Пловдивският митрополит Николай облече жълтата фланелка

При гастрола си в БТВ при Николай Бареков на 20 юни, пловдивският владика Николай показа само две неща – комсомолски жар и комунистическа демагогия. С няколко изречения той разсъблече Българската православна църкваи тя лъсна гола и грозна. В стремежа си да изкара БПЦ невинна жертва на комунизма, той направи отказ от морал на себе си и БПЦ не само за периода на комунистическия режим, но и изобщо.

Понеже е прието когато се обсъжда един толкова важен момент като отношението на Светия синод към ересите, владиката Николай в адвокатски стил ни обясни, че църквата е невинна, понеже имало натиск от страна на БКП върху църквата. Понеже въпросът е твърде важен и едва ли митрополит Николай може да взима единолични решения за отношението на БПЦ към комунизма, приемам, че това е официалното становище на Светия Синод.

Тук възникват много въпроси:

– Защо българската православна църква не взе официално отношение към годините на комунстическия режим?

– Ако е взела такова, защо не го е обявила?

– Ако го е обявила някъде в тесен кръг защо няма никакво движение?

– Защо гонеше слабите секти, а най-кошмарната ерес – безверието не само не беше атакувана, но се радваше на солидна подкрепа?

– Защо позволи на атеисти да навлезат в лоното на БПЦ и да я управляват?

– Защо обслужваше БКП, а не християните в България?

– Защо не построи нито една църква по времето на комунистическия режим?

– Защо допусна манастирите да се обезлюдят?

– Защо доброволно се отказа от присъствието си в затворите, болниците и други места, където има нужда от вяра?

– Защо плю на християнския морал, а сега се натиска да бъде основен морализатор?

– Защо седеше пасивно и превърна служителите си в бизнесмени, опорочавайки ритуалите?

– Защо оплю Христофор Събев /Фори Светулката/, а не анатемоса поп Андрей, който тръгна да прави тероризъм, подстрекаван и субсидиран от чужда терористична държава?

Още стотици въпроси могат да бъдат зададени на БПЦ, които ще останат без отговори, или ответните думи ще бъдат лъжовни като думите на пловдивския митрополит. Той не може и няма право да ми отговаря, понеже с него сме несравними в морално отношение величини.

Единствената позиция, която бих приел от него и колегите му е дълбоко покаяние и енергични действия за анализ на миналото и реализация на конкретни проекти за бъдещето на БПЦ в България. В своето старание да оправдае бездействието и антихристиянските действия на БПЦ за годините на комунизма, вероятно ще заложи на евангелската теза да обичаш дори враговете си, но те не само, че ги обичаха, но и им служеха срещу пари. Те бяха техни наемници.

Изобщо, докато не анатемосат комунизма, българския синод и клир няма да стъпят на здрава почва, за да градят някакъв авторитет.

Николай Колев-Босия