ПОГНУСА. ПОКАНА КЪМ КАСИЧКАТА НА КОПРИНКОВ

Казах си снощи: дай да видим какво ще стане, ако спазиш онова банално правило, че утрото е по-мъдро от вечерта. Ама и тази сутрин – все същото. Отврат. И Погнуса.

Снощи Явор Дачков написал във Фейсбук дълъг „коментар“. Още не го е изтрил. Няма и да го изтрие този път. Защото това е програмна покана към Касичката на Копринков. Или – благодарност към Касичката на Копринков. Както си изберете.

Текста на Дачков публикувам под статията*, за да се насладите как се пише показна болшевишка статия във възхвала на Властта и нейния Главен Осребрител.

Сега даже си давам сметка, че няма никакъв смисъл от това да реагирам, тъй като Погнусата от лицемерието, лъжите, които се представят за истина, подлизурството опаковано в уж „интелигентни“ „анализи“, мерзавското манипулиране на хората, които нямат дори елементарна представа каква е отвратителната картинка зад кулисите, смазва.

Нагледала съм се в годините на такава Погнуса. Изживявала съм я, изстрадвала съм я. Била съм винаги като онази „черна овца“ от вратовръзката на Дечев, но никога не съм висяла на нечия вратовръзка.

Дачков – висеше. Помня. Помня болшевишкия му патос с опусите за Костов. Болшевишки алологет на „Командира“. „Командира“, който управляваше като зъл Диктатор и опоска държавата с криминалната си приватизация. Докато Дачков пишеше и говореше екзалтациите си по Костов от телевизора, аз разкривах криминалната приватизация на Костов на „Златни пясъци“ и си платих цената – изхвърлиха ме от „24 часа“ и три години бе забранено никой да не ме взема на работа никъде. Тогава дадох пресконференция какъв сатрапен ред върлува, гледаха ме мълчаливо „колегите“ и в очите им бях „лудата“, а в ъгъла ми се надсмиваше сегашният „морален“ капитал-ски дописник Спас Спасов, тогава пресаташе на най-злокобния областен управител на Варна – Добрин Митев, огледалния образ на Костов в морската столица.

Накрая излязох права, ама кел файда?! Дачков обърна палачинката и започна да громи Костов, същият Костов, когото лигавеше от възторг.

После беше НДСВ. Милен Велчев рекъл на Дачков, че паднали, щото нямали такъв като Цветанов да им прави структурите. Глупости на търкала. Паднаха, защото крадяха и с гъзовете си. И там ги почнах от първия ден, докато цял един народ викаше „Ура“ на Царя. Цялото ограбване и източване на БМФ извадих наяве.

Е-е?! Излязох пак права, ама кел файда?!

После същото беше и с Борисов. Докато всички търчаха след развятия кожен шлифер на Боко, пак бях на опаки, от първия ден громях Борисов като главен секретар на МВР, а по-късно и години наред като вожд и премиер на ГЕРБ.

Впрочем, Дачков много преди изборите обясняваше в постовете си, които на сутринта триеше, колко харесва Борисов.

Сега пише Ода във възхвала вече не само на Радев, а на … Копринков! Пак с болшевишки патос, пак с болшевишки възторг към Радев, но този път акцента е към „Геният“ на Радев – Копринков.

Мадам В. сигурно си е изяла устничките от яд, че Дачков я е изпреварил в лупинга.

От старта на първото служебно правителство на Радев – години наред! – АФЕРА бе единствената, която изнесе на гърба си купища разследвания за „пътя на копринката“ и поголовното кадруване и щавене, и рекет на „Златния“ Копринков като аватар на „пътя на копринката“.

Всички в политическите и бизнес кръгове знаят за какво иде реч. Всички! Включително и Деса Радева, която го играе в лицемерно лилаво, защото парите не миришат на люляк.

Само Дачков не знае. Дачков рисува и манипулира, лъжейки хората, с образа на Копринков като едва ли не геният на Радев.

Истинска покана към Касичката на Копринков.

Погнусата ми не идва от това какво всъщност пропагандира Дачков. Не съм изненадана от врътките му. Погнусата ми е от онези, които ЗНАЯТ всичко за бруталната корупция „по пътя на копринката“ ГОДИНИ НАРЕД! и мълчат за нея.

Мълчи Пеевски. Мълчат бившите шефове на ДАНС. Мълчат бившите министри на МВР. И всички настоящи. Копринков затова си сложи потресаващия „Станчо Парфюма“ за шеф на ДАНС, защото знае какво се ЗНАЕ там за него и за любимите олигарси на Радев и „пътя на копринката“.

Погнусата ми е от това, че ВСИЧКИ, които ЗНАЕХА и ЗНАЯТ, продължават да мълчат. Мълчаха и ИЗЛЪГАХА с мълчанието си един милион и половина балъци, които продължават да вярват на Радевщината, която с нищо не е по-различна от онова, срещу което уж иначе се „борят“.

