Покаянието в храма на политиката

Покаянието отсъства от храма на българската политика.

Няма го. Както ги няма смирението, великодушието, състраданието, честта и достойнството. Захвърлени зад олтара, скрити под  лепкавия прах на суетата, те са потънали в забрава.    

Не знам имало ли ги е някога?!!

Възможно е!

В други времена!     

Но днес …   

Днес властват показната самоувереност, надменната всепозволеност, арогантния език, клишираното празнословие, агресивната безотговорност, скрита в анонимността на институции, партии, ЕС, финасовата криза и т.н.  

Тъжен е този храм на политиката. Без икони. Без святост. Без идеали. Без ценности. 

А можеше да бъде друг.  

Можеше … ако го имаше покаянието.

За безбройните грешни или недалновидни управленски решения, “стоварили” на гражданите режим на тока, водата, на подаването на газ, на топлинна енергия, оставили улиците на големи градове заринати в боклук, “създали”   пътна инфраструктура,  приличаща на швейцарско сирене,  довели до необратимо и грозно бетониране на крайморската ивица, “произвели” “недружелюбна” градска среда с малко зелени “острови”, но с много задръствания и проблеми в достъпността за инвалидите. 

За надскоченото многократно ниво на некомпетентност, обвързало страната с трудно постижими срокове за достигане на екологични норми на сметища и термични централи, с намалени квоти парникови газове, високи ставки за акцизи на горива, в това число и на биогорива. 

За зле и набързо създадени закони, някои от които, обслужващи интереси на не повече от дузина хора в държавата. 

За сбърканите политики в здравеопазването.

За престъпната липса на политика по отношение на изоставените деца и децата в риск.

За спрените средства от Еврофондовете.          

За унижението, което понасят българските граждани след всеки пореден шамар на

ЕК – за корупцията, съдебната система, спрени акредитации на агенции.

И още, и още ….        

Няма го покаянието!  

Дано някой, все пак, се осмели да го върне в храма!

Светла Василева