Плъх. Нашите стрийкъри

Тази седмица се случиха едновременно две неща. Казаха ни, че сме на дъното по свобода на медиите. А пък Министерският съвет прие поправки към Наказателния кодекс, с които се предвижда затвор до 4 години, ако напишеш за някой, че е гей, пу-пу, – това не било правилно, а се случвало непрекъснато.

Обаче още същия ден Бойко погали по главичката Янето чак от “Цанков камък”, като каза, че в ГЕРБ, за разлика от Янето, мъжете обичат жени, а жените – мъже. 4 години.

А всички медии вкупом оповестиха терзанията на някакъв мъжага, който бил прелъстяван от Яне. По 4 години на всяка.

Сърцето ми се късаше, когато народният трибун от улица “Арарат” се оправдаваше, че не е педераст. Не разбрах, това означава ли, че не е гей?

Хайде, 4 години и за дописника, понеже не схваща тънкостите в това възвишено преживяване.

(Между другото, кой идиот е кръстил тази скромна уличка “Арарат”, не е ли изстрадала великата планина достатъчно. Не беше ли по-удачно да се казва “Тел Авив”, предвид някои нейни обитатели?)

От горе на всичко, и Супер Бианка от “Шоуто на Иван и Андрей” беше арестувана в Перник.

Читателят от сайта на “Труд” Препъникамък – 05:22 Сряда 20 октомври 2010: “Ще ми е любопитно какво ще напише Кеворкян по скандала ПЪРВАНОВ-СУПЕР БИАНКА! Подобни събития са мярката колко голям е един журналист. Разбира се, това е валидно и за самия “ТРУД”, който предпочете единствено да огласи пестеливо събитието, оставяйки ням обаче за коментара му. Впрочем, нищо ново…”

Ще споделя нещо, разбира се, понеже все още няма изричен текст от Наказателния кодекс, ако напишеш нещо срещу клетото момиче.

Намеси се и г-н Оливие Базил, и в общата какофония прозвуча като несръчен бас-баритон от провинциален духов оркестър. Той е директор на европейския клон на правозащитната организация “Репортери без граница”. Коментарът му за българската медийна несвобода е някаква трудно определима смес, нещо като прочутият “Дикрасин” на народния лечител Димитър Кръстев, който лекуваше всичко. Винаги така се получава, когато сведенията ти идват от български организации. Тогава ще научиш, че по време на изборите са плащани пари с камиони, че нашите проститутки докарват към 2 милиарда евро и прочее достоверни неща. Догодина и Супер Бианка може да бъде дадена като пример за несвободата на българските медии.

Добре, да тегля чертата. Ние сме в блатото на абсолютната слободия.

У нас вече всичко се карнавализира, всичко се превръща в някакъв театър – и напълно съзнателно.

Дори иначе умни хора се превръщат в дураци, когато участват в този карнавал. Тогава забравят, че в САЩ например Службата за охрана на президента е подчинена единствено на него, с изрични и невероятни пълномощия в най-различни области, далеч извън статута й на охранителна формация. Слепотата е отличителната черта на участниците в този карнавал, ненужната им ярост прави невъзможни смислените аргументи, всеки незначителен повод се използва за някаква игра. Преднамереността е религията на тези хора, отмъстителността – също.

От мухата се прави слон. Незначителни неща се използват за чудовищни обобщения.

Всичко това размива истината. И може би точно това е целта. Героизират се банални истории. Загубена е всякаква представа кое е прилично и неприлично в журналистиката. Стръвта към някакъв ефимерен успех тласка много хора към все по-големи нелепости. Поставят се читалищни етюди, за да се удовлетвори някаква претенция за героичност. Правят се тъпи паралели, нескрито се ухажват едни политици за сметка на други, бакалските сметки са все по-ясни.

Всичко това води до размиване на публичния разговор.