Едно време Алексей Петров ми казваше, че съм „професор по изпреварване“. Това е кофти зар. Да казваш истината изпреварващо не носи никакво удовлетворение, когато по-късно за пореден път се окажеш права. Дотогава винаги си обругавана, оплюта, псувана, кичена с всякакви безумия и епитети, игнорирана. Но пък си има и наградата – никога не ставаш Дачков, нито Мадам В. Винаги си си ти.

И понеже винаги съм честна в писането и към онези за които пиша, ще ви разкажа една малка история от началото на отминалата предизборна кампания. За да ви илюстрирам лицемерните нелепици, които пише Дачков.

Четири дни преди старта на предизборната кампания среща с мен поиска едно важно, знаково лице, изключително приближено до Румен Радев. Лице, което му помагаше по време на цялата кампания. „Спец“ лице.

Казва ми: „Радев ме пита за теб: Тази жена що така…“. „Що така“ означава защото „тази жена“ критикува така остро.

Събеседникът ми му отвръща – „ами питай жена си, нали тя с нея се среща…“. Писала съм за тази среща по времето преди вдигането на юмрука, когато Радев тайно в Президентството правеше партийния си проект, впоследствие излъга хората, с които го правеше, защото Херо Мустафа го спря.

Лицето помоли „да не пипам водача на листата на Радев във Варна“ и чрез вкарването в разговора на въпроса на Радев за мен, индиректно – какво може да се направи за … тишина.

Лицето прекрасно ЗНАЕ/ШЕ/ бруталното щавене на „пътя на копринката“ през годините, чувалите и всичко останало, затова от упор му отперих, нещо, което разбира се още по -прекрасно знаех, че никога няма да се случи, но си е голям кеф да се гавриш с такива селски крадци -тарикати: „Щом искат комфорт и тишина казваш на Радев – договор за предизборна реклама – 50 000 евро, НО! За Копринков – отделно, отделен договор, щото, нали знаеш, там са чувалите с кинти – 100 000 евро!“

Той се засмива, аз също се смея. „Ама аз ще му кажа на Радев“, казва. „Кажи му, бе! Нали иска тишина?!“

После той, смеейки се, защото и той не понася Копринков, казва: „Мога ли да те помоля от 100-те от Копринков – 20 за мене?“ „Става!“ – отвръщам.

И до днес не съм спряла да вадя безобразията на Радевщината и Копринковщината. И трябва да си плюя на лицето и името, ако напиша такъв текст като Дачков.

Впрочем ето ви още една илюстрация. Коментар на Дачков за думите на Мадам В. Присмял се Хърбел на Щърбел:

Отвратителна нищета.

Веселина Томова

………………………………………………………………………….

• Явор Дачков:

Няколко думи за правителството на Румен Радев, Николай Копринков и отношението на българите към властта.

В началото на първия мандат на Румен Радев бях писал, че той е чудесен президент, който говори честно, но не е политик. Написах го с леко съжаление, защото много ми се искаше той да стане политик, за да успее да победи олигархията в лицето на Борисов и Пеевски, заради което и беше избран. Това беше в първите години на първия му мандат.

Разочаровах се от Румен Радев, когато започна да се превръща в политик, което преди това исках, и сложи Кирил Петков и Асен Василев за служебни министри, а после през „Промяната“, която стана любима на народа, и с благословията на Херо Мустафа — американската посланичка, която обикаляше служебните му кабинети като своя собственост — спечели втори мандат.

Тогава Радев игра умно, за да спечели още един мандат, но това не ми харесваше, защото Кирил и Асен бяха очевидни мошеници, а Херо Мустафа — пълен американски потрес от кюрдски произход.

Без тези ходове обаче Радев нямаше да продължи да бъде президент.

Във втория си мандат той продължи линията от първия — срещу Пеевски и Борисов, балансирано за Украйна, неагресивно към Русия, критично към ЕС и адекватно за вътрешната политика.

За български политик това е рационално поведение с характер, повече, отколкото може да се очаква.

За десет години Радев удържа ясна и последователна линия с малки забежки и компромиси, което го направи устойчив и предвидим политически образ за българите.

Те го оцениха и избраха с пълно мнозинство.

За този успех качествата на Румен Радев имат основна заслуга, но не само те.

Мисля, че Иво Христов и Николай Копринков имат значителен принос за него по две основни линии.

Иво направи така, че един военен да заговори с образите на литератор и даде харизма на политическото му говорене. Бъркат онези, които мислят, че това е механичен процес, че Радев просто рецитира като от аутокю чужди думи. Това не е така.

Тази симбиоза е естествена и Радев усвои речника на Иво Христов като органичен език, защото двамата се разбират истински.

Словото на Радев е това, което увлече хората в началото.

Ако беше останал само с него, щеше да приключи с политиката безславно в края на първия мандат.

