Плъхчо е издращил

Искам да ви запозная с един плъх.

Ако го срещнете на улицата, изобщо няма да му обърнете внимание. Цяло чудо е, как е запазил фасона на бюрократ от соцвремената – правоверната охлузеност, която му се полагаше в онези години; може да се хареса на всеки – още от 90 година е успял да се навре в очите на някоя западна неправителствена организация, където безгрешно се ориентира и предусеща нейните нужди; обитава някоя красива сграда, за предпочитане от фонда на външно министерство – там се помещава неговият институт за изучаване на саламурата, в която кисне преходът; прекупвач на слухове, българският партньор на онзи мистификатор Рот – хайде стига толкова, че ще вземете да го разпознаете.

Плъхчо е майстор на внушенията. Веднъж за малко и мен щеше да ме подхлъзне.

Гледаше ме с влажния си поглед, а гласът му дращеше като на вентрилок – тия типове, без изключение, говорят с коремите си. Известна групировка била всъщност скритият собственик на една пиратска телевизия, да, да, да, дращеше коремът на оня и накрая не издържах и му казах каква е истината. Сякаш погалих стайно кученце между ушите – веднага се съгласи и легна до краката ми. И после пак написа – каквото си беше наумил и каквото очакваха от него.

Мазният му кантар може да претегли всичко – например, приходите от нелегалната проституция, или пък свободата на медиите, което на някои може да изглежда и едно и също. При това пръстчето му винаги докосва везната, той не може да си позволи да не продаде и още малко измислици. И три грама да са, те го правят още по-щастлив.

Плъхчо е издращил с гласчето си, че медиите в България още повече не са свободни. И “Репортери без граница” са му повярвали.

Тъй. Медиите ни били най-зле в ЕС.

Свлачището на несвободата ни смъкнало чак на 68-о място.

Италия, с която тия дни си мерехме бицепси и други важни геополитически придатъци, била на 49-о. Италия наистина е зле, след като Силвио позволява на Бюреков да се снима прав до него, а и да го прегръща. Това вероятно е компенсация за лакейските въпроси, които му зададе. Въобще в София Силвио не се държеше съвсем нормално. Това направи впечатление дори на Бойко, който не си губи времето да хаби излишни думи, а изчака какво ще каже Путин. Още чака.

Медиите са несвободни. На български това все още означава, че им липсва необходимата свобода. За какво, по дяволите, биха могли да я използват?

През седмицата Антон Хекимян направи пространно интервю със следствения Л. К., който е обвинен за убийството на сестрите Белнейски. Л. К. прояви завидна осведоменост по въпроси от сложно криминологично естество, направо могат да го назначат за доцент в Катедрата по съдебна медицина, дори могат да му поверят нелегалния трафик на човешки органи. Разговорът си го биваше. Само дето в началото го анонсираха по следния начин: “Главна прокуратура категорично не разрешава излъчването на интервюта с Л. К.!”

Колко несвобода има в това изречение! Потискаща, стряскаща несвобода.

Смъкнете ни на 168-о място, и дори по-надолу, пробийте и дъното на несвободата, ако, впрочем, пускат по-надолу.

Американската телевизия Би Ти Ви и българските каки правят там всичко възможно да се преборят с тази несвобода, дори са готови да се разчекнат като Раймонда Диен на медийната сцена. И докато се чекнат, казват на своите зрители, че прокуратурата няма никакво значение. По-рано в тази телевизия имаше и един американец, който също остави след себе си доста примери на стремеж към свободата – в смисъл на незачитане на българските закони.Днес вероятно обикаля царевичака в Айова.

Пак от тази телевизия, която се е задръстила с несвобода, направиха интервю с един международен бандит, директно от килията му – в нарушение на всякакви закони и правила. Понеже бюрековци трябваше да изпълнят поредната политическа вендета.

На тия типове брадите им вече лъщят от мазната храна с която им плащат.

Състезанието кой да лапне по-голям залък свобода е ожесточено. Например, от сутрешния блок на Нова телевизия тръгна модата да се канят пандизчии – екс и бъдещи.

И г-н Якуб, шведът, който управлява Нова телевизия, също като онзи американец от царевичака, има принос в борбата с несвободата. И той упорито се опитва да разшири границите на свободата, като не спазва, например, българския закон за радио и телевизия. И двамата смятаха, че колкото по-упорито не спазват Правото на отговор, предвидено от закона, толкова повече ще се преборят с несвободата. Не даваш Право на отговор – разширяваш пътищата към свободата. Нарушаваш българските закони – ой, какви хоризонти откриваш пред тази свобода! Нарушавай, нарушавай, драги Якуб, докато България се отлепи от дъното.

Забелязал съм, че когато чужденците попаднат в България, незабавно забравят правилата от собствените си страни, и дори ги захвърлят в лицето на публиката.

Тия дни в Нова дадоха Право на отговор на един нещастен човечец, ставало е дума за него и в тия дописки – мюрето Мюзеиров. Прочете си го той чинно и сетне го нарекоха луд. Ето това е благоприличието, което г-н Якуб носи със себе си от Швеция в специален куфар за борба с несвободата.

Онзи ден пък, в уж престижно предаване на Нова телевизия, цъфна кокосовият орех Стефан Гамизов. И понеже сме затънали изцяло в несвобода изрече невероятни неща.

