Полицейска или правова държава?

Осъдителната присъда за убийството на Ангел Димитров-Чората е повод за задаващия се полицейски протест, организиран от полицейския синдикат. “В последните години е станало практика съдилищата в България да постановяват неоправдано високи присъди за служителите на реда", казват от синдиката. Искат по-тежки наказания за посегателства над полицаи.

Недоволство тлеело, задето новият вътрешен министър искал да освободи от системата близо 5000 души, съдени, но освободени от наказателна отговорност по прословутия чл. 78а от НК. И т. н.

Очевидно в полицията е струпано напрежение, което новата власт не бива да замита, а умно да решава. Полицаите са прави, ако проектозаконът за МВР реже участието на синдиката от социални и икономически проблеми. Абсурдно е заповедта за освобождаване на помилваните от чл. 78а да е секретна, както писаха медиите.

Подкрепата за полицаите, осъдени за смъртта на Чората, може да е въпрос на емоции. Но сочи и дълбоки изкривявания. Защото да се ангажира българската полиция срещу правосъдието с искане държавата да съди по-леко полицейски безобразия, извършени при изпълнение на служебния им дълг, е непонятна работа. И призив за плесница от Евросъюза.

А там казват – законът е еднакъв за всички.

Нека полицаите кажат какъв морал има в побоя на вързан с белезници човек? Ако не могат – не са за униформата. От всеки професионален съюз естествено се очаква да защитава правата на хората си. Но медалът има обратна страна. И преди да се поиска промяна на политиката на съдилищата спрямо престъпленията на ченгета, да кажат какво професионално има в полицейските убийства?

Не чухме ни дума за смъртта след побой погрешка на 46-годишния строител Милотин през 2001 г. Пък извършителите под пагон получиха условни присъди! Щото си бил починал сам от стреса по задържането!

Не чухме ни дума от ни един полицейски синдикат и през 90-те години в Плевенско викнаха в полицията за разпит Славчо Цончев. А два часа по-късно го изнесоха като труп. Пък се оказа, че той нямал нищо общо с подозренията… Оценките за подобни и още куп безобразия научавахме от осъдителните решения на Страсбург.

Заедно с удивлението на европейските съдии от условните присъди, дадени за смърт от мъже в униформа!

И какво като ни осъдиха в Страсбург за липсващото “обективно, всестранно и пълно” разследване на престъплението за смъртта на Цончев? След като у дома органите на властта заметоха отговорността за обикновеното убийство, извършено от необикновени люде – в униформа!

Ако това не е защита – здраве!

