Подпалиха апартамент на журналистка. Валя Кръстева: Някой вече си изпуска нервите!
Публикуваме позицията на Валя Кръстева след атентата:
ВАЛЯ КРЪСТЕВА: НЯКОЙ ВЕЧЕ СИ ИЗПУСКА НЕРВИТЕ
Няколко минути след 12 часа тази нощ пламна входната врата на апартамента, в който живея с 19-годишната си дъщеря. Не пожелавам на никого да преживее това, което аз изпитах само за няколко минути. Истински късмет е, че успях сама да потуша огнените езици, точно преди да пристигнат органите на реда. Чест прави на полицията, че се озова на място минути след като подадох сигнал на телефон 112. Патрулните ченгета пък веднага извикаха колегите си от криминалния отдел. Нямам основание да се съмнявам в професионализма на хората, които пристигнаха, още повече, че с част от тях се познавам от години.
И пиша тези редове не за да добавя стих към превърналия се в „хит” химн за полицията, а за да поставя въпроси. Въпроси болезнени. Въпроси, които всеки нормален човек си задава и може би се чуди какво все още прави в тази държава. Въпроси, които кънтят в съзнанието ми, които дълбаят и без това разкапаната представа на българина за уважение, толерантност, човешки взаимоотношения.
Не спира да ме измъчва и въпросът – Кой и защо го направи? Вероятните „герои” много лесно биха могли да бъдат разпознати. Обществено достояние е на какви теми са разследващите ми материали през последните няколко години. И на децата е ясно кой и как опъваше институционален чадър над бивш партиен велможа. Но и това е до време…
Каквото и да се каже обаче, този злостен акт, този опит за убийство, е показателен. Ясно е, че „доброжелателите ми” вече си изпускат нервите. Извън контрол са и аз зная защо. Много скоро ще го разберат и останалите.
Не зная обаче що за човек е този, който без да му мигне окото отива на посочен адрес, изсипва смрад и… пали. Без да се замисля кой е от другата страна. Без да се пита – този човек на мен какво ми е направил. Без и през ум да му мине, че зад пламъците има и деца. Могат да се дадат десетки определения, но няма да са достатъчни. А що за индивид е онзи, който е поръчал палежа?
Излишно е да правя сега тъжна статистика и да изброявам случаите на нападения над журналисти. Всички добре ги знаем, а надявам се и помним. Най-странното е, че умопобъркващият гняв, който ме обзе в началото, бързо отстъпи място на спокойния размисъл. И отново се изкушавам да припомня една любима моя притча, която ми дава сили в най-трудните моменти.
“Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка – едната била неговата, а другата на Господа. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязал обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господа: "О, Боже, Ти някога ми каза, че ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо когато най-много съм имал нужда от теб, Ти си ме изоставил сам. Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, когато виждаш само едни стъпки, то е било, защото съм те носил на ръце!"
Не зная какво още ме очаква в живота, но със сигурност зная, че в тази кошмарна нощ за мен и за детето ми, Господ ни е носил на ръце!
Afera.bg