Подкупи, рушвети или взятки?

Няма да задавам въпроси дали конфликтът на интереси, ако се декларира, ще се смята за разрешен, макар от казаното да излиза точно така. Сигурен съм, че г-н Борисов е искал да каже обратното. Обаче, пак неволно, е предупредил да не се взимат подкупи и рушвети. Тук също не питам, дали само подкупите или само рушветите са допустими, или пък подкупите и рушветите са забранени поотделно, както и заедно.

Да оставим дреболиите и да се съсредоточим върху по – важното: има ли разлика между подкупите и рушветите?

Въпрос на тълкувание. Не съм чувал някой да е постигнал нещо с рушветчийска усмивка. Докато с подкупваща такава се отварят понякога врати, брачни перспективи и след това – чанти, сейфове, банкови сметки, ципове и други подобни възможности.

Но и емоционалните тълкувания можем да загърбим в търсенето на истината за разликата между подкупите и рушветите. Май ще трябва да се гмурнем в дебрите на етимологията, за да прозрем замисъла.

Няма нужда да обявяваме референдум за забраната на корупцията на турски и формулирането й като проблем на чист български език. Като забраним рушветите, ще ни разберат кметовете на Доган. А с ветото върху подкупите ще уведомим останалите какво не бива да правят. Не за друго, а за да не кажат едните, че не гледат новините на български и обратно.

Сега ясно ли е или да минем на макрониво? От общинско – на държавно, че и на международно дори?

Чакайте да видим какво ще стане с прякото договаряне за подкупващите плащания чрез руския рушвет от 2 милиарда за АЕЦ “Белене” . Тогава ще продължим с умуването над темата що е това “взятка” , което в свободен превод от руски можем да определим описателно и като подкупващ рушвет в конфликт с националните ни интереси.

Иво Инджев
www.ivo.bg