Цветанов бил отделил внимание наБианка, пък Първанов само се подсмихнал – казаха от “Шоуто на Иван и Андрей”. И какво толкова е казал Цветанов? Ето какво внимание е отделил на въпроса й за имотите му, как намерил “много правилен начин по някакъв начин да се измъкне от ситуацията”, казвайки: “Това не е тема за спорта, аз съм дошъл да награждавам моите колеги полицаи. Говорих много за това. Приятен ден.” Ясно е, че всъщност много правилно Цветанов нищо не е казал, но пък е отделил внимание на нашето шоу, ах, колко сме важни.

Колкото повече оставаме без смислени публицистични телевизионни трибуни, толкова повече ще щъкат някакви Супер Бианки по площадите, и това ще е изгодно единствено за политиците.

Да не би да смятате, че този епизод има каквото и да е значение за тях. Това е поредната конска муха, която те отмахват с пренебрежение. Тези неща нямат никакво значение и за публиката, Сашо Диков може да си мрънка колкото си ще. Но дали е питал Алексей Петров какви са връзките му с Първанов – това да пита, а не да се занимава с някаква веселячка. От какво естество са тези връзки, от кога датират, вършили ли са си взаимни услуги, и т.н.

Тези хора, “галфоните”, както се самонарича Диков, им е удобно да са си като в някакъв спален чувал нейде в гората, да си подават носа навън от време на време, за да съчинят някаква сензацийка, за тях нямат никакво значение същинските правила на медийното общуване. Ако Първанов, или президентът Х, беше позволил на Бианка да се забавлява, това щеше да е поредният епизод от панаира, от бъркотията, която трябва да лиши от смисъл всичко. Това е целта.

Веднъж вече от въпросното шоу създадоха една интрига между Дянков и Първанов, сега историята в Перник само потвърждава, че тя е била режисирана. И какво постигнаха? Нищо и половина. Вестникарските заглавия са само един страничен, незначителен щрих от биографията на едно предаване. Истинската му стойност личи от съвсем други неща.

Мнимите скандали не те спасяват, то е все едно да лекуваш мозъчно сътресение с гел за ставни болести. Навремето в МSAT едни момичета четяха новините по увиснали цици. Е – и това не ги спаси.

В големия спорт има негласна забрана да се показват стрийкърите – идиотите, които търсят своите секунди на слава, като притичват голи през футболния стадион или тенис корта, англичаните са особено стриктни в отношението си към тях. Това е звездният миг на стрийкърите, възможността да се изравнят с известните и успелите. Според представата на нашите галфони, следващия път трябва да видим Бианка по същия начин да притичва през парламента.

За един политик няма печеливш ход пред такава напаст, както и да се държиш, нямаш оръжие срещу лигочта. Нова е шведска телевизия, защо не питат Якуб, досегашният им наместник, как биха постъпили в Швеция, ако някой ексхибиционист се опита да зададе въпросче на краля. Този ексхибиционизъм не е полезен, дори в минимална степен, и за самото предаване.

Неизмеримо по-опасното е, че по този начин се разводнява или направо пренебрегва говоренето по съдбоносно важни теми, то се превръща в обсъждане на безвкусни шегички. Всички, дори най-отговорните лица, ще бъдат въвлечени в карнавала, в парада на псевдоостроумното и пр. И тогава на Първанов няма да му бъдат задавани истинските въпроси. На всички тях няма да им бъдат задавани важните въпроси.

Тия шегаджии не разбират ли, че и те, правейки смешките си, заедно с булевардните вестници зариват истината под измишльотините.

Нали Първанов имаше един милиард – и какво се оказа после? И нали имаше имоти в чужбина? Несръчни блъфове, които трябва да обслужат нечия кауза, някакъв моментен интерес, нищо повече от това.

И затова ще ни занимават с гей истории, или педерастки забавления – ако Янето предпочита така да ги наричат, но не и как се конструират в България политически субекти.

Понеже веднъж един вече ме уведоми, че евреите не ме обичали, бре-бре, та да попитам: Как така бивш шеф на МОСАД консултира създаването на един от най-мътните политически проекти на прехода? Как се случва това? Друга, още по-мътна банда, бе получила свободен достъп до тайните на бившия кабинет. И пр.