Ако в Швеция някой набеди по телевизията по този начин специалните служби или прокуратурата, без да има нито едно доказателство, шведският крал ще се скрие в първия “Биг брадър”, който му попадне.

Да хвърляш умрели плъхове по българската публика вече не е хоби само на един водещ или на едно предаване. Това си е любимо занимание за мнозина. Якуб очевидно е нечувствителен към някои миризми. Но той трябва да знае, че сградата на “Порше”, в която се е приютила неговата телевизия, не му дава правото на екстериториалност от българските закони.

За разлика от Мюзеиров, когото неговата телевизия подиграва безнаказано, случаят с Гамизов е доста по-опасен. Умрели плъхове летяха по всички посоки. Понякога хората от Нова сякаш не знаят на колко години са. Някои от продукциите им съперничат с дивия си инфантилизъм на “Малък коментар” на Би Ти Ви.

Убий преводачите си, драги Якуб, или научи български, за да успееш по-бързо да се пребориш с не/свободата, която цари в Нова телевизия. Или, в краен случай, се научи да играеш футбол, за да риташ Бойко.

Въпросният плъх, с когото започнахме в началото, е много по-опасен от кокосовия орех Стефан Гамизов. Такива като него са нанесли досега огромни поражения. Излъчват невинност, но нямат никакви угризения пред истината – колкото има някое кученце, което е намокрило обувката ти.

Плъхчо и ония като него би трябвало да изяснят нещо.

Как международна неправителствена организация стига до извода, че у нас няма свобода на медиите. За Италия е ясно – нашият любимец Силвио притежава всички телевизии. У нас също имаше апетити за нещо подобно, бяха направени някои маневри с помощта на бившия премиер и президента. Но сега Якуб и други чужденци управляват големите телевизии и при тях се поощрява абсолютния разгул на слободията. Това ли е несвободата?

Има някаква концентрация в печатния сектор – за това ли се намеква или за нещо друго?

Факт е, че достойнството и неприкосновеността на един човек отдавна нямат никакво значение за повечето ни медии.

Това ли се има предвид или отново нещо друго? Какво е то, в края на краищата?

Може би зависимостите, в които са попаднали някои по-кресливи журналисти от телевизиите, и които са толкова очевидни, че те вече дори се гордеят с тях – това ли е несвободата?

Екзекуциите, които извършват всекидневно срещу неудобни лица?

Войната, която негласно са обявили на правораздавателните органи?

***

Свободата е и въображение – преди всичко за нейните последици.

В медиите на прехода винаги е имало дефицит на подобно въображение. И това е неизбежно, след като от доста време насам умните хора бяха обявени за главната опасност за тези медии.

За мен поне липсата им е единственото видимо изражение на несвободата.

***

Иначе.

Иначе Хекимян направи добър репортаж от село Руен в навечерието на частичните избори. Много остроумно бе едно негово хрумване – то проблесна като сребърно петаче в кална локва – да направи сравнение между вероотстъпника свети Ахмет, чиято икона бе открил в местен манастир, и Ахмед Доган. Изборите обаче спечели Доган.

Иначе случайно попаднах на “Полет над нощта”, което според новия му ентусиазиран водещ било “различното предаване”.

Да, така е, колкото и “Пожелахте да видите” на моя приятел Росен Петров е различно от “Събеседник по желание” на “Всяка неделя”.

Няма проблем, всички пишем едно и също изречение. Въпросът е къде буквите ще останат за дълго и къде ще избледнеят почти незабавно.

В “Полет над нощта” зрителка от Бургас зададе въпрос на писателя Георги Господинов: “Какво мисли за застрояването на неговия роден край Генерал Тошево с американски бази?”

“Не отговарям за американските бази” – отвърна Г. Г. Истински писателски отговор, нали, дълбок и проникновен. А и бе правилен – Г. Г. е отговорник открай време за безразсъдствата на социализма.

Иначе в сряда вечер споменавах често Борето Касабов, сигурно са му пламнали ушите. Затварях си очите, запушвах си ушите, пеех неизвестно защо “Лили Марлен” – нищо не помагаше. Много се ядосах на Борето.

Но и в “Диема” правеха същата грешка – докато излъчват директно мач от Шампионската лига, показват головете и от останалите срещи. Това си е чист грабеж, те превръщат срещата в конферентно предаване, без да се съобразяват, че мнозина зрители си записват и биха искали да видят изцяло някоя от останалите срещи.

Подобна практика имат “Премиере” или “Скай”, но те излъчват всички срещи, а конферентното предаване е за неврастеници.

Иначе Борето Касабов продължава да е невероятно артистичен, безупречно владее драматургията на един мач. Между 1994 и 1998 г. коментираше по безподобен начин италианското “калчо”, което купувах за “Всяка неделя”. Но вие вече знаете за дългото изречение.

И момчетата от “Диема” са чудесни коментатори, сега ще ви цитирам една фраза, за която не се сетих при едно скорошно рандеву с Венета Райкова. Един от тях каза следното: “Между жертвите на този мач е и сразената гордост на “Челси”!” Какви думи, какъв език, никога няма да чуете нещо подобно в политическо предаване. Подобни думи просто ще се хлъзнат по мазните бузи на ония и ще изчезнат в алчната им паст.

Сразена гордост!

Тези момчета никога не биха ви разбрали, ако им говорите за несвобода.

Кеворк Кеворкян

В. „Труд”