Победата идва само тогава, когато не си се вкопчил в нея!

Може да я желаеш много, да я искаш, да отдаваш на макс способности и талант, но когато си се вкопчил бетонирано в крайния резултат, той никога не идва победоносен. Защо печелят досега волейболистите ни, от които никой не очакваше такива победи? Защото се забавляват! Защото са се отдали единствено на играта и удоволствието от това да я твориш, забавлявайки се. Ако утре, само за малко се спекат, бетонирвайки психиката си в крайния резултат – на всяка цена! – победа, провалът им ще е сигурен.

Страданието на Станка Златева е жестоко човечно. „Нищо не става от мене, какво да направя?!”, проплака пред набутаната и отвратително тв камера веднага след загубата.

Тя бе по-добрата. Тя е скромна и ГОЛЯМА.

Ако обаче просто бе тръгнала на тази битка не вкопчена в крайния резултат, а заради любовта и забавлението от играта, със сигурност щеше да спечели. Ако някой и бе отворил прозорчето към изпитаната вселенска логика – че пристрастиш ли се към крайния резултат, той винаги е провал, щеше да се отпусне и нямаше да я покоси високото напрежение на неистовата амбиция.

Впрочем, това не се отнася само за спорта, а за всичко в този ни живот.

В каквото се вкопчиш винаги го губиш – знаели са го древните.

Тренирай на макс тялото, дай всичко от себе си и когато излезеш там – на последната права – просто се отпусни, забавлявай се и покажи онова, което носиш в себе си, а Оня от Горе ще ти подари победата. Само ако го правиш леко – без да си пристрастен към резултата.

Не сте ли се запитвали защо винаги печелят в една игра аджамиите?

Защото не са взрени до кървава амбиция в крайния резултат.

Спортът не е само къртовски тренировки на тялото, а е и проява на духа, психиката и душата. Това не става само с нахъсване и „дай, дръж”. И точно това зрънце липсва в подготовката на нашите спортисти.

Afera.bg