За нашите “галфони” божество е Джереми Паксман – когото Сашо Диков нарича Бракстън, понеже веднъж бил задал 17 пъти един и същи въпрос. Аз пък смятам, че е доста по-важно да зададеш 17 различни, но смислени въпроса.

На Първанов не е нужно да му се сервира въпрос за президентската република, ако изобщо това е била целта. Намерението е било той да изглежда водевилно. Можеше да отговори ясно и разбираемо дори за пернишките насекоми. И какво от това? Щеше да последва друго, и друго, докато пак охранителите натирят досадницата. Не съм сигурен, че има смисъл, но аз бих накарал Бианка да зададе съвсем друг въпрос: “Е, г-н Президент, какво си мислите сега, тук, в Перник, за социализма?”

А извън това, ако влезеше в карнавалния тон, Първанов можеше например да отвърне: “За президентската република питайте Бойко!” И какво щеше да последва? Щяхме да видим смаяната Бианка, нищо повече, това не си струва таксата за кабелния оператор. Това е все едно да се катериш по бобено зърно, както казваше един автор. Освен това, в подобни случаи по-малкото означава повече, поне балонът няма да гръмне в лицето ти.

***

Да не забравим за заглавието на дописката. Кой е този Плъх?

Представете си следната история.

Напорист водещ, петленце миличко, което кукурига заран глупости. Веднъж, въпреки че е в състояние да направи всичко, за да го запомнят, минава мярката.

И тогава го дават на съд, понеже и телевизионното безразсъдство трябва да има предел.

Делото започва, върви няколко месеца по своите си правила – правят се експертизи на изречените от петлето глупости, представят се доказателства, с които се ангажират важни институции, и пр. Все неща, с които се губи ценно време, но нали кукуригутата трябва най-сетне да се придържат към някакво приличие.

И изведнъж – на осмия месец от началото на делото, а то е наказателно! – се оказва, че нашето петле всъщност е неправилно призовано. Адвокатите му са присъствали на всяко заседание, чинно са участвали в процеса, но сега представят документ, че това не е нашето петле, а друго – негов братовчед, и егенето му не е същото, иначе фамилиите са еднакви – Милинкови, и няма как – срокът за подаване на тъжбата е изтекъл, съжаляваме, сбогом, миличко българско правосъдие, гледай си работата.

Обаче съдията, млад и очевидно неизкушен служител на закона, решава друго: петлето да бъде призовано, независимо че се е скрило в някакъв курник. Делото продължава, понеже в България няма медийна свобода, нали.

Петлето се оказва един най-банален пъзльо. В него има сякаш две милинки: един храбрец, който се пъчи и подскача пред камерата, и един друг смотльо, който дори няма елементарна смелост и гордост.

Най-жалкото обаче тепърва предстои.

Съдът изисква да бъде представена длъжностната характеристика на петлето. И какво се оказва?

Това вече е непоносимо: всеки бланк, тоест – всеки текст, който горкото кукуриго ще изрече в ефир, то трябва да го репетира от 5 до 7 пъти!!! Точно така си пише – 5 до 7 пъти.

Ето ви двете лица на свободата. От една страна, ти си просто някаква кукла, вързана с връв за това комично изискване на длъжностната характеристика. От друга, нямаш никакви ограничения да говориш нелепици и клевети по адрес на когото ти скимне. Подобна забрана в този фамозен документ не съществува, макар че е издаден от влиятелна световна медия.

Сега петлето ще се опита да се скрие зад един клет репортер, на когото е възложило да прочете клеветите – и това ще бъде поредната смелост. Смелостта на някои български медии, които са достигнали дъното не на несвободата, а на нещо съвсем различно – на безнаказаността.

Вие сте умни читатели и няма смисъл точно на вас да обяснявам какво се крие зад тази история и какво я свързва с пернишката оперета.

Кеворк Кеворкян

В. Труд