Подп. Марин Черкезов: Андрей Луканов беше злия гений за спецслужбите

Подп. Марин Черкезов е бил шеф на варненската Регионална служба за сигурност от 1991 до 1995 година. Годините преди 10 ноември 1989 г. работи в Държавна сигурност. Завършил е Военноморското училище във Варна. Интелигентен, с бърза и точна мисъл, известен в спецслужбите с изключителната си информация и анализ, свързани с държавния ни морски превозвач “Български морски флот”. Разтоваряме на чаша чай с мед. Предизвикан е от поредния спектакъл за досиетата, който се разиграва и от изказванията на български писател, че пишел за “Чудовището Държавна сигурност”. Гневен и хладно остър е и във връзка с цялата митологизация, която се лее от медиите покрай отварянето на досиетата и “неземната” сила на Държавна сигурност. В момента пише документална книга, в която е категоричен, че ще изнесе потресаващи и неказвани факти досега, свързани с управлението на държавата и спецслужбите. “Имам син и искам да знае истината за това, което се е случвало. А и крайно време е, всички служители на Държавна сигурност да не се свиват, мачкани и унижавани, и само двама-трима шестаци да всяват погрешна представа за това, каква истината за държавата”, казва Черкезов. И започваме.

–Нека тръгнем оттам какво е точно Държавна сигурност. В представата на обикновения човек години наред тя бе митологизирана и превърната едва ли не в едно чудовище…

-Държавна сигурност си е една специална служба, откъдето и да я погледнеш. Като цяло това е едно разузнаване, контраразузнаване и политическа полиция, в лицето на Шесто управление. Такава политическа полиция е имало и при Сталин, и при Франко, и във всички диктаторски държави. Като говорим за разузнаването, това е бившето Първо главно управление, това е и бившето РУМНО – разузнаването на Министерството на народната отбрана, които обикновено работят основно зад граница. РУМНО не е фактологически към Държавна сигурност, но това няма никакво значение, защото всичкоу както се казва, отиваше на едно място. И защото военният отдел към ЦК на БКП и Политбюро имаха една шапка и цялата информация се съсредоточаваше там. Генералният щаб на армията също има свое разузнаване, което например следи вражеските обекти – по онова време това бяха корабите на НАТО, а ние бяхме срещу Турция и Гърция и се следеше къде се намират. Именно за това разузнаване към Генералния щаб на армията БМФ винаги е било много важно. И е много ясно – един капитан като види, да речем, турски кораб 202, той го засича и го щрака с фотоапарата. Според сегашните разбирания на този капитан веднага му лепваме етикета агент.

А всички капитани, искаха или не искаха, ставаха подобни разузнавачи. И това не беше наша измишльотина.

Правеха го и всички други разузнавания, и турски, и гръцки. Контраразузнаването включваше управления – второ, трето, четвърто – след това четвърто стана отделно икономическо управление, но всеки, който се интересува от структурата на ДС, може да отвори интернет и да се запознае детайлно. Освен това има и военно-контраразузнаване, чийто началник, грубо казано, е министърът на отбраната. А и министърът е член на Политбюро.

-А прословутото Шесто управление?

-Много е важно да се изясни ролята на Шесто управление, защото досега всеки говори за чудовището Държавна сигурност и службата се свързва най-вече с шесто управление. Шесто си беше чисто полтическа полиция, докато едно второ главно управление /контраразузнаването/ имаше своите линейни управления, които са насочени по държави – Турция, Гърция, Европа, Америка… И едно от най-важните управления беше икономическото, което следеше цялата икономика на България, включително и представителствата зад граница. Всички разузнавания си имат свои представители зад граница. Второ главно също има свой представител навън, включително и за т.нар. контраобезпечаване на посолствата. Много ясно е, че посланикът или екипа му не могат да заминат, ей така, без да бъдат те пък “обезпечени” от Първо главно. А военните аташета? Много ясно е, че са от РУМНО.

–А българските търговски дружества в чужбина бяха ли “обезпечени” с подходящите кадри?

-В тези представителста на български фирми в чужбина като

“Балкан”, “Техноекспортстрой” работеха офицери, но повечето от тях бяха от РУМНО и бяха на прикритие.

По същият начин и Първо главно управление имаше свои хора в тези фирми на прикритие, и ако не бяха на прикритие – бяха агенти, но нещата са толкова смесени понякога, че дали си бил агент, или оперативен работник, няма никакво значение за работата, която си вършил.

На практика всичко е било координирано изцяло от едно място?

Всички разузнавания имаха свои подразделения във всички окръжни дирекции на вътрешните работи и изпълняваха поставените им задачи. Преди 10 ноември цялата тази огромна система беше координирана абсолютно горе в София на едно място. Нищо, че държавата е била тоталитарна, но сега ще кажа нещо, което за някои сигурно ще прозвучи еретично – това беше прекрасно. Защото най-големите проблеми, които имат демократичните държави идват оттам, че се губи връзката между различните специални служби.

