. Б., а да се погрижат и за простолюдието около него. Иначе накрая ще превърнат в гръмоотвод самия Бойко. Те, изглежда, си въобразяват, че той е техен собствен експеримент. Тези хора са един затворен и невидим за публиката кръг, който има склонност да се вживява в продукта на собствената си пропаганда. И всъщност те вярват повече в себе си, отколкото в обекта, който трябва да обслужват.

Но ще оттекат лесно в небитието – този не е като досегашните, не могат да му завъртят главата, да го опушат с димките си, и пр.
…

Забележителни бяха думите на Бойко, че го интересуват българите, а не Путин. Да се надяваме, че при него патриотизмът не е лесно заменяема вещ.

Миро Севлиевски се закани в предаването на Росен Петров, че ще съди Зоя Димитрова заради книгата й за ген. Любен Гоцев, в която има една груба лъжа за Българското сдружение за честни избори и за 1990 -а.

През седмицата самият Гоцев също каза нещо в “Труд” (вярвам, че добре са го цитирали), което е смайващо: Стоян Ганев станал депутат през юни 1990 година по настояване на Луканов. В Пазарджик наистина имаше нещо нередно, факт. Тъкмо това стана повод да прекъсна изборното студио през нощта на 10 юни 1990 г. Но днес да се твърди, че Луканов е направил някого с измама депутат – и то от СДС!, – това какво означава? Че е назначил по този начин и мнозина от БСП за депутати? Не ми се вярва.

По-скоро с късна дата генералът иска да срита Стоян и Луканов. Каквото и да се говори за Ганев, той е от малцината истински декомунизатори. Не беше племенник на известен партизанин, както един от лидерите на тогавашното СДС, тъст му не е бил генерал от КГБ. Той уволни над 200 души служители от Външно, немалка част от тях свързани с Първо управление – не казвам, че това обезателно е правилно, но е истина. Той го направи, а всички останали се договаряха по кьошетата с Луканов.

Искам да кажа, че дори фриволна шегичка от устата на човек като Гоцев дава храна на мършата. Генералът едва ли си дава сметка за това. Има времена, в които мършата е силна, имаше такъв момент например и в БНТ на Костов – нелепи фигури заемаха важни позиции, отказваха ти право на отговор и безпрепятствено ръсеха глупости и мръсотии. Всъщност истинско право на отговор никога не е съществувало – да го знаят рошавите мравки. Притежавам в архива си писмо от тогавашната наложница на Костов в БНТ, едното нищо Лили Попова, с което тя отказа право на отговор на един експрезидент и на един експремиер – заради филма на един негодник, който между другото също е комунистическо пале, дядо му е пращал със садистично удоволствие хора в Белене, ето такива бяха глашатаите на СДС.

Любен Гоцев се сърди на Зоя Димитрова за книгата й, и може би е прав. Тя пък обеща да ми се обади, за да измислим как да се измъкне от тази глупост в книгата й за БСЧИ. Това е една абсолютна идиотщина и ако тя е сериозен журналист, а не е като тия парцали, около които се навърташе преди няколко месеца, веднага би трябвало да се коригира.

Ето така се прави българската история – хвърля се една мърлява приказка и тя остава във времето. И утре някой сопол, някакво перде на “свободното” слово и най-вероятно изтърсак на комунистически род, ще започне да ръчка и да си прави свободни съчинения. Не се сърдете, че се разгневих – но доста лайнари правят конструкции и за моя сметка. Затова липсва уважението към българската участ – понеже покриват миналото с планини от боклуци, а без връзка с миналото нищо не можеш да постигнеш. У нас винаги всичко започва от нулата, дори вече от двете нули.

Кеворк Кеворкян
в.Труд