Плагиатът пише върху сняг

В далечната за мнозина 1991-а година Издателска къща …“Български писател“ пусна от печат една моя книжица със стихотворения, която озаглавих „Остави ме, любов“. На страница 17-а в нея е стихотворението „СНЯГ“:

Чайките сноват като попарени.

Плажът спи набръчкан под снега.

А вълната сякаш блъска зарове –

камъни търкаля по брега.

Чорлава се вдига, още сънена

светлината – къса струйка дим.

Да поседнем малко върху дънера –

за последно да си помълчим.

Или да попитаме медузите,

огъня – в нозете ни изтлял,

биха ли се взели за съпрузи

някоя скумрия и корал?

Нейде ако бях те срещнал вчера…

Но така е – времето лети.

Закопчавам якето уверено.

Свиваш устни и си тръгваш ти.

И защо сега да се нервираме?

Любовта ни хвана ли ръжда?

Как е кратко нейното умиране! –

въглен, хвърлен в морската вода.

За моя голяма изненада същото стихотворение, без третия куплет, открих снощи на стр. 51-а в стихосбирката на г-жа Рита Генадиева „Шепа нежност“, Издателство „Българска книжница“, 2007 г., в чийто предговор, написан от поета Евтим Евтимов и академик Благовеста Касабова, които са и редактори на „Шепа нежност“, с бяла завист прочетох следното:

„… пред нас ще се открие един творец, който има солидно творчество, и това творчество се нуждае от едно по-задълбочено изследване. При нея словото се лее като планински поток, нашепва като Балкана над родния град, шуми като вълните на морето, което тя е събрала в своята поетична душа.“

И понеже смятам, че елейните думи на академичката и поета се отнасят донякъде и към мен, искам да им благодаря.

Предговорът към стиховете на г-жа Рита Генадиева завършва така: „Поезията е свещенодействие с думите!“

Аз питам: – Откога кражбата започна да се нарича свещенодействие?

Валери Станков