-Вие знаехте ли предварително, че Тодор Живков ще бъде свален от власт?

-Лятото на 1989 година се усети в нашите среди, че властта на бай Тошо се разклаща. Тук, във Варна ние го усетихме реално, просто защото по-често си общувахме с колегите от УБО. Непрекъснато през онова лято посрещахме и изпращахме на летището, и в “Евксиноград”, и част от нашите служби усетихме, че нещо става. Стигаше се дотам,

че член на политбюро по два-три пъти идваше и се връщааше до столицата за един ден.

Чувахме, че Тодор Живков може и да бъде сменен, но честно казано, не очаквахме, че точно това ще се стане. Толкова години живеехме по този начин, че някак не вярвахме, че това може да се случи. Но се случи.

–И какво стана с вас оттук нататък?

-Сега ще кажа нещо много силно, но мога да го подкрепя с доказателства. Андрей Луканов е злия гений за спецслужбите. През 1990 година ни събраха в столицата на едно съвещание от началник група нагоре и на срещата присъстваха Андрей Луканов и Александър Лилов. Тогава ставаше въпрос за връщането на имената на турците. И на същото това съвещание Андрей Луканов директно обвини всички от нас от спецслужбите, че сме допуснали много грешки. Чакай малко, бе, си казах, кои сме ние, ние ли го измислихме този възродителен процес, или изпълнявахме вашите заповеди. Тогава много колеги бяха потресени и скочиха, и напуснаха залата, възмутени от думите на Луканов.

Това беше първият явен конфликт, който се получи между Андрей Луканов и службите. Същата година Луканов прави едно друго събиране,

на което аз не съм присъствал, но все още има живи свидетели. Там той събира всички директори и зам-директори на външнотърговските дружества и им казва официално: започвайте да правите частни фирми и правете пари. Това го казва Луканов. Не им казва директно крадете, но има дава нишан да започнат да източват дружествата. Между впрочем, много хора от присъстващите там също били възмутени, защото все пак това са били държавни директори и каквито и да са, са работили със съзнанието, че работят за държавата. Някои от тях са реагирали, но срещу Луканов всякакви реакции са били безсмислени. Луканов мрази службите от много отдавна.

-Това вече е интересно. Защо е мразел Луканов службите?

-Защото той е бил следен от същите тези служби. Не съм сигурен точно, но мисля, че е следен от Шесто управление. През 1985-86-87 Андрей Луканов започва да играе своята игра – ту вляво, ту вдясно и Тодор Живков го усеща. Живков разбира, че Луканов играе зад гърба му със Съветския съюз и с Щатите, и разбира, че работата не му е чиста.

И тогава Луканов започват да го следят. Луканов естествено разбира, тъй като той отговаряше за Първо главно и военното разузнаване.

Оттогава той намразва страшно част от Държавна сигурност и това е една от причините нас през 1990-1991 година да ни разпърцат и да ни унищожат на практика.

-Онзи ден самият Петър Стоянов сам каза, че Андрей Луканов бил петатата колона на СДС…

-Да, погромът на службите започна оттогава. 14000 души бяха уволнени. Агентът Атанас Семерджиев пък напълно ги довърши. През това време аз продължавах да си работя по моята тема – БМФ – корупция и къде изтичат парите. Стигна се дотам, че през 1991 година бях командирован в Лондон заради сигнали за кражби от БМФ.

Като ме видя шефът на външнотърговското дружество “Балкан шипинг” побеля. Тогава и сменихме цялото ръководство.

От тогава съответно ме и намразиха точно тези, които караха същите външнотърговски дружества да правят свои частни фирми и да източват парите към тях.

-По същото това време обаче са се унищожавали и досиетата, или греша?

-Точно по това време излезе едно нареждане на Атанас Семерджиев, секретно, но черно на бяло. Имаше обаче и едно устно нареждане за унищожаване на делата на най-ценните агенти. Всеки трябваше да си прецени кое дело да уношожи. Въпреки обаче, че тези дела бяха унишожени, картончетата оставаха. Незнам, дали и там са били унишожавани такива. Сега сигурно ще звучи смешно, даже абсурдно, но това е чистата истина – къде да ги унишожаваме тези дела?! Толкова много материали и на всичкото отгоре ти казват унишожавай, каквото искаш. И сега ме е яд като си помисля каква е история се ликвидираше, да оставим на страна делата на агентите. Абсурдът беше, че си взимаш делото и можеш да си го носиш където искаш, пълниш чантите, да се смееш ли, да плачеш ли. Може да звучи идиотски, но това е истината.

На Златни пясъци, в районното като горяха, хвърчаха агентурни листи на всички страни…Други пък ходеха по лозята, пиеха, ядяха, палеха и се топлеха с горящите дела – напълно луда история.

– Тогава ли са дърпани агентурни дела?

Тогава всеки можеше да си вземе каквото си иска и в следващите години да спекулира, да продава, да притиска и да изнудва. И всичко това заради заповедта на Атанас Семерджиев. Това беше заповед, а ние бяхме офицери, които изпълнявахме безпрекословно заповедите. Питахме шефовете какво да правим, а те – горете, правете каквото искате. Хората, които ще четат сега всичко това, може би няма да повярват и ще им се струва като някаква нагласена приказка, но това е чистата истина. Сега казват, че тогава са били унищожени 29000 дела, но дали са били толкова, или повече, според мен никой не може да каже. Това беше и първото прочистване на всички тези досиета.

-Да се върнем на източването на външнотърговските дружества и големите пари, за които е дал нареждането си Луканов.

-Да започнем от кръга “Монтерей”, който сега е толкова нашумял и така моден. Този кръг се е зародил в Парк-хотел “Москва” в столицата.

Там е офисът на Любен Гоцев, на Константин Тренчев и офисът на сегашния съдържател на заведението “Монтерей” Огнян Сапунов.

-Каква е ролята на Любен Гоцев?

-Любен Гоцев отговаря за предизборната кампания на БСП, а в тази кампания се дават много пари. Тези пари са минавали през Гоцев, част от тях са отишли и във варненски фирми, по мои сведения. Любен Гоцев е близък до Луканов и всеки вече може да си направи анализите.

-Казахте, че Луканов е злият гений. Защо?

-Първо, защото унишожи службите. Второ, защото употреби външнотърговските дружества за свои лични цели. Докладът на Луджев, който беше направен за външнотърговските дружества беше ала-бала. Колко пари са изчезнали, един Господ знае. Колко пари от тези дружества, колко пари от БКП, колко пари от имуществото на БКП и къде са отишли тези пари, може би обаче Луканов със сигурност е знаел.

-Вие също сте бил член на БКП нали?

-На 19 години станах член на БКП, бях първи курс в Морското училище и никога няма да се срамувам от това. Дълго време не бях и член на БСП поради единствената причина, че именно БСП ме уволни през 1996 година. Даже е силно казано да кажа, че БСП го направи, направи го тогавашният директор Наско Рафайлов, който впоследствие стана царски депутат. Пряко в политиката никога не съм бил. Тази година участвах в местните избори като кандидат за общински съветник в Аврен и се отвратих.

–Защо правителството на Иван Костов не отвори досиетата?

-Ако си спомняте Иван Костов по онова време не плюеше толкова рязко Държавна сигурност, защото му беше полезна.

Около Костов имаше един кръг от съветници, които бяха от същата Държавна сигурност. Това малко хора го знаят.

Тогава се правеше приватизацията и Костов разбра, че грубо казано, Държавна сигурност може да му бъде много полезна. И второ, той разбра, че в СДС е пълно с агенти. А ако трябва да бъда точен в анализа си, досиетата или трябваше да се отворят веднага, или да се унишожат завинаги. А при нас какво стана? Всеки започна да си играе с досиетата. Всички знаем за случая с Доган, но има един случай, който не се коментира. Луджев изкара много досиета и ги даде на американците чрез англичаните ,и впоследствие от високо място в Щатите го извикаха и го запитаха – вие, какво правите, господине, някой да ви е искал досиета?! Казвам този пример, защото това вече е търгашество. На която чужда служба ако и е трябвало да разбере кой какъв агент е, тя си е намирала информацията сама. За съжаление, обаче у нас винаги се намира някой такъв самонициативен, който ни излага като държава.

–Кой всъщност имаше най-голяма сметка досиетата да не бъдат показвани на бял свят?

-През всичките тези години на демокрация,

ролята на определени лица от ръководния състав на Шесто управление да не се извадят досиетата беше решаваща.

Почвайки от правителството на Филип Димитров, който е бил явочник и стигнем до Иванкостовите хора, Шесто управление е играело важна роля. И тук искам да уточня, че не говоря за редовите служители на Шесто, а за някои определени ръководни лица в управлението – дали Димитър Иванов, дали Цвятко Цветков, не знам. Връщам се малко и назад – това са същите хора, които бяха близки до всички управници. Информацията от ЦК първо я получаваха именно от Шесто управление. Емблематичен е примерът с връзката Димитър Иванов – Илия Павлов. Илия му е бил агент и това цял свят го знае. И тук преплитането на връзки не е само до големите пари, но и до влиянието, което може да имаш в управлението на страната. Правителството на Беров беше правителството на Мултигруп и единствена, която има смелостта в прав текст да го каже беше Ренета Инджова. Шесто управление държаха много хора с досиета в ръцете си.

Във всеки един кабинет те имаха хора и нямаха никакъв интерес досиетата да излязат на светло, защото така секваше възможността на определени лица да правят пари.

Именно тези лица направиха опит да направят Генералското движение в БСП, но то се разпадна, защото никой не искаше да отиде при тях и да се идентифицира по този начин.

-А защо според Вас именно това правителство се реши на крачката с разсекретяването на досиетата?

-При това правителството Шесто управление започва да умира. От една страна причината за това е, че досиетата започнаха да се вадят. От друга страна, самото правителство се реши на тази крачка, тъй като темата отдавна се изтърка и не вълнува така дълбоко обикновения българин. Чак сега на практика започва откъсването от Шесто управление. Първата стъпка по това откъсване в интерес на истината направи Иван Костов с войната си срещу Мултигруп.

-И какво излиза, че Сергей Станишев направи това, което не направи опозицията?

-Сергей Станишев иска да се освободи от всякаква опека. Ако забелязваш атаките срещу Станишев са от всякаква посока и той досега успява да ги отбие, донякъде успешно. От една страна са такива като Цвятко Цвятков – бил член на Висшия партиен съвет, защо го държат още там да срами партията и на всичкото отгоре да се представя като експерт на Висшия партиен съвет, не знам.

В случая “Румен Овчаров” пак има замесено Шесто управление,

въпреки че Овчаров не е ангел небесен, но ударът беше срещу цалото БСП и Сергей Станишев персонално. Румен Петков от друга страна. Кой е Румен Петков? Произведение на Андрей Луканов. Те не можаха да преживеят, че насреща си нямат едно мекотело в лицето на Станишев и не можаха да го превърнат в един Жан Виденов.

-И какво спасява Станишев в тази ситуация?

-Влизането ни в НАТО и Европейския съюз много помогна на Станишев и изобщо на БСП като цяло. Повечето от шестаците са свързани с наркотрафик, амфетамини, голяма част от мръсните сделки, които гърмят една след друга, а това всичко пада върху главата на Стнишев. Сега самата обстановка му помага да се освобождава от тези хора. Следващият ще е Румен Петков и това е ясно на всички, атакуван е и отвътре, и отвън.

Да, Цвятко Цвятков го атакува, ама той го прави, просто защото Руемн Петков е отишъл по-напред от него…

Не е тайна, че много неща тук се ръководят отвън, зад Океана, и може би така трябва да бъде, защото в нашата държава ако не ги хване някой за гушите и не им бие два шамара, нищо няма да стане.

-Затова ли Буш нарече Станишев “Мистър Клийн”?

-Много двусмислено. Чистачът.

-В подземния свят знаем кои наричат Чистачи…

-/смее се/ Може би Буш просто владее много добре метафората.

–Като говорим за Държавна сигурност, защо според Вас повечето бивши служители мълчат и не искат да говорят? По медиите приказват от години само двама-трима шестаци, които вече омръзнаха на хората с внушенията си.

-Всички трябва да целуват ръката на бившите служители на Държавна сигурност, защото тези хора са си затворили устите и мълчат. Мачкат ги, самоубиват се, гладуват, работят като пазачи на някакви обекти и толкова години мълчат. На всичкото отгоре ги изкарват кардинали в сянка, които дърпат конците на държавата, и те пак мълчат. Представете си, ако тези хора си отворят устатата какво ще стане.

-Защо мълчат?

-По-скоро е от някакъв страх от типа “преклонената главица сабя не я сече”.

И всички правителства, включително и това, трябва да целуват ръцете на тези хора, че не са си отворили устата.

А голямата част от тях са бедни и гладни, и живеят за едното достойнство, и никой не мисли за тях. Напротив – оплюха ги и им обезсмислиха живота. А тези хора, докато бяха в Държавна сигурност помогнаха на много хора, не на агентите си, на които бяха задължени да помагат, а на останалите – на кого да намериш работа, на кого да направиш услуга. Самата БСП изостави тази огромна армия – бивши служители на МВР и армията.

–Какво мислите за новата Агенция за национална сигурност?

Това е много хубава идея, ако бъде изпълнена, разбира се, както трябва. Но, имайки предвид цялостната бюрокрация в цялата държава, на тази агенция ще и се пречи сто процента. Не можеш да правиш една такава структура като няколко месеца преди това не си осигурил сграда и бюджет. На всички бъдещи служители, които основно ще бъдат от НСС, някой трябва да им каже – момчета, не се безпокойте, никой няма да бъде уволнен. А те сега треперят кой от тях ще бъде назначен и кой не, и в момента са лесна плячка за престъпния контингент. На тези хора държавата трябва да им даде сигурност, защото те не могат да работят за сигурността без самите те да имат сигурност.

Разговаря: Веселина Томова