Николай Копринков, който по някакви причини е негов личен и лоялен приятел от много години, направи така, че днес Радев да триумфира като премиер с пълно мнозинство в парламента.

Копринков беше организаторът в служебните правителства, който се занимаваше с областни управители, МВР, структури на администрацията и прочее.

Той направи втората кампания за президент на Радев и сегашната му за премиер.

Някои хора смятат, че Радев е получил случайно пълно мнозинство, което е пълна заблуда. Това е добре промислена и методично провеждана операция от години, а Николай Копринков е нейният основен организатор.

Днес Милен Велчев ми каза в интервю, че царят се е провалил, защото в НДСВ не е имало Цветан Цветанов, който да организира структурите. За сметка на това е било пълно с интелигенти, всеки от които има собствено мнение за нещата, но никой не иска да се занимава със структури и работа с хора по места.

Когато Костов направи от разпиляното и аморфно СДС с десетки партии една партия, която спечели 138 мандата в парламента, той имаше един Христо Бисеров, който изгради мрежата от структури.

Работата на тези хора е изключително груба и тежка, защото се срещат със същинските човешки инстинкти за участие в политиката — личен интерес и алчност. Това е структурата на една партия, а който мисли друго, е тотален наивник.

Тотални наивници са всички интелектуалци, които мислят, че някой в Хасково, Ямбол, Търново, Варна, Бургас, Люлин или Младост ще тръгне да се занимава с партийно строителство, да мисли за хора и кандидати за назначения на всякакви позиции от идеализъм, защото вярва в красивото, доброто и вечното, за да покрие представите за политика на онези от София, които графоманстват книги като изоглавени и не слизат от екран с малоумната си логорея.

Това е толкова нелепа и неадекватна представа за политиката, че е срамота да се говори.

Впрочем последната кампания на Радев бе направена като по учебник. В началото той успа умните и красивите с полуджендърско откриване за иновации, бизнес, инвестиции, борба с корупцията чрез ИИ, а в края извади Путин и две интервюта за „Крим е руски“ и „долу Пеевски и Борисов“. Шах и мат. Пълно мнозинство.

Едноличен командир на тази кампания беше Николай Копринков. Той забрани на всички кандидат-депутати да се изявяват със свой стил и изведе Радев като централната фигура — образ, който се изгражда в продължение на десетилетие.

От години слушам всички български анализатори, които казват, че в България повече никога няма да има пълно парламентарно мнозинство и че трябва да свикваме с коалициите.

Е, не трябва.

Николай Копринков има голяма заслуга за това.

Съвсем логично е Радев да го сложи за шеф на кабинета, нещо като ЗКПЧ в казармата. В правителство, което е доминирано от експерти, трябва да има човек по политическата част, защото министрите по принцип е по-добре да са политици, а не експерти. Когато обаче правиш кабинет в условия на криза и без да имаш партийни структури, е необходим сложен баланс.

Впрочем правителството е много прилично — от добри и почтени експерти, повечето от които са на средно ниво в администрацията. Хора, които си разбират от работата и не крадат. Това, че деградета като Бойко Рашков и маргинали като Величков не са ги чували, не е голяма щета. Ще ги научат. За сведение на Рашков — министърът на правосъдието е анти-Пеевски, а не про-Пеевски, но както и да е.

С назначаването на Копринков Радев дава заявка за по-голямата си амбиция — изграждане на партия с регионални структури през изпълнителната власт. Това е задължително, ако има дългосрочен хоризонт. Предполагам, че като военен той има точно такъв.

200 000 души от ГЕРБ гласуваха за Радев, а Пеевски реализира най-слабия резултат в историята на ДПС.

Това показва ясно, че хората усещат къде и при кого е новата власт.

Много наивно ще бъде от страна на Радев да не се възползва от тази възможност, да я проспи и да си отиде безславно. Ако изгради партия, която да спечели местните избори през 2027 г., той има хоризонт поне още за един мандат, освен този.

Ето това трябва да направи Копринков, за когото казват, че става в пет сутринта и работи мотивирано по цял ден.

Огромната им грешка е да подценят Пеевски, да седнат удобно в неговите вече изградени структури, да вземат малко бизнес и да продължат да крадат.

Което обикновено става в България. От Костов до днес.

Хората намразиха Костов, защото обеща да накаже виновните за националната катастрофа през 1996–1997 година, а после се разбра с БСП и не бутна никого. Опита се да изгради СДС по принципа на старото БКП.

Радев ще сбърка жестоко, ако остави Пеевски да излъчва доброта от първия ред на парламента, както го прави от няколко дни. Просто ще си стреля в краката.

Ще сбърка и ако позволи на Николай Копринков да стане новият Пеевски, а старите схеми просто да преминат от едни ръце в други. Не е лесно, но не е и трудно.

Трябват само малко характер, хладнокръвие и ум.