Политически марионетки злепоставиха България в Брюксел

Независимо дали работим в частна фирма, в обществена организация или в държавна институция, ние сме задължени да спазваме правилата на публично поведение, които са създадени да защитават обществения интерес, пише в "Труд" проф. Огнян Минчев. Колкото по-нагоре се намира един човек в социалната стълбица, толкова повече отговорност носи за опазване интересите на обществото.

Ще кажете стига отвлечени теории – при нас нещата са с "краката нагоре". И за да не ходим далеч за доказателства, трябва само да споменем няколко фрази, та да е ясно, че сме непоправими – тройна коалиция, "батко и братко", приватизация през прехода, енергийните сделки с Русия на тандема Първанов – Овчаров … и т.н., и т.н.

За да стигнем до казуса с изслушването на българския кандидат-комисар Румяна Желева в ЕП.

Ще добавя и още нещо: конфликтът на интереси не се отнася само и предимно до нарушаване на закона от лица, облечени с обществено доверие и власт. Нарушаването на закона е престъпление, а конфликтът на интереси е най-често свързан със заобикаляне на закона, с използване на несъвършенството му, съобразяване с буквата, но не и с духа на закона.

Законът не забранява на един министър да използва огромната информация и връзки, които има, за да назначи жена си на добра работа, да купи изгодно държавна или общинска собственост преди другите да са разбрали, че тя се продава, да вземе решение в полза на свой роднина и в ущърб на друг кандидат за проект или обществена поръчка. Тези неща обаче са

забранени от морала

и от институционалния кодекс за почтеност в публичните институции – където такъв кодекс изобщо има.

За съжаление българската публична употреба на "конфликта на интереси" започна с грозна и унизителна злоупотреба с това понятие.

Дали Румяна Желева е имала неправомерно дял във фирма тогава, когато е трябвало вече да работи само за интересите на държавата, е въпрос, чийто отговор ще получим съвсем скоро. Този въпрос е важен, но той се превръща в акт на безсрамно лицемерие тогава, когато е поставен в този контекст, който доведе до унищожителния скандал на подиума на ЕП миналата седмица.

Аз споделям мнението, че Желева не демонстрира необходимото ниво на подготвеност за позицията, за която е номинирана. Според "Файненшъл таймс" тя е била най-неподготвеният кандидат за еврокомисар.

Смятам, че Катрин Ащън бе по-неподготвена.

Тя бе номинирана по странна квотна процедура, според която начело на външните работи на ЕС трябва да застане жена, британка, с леви убеждения. При толкова допълнителни критерии за избор компетентността неизбежно минава на заден план.

Не по-убедителен беше и Оли Рен – въпреки опита си на комисар в предходната комисия на Барозу. Той не можа да различи фондова от стокова борса и не показа качества за управление на икономиката и финансите на ЕС. Можем да продължим списъка с други проблемни номинации – холандската, словашката…

Но проблемните номинации на другите не са извинение за проблемната номинация на българското правителство. Англия, Холандия и Финландия имат висока репутация в Европа, която трудно ще бъде накърнена дори и от неграмотното мънкане пред ЕП на техните кандидат-комисари.

България е страна с огромни проблеми на своето европейско членство и нашите политически и институционални решения трябва да бъдат безупречни, за да повишават репутацията ни, а не да я сриват в грандиозни скандали.

Може би щях да приключа дотук, ако темата на обсъждане беше квалификацията на Румяна Желева за еврокомисарския пост. Но за съжаление темата днес е друга – и трябва да бъде друга. В продължение на няколко месеца личните врагове и политическите опоненти на Желева и на ГЕРБ организираха широка

кампания за охулване

на правителствения кандидат-комисар. Тази кампания започна с горки ридания по незаменимостта на незабравимата Кунева, задълбочи се в доноси за мъжа на Желева – водещ бургаски "мафиот", и акостира в дребния, злобния и съмнителен аргумент за това кога и как Желева се е разделила със собствеността върху една консултантска фирма без практическа дейност в последните години.

Комбинацията от болшевишко-византийска наглост и царско-либерална политическа проституция представиха България като едно кълбо от змии, кълвящи се безмилостно една друга на фона на безнадеждна бедност, мафиотска безнаказаност и институционална импотентност – на територията, макар и в ъгъла, на Европа.

Ако Желева си е позволила дори неволно да излъже за наличен конфликт на интереси между статута на европейски комисар и миналото й на българска бизнес дама – нейната кандидатура трябва да бъде оттеглена веднага.

Но това трябваше да бъде направено навреме, с достойнство и уважение към правилата, които са общи за всички. А не чрез

доносите на български евродепутати, дължащи кариерата си на видни мафиоти

и пропълзели в ЕП благодарение на арогантно купуване на гласове.

Не чрез интригантската логистика – и "лобистика" на "Позитано", успешно убедила цели фракции в ЕП, че българският кандидат е мафиотско чудовище.

Защото, ако има мафия в България – нейната майка се казва БКП, а наследилата я "социалистическа" партия е

най-топлото мафиотско леговище

и понастоящем.

Защото, ако политическите врагове на Ирина Бокова и Миглена Кунева бяха размазали върху публичния им образ и една десета от калта, която социаллибералната коалиция изсипа върху семплата кандидатура на Желева, безспорният им успех в ЕК и в ЮНЕСКО щеше да бъде проблематичен и също да носи белезите на унизителен скандал.

През последната седмица България огласи пред Европа два прецедента на конфликт на интереси. Първият – по-малкият и все още хипотетичен прецедент, е свързан с добросъвестността на декларираното участие в една малка фирма на Румяна Желева.

Вторият – големият, срамният и унизителен прецедент за конфликт на интереси, е сблъсъкът между националните интереси на България и котерийните интереси на боричкащи се политически групировки, на самозабравили се политически марионетки.

Цената на този конфликт ще плати отново злепоставената от своите представители България. Висока цена ще плати и правителството на ГЕРБ. За да бъде ясно оттук нататък – България няма друг шанс за успех, освен да мобилизира най-добрите, най-кадърните и най-почтените свои граждани да я представляват.

Проф. Огнян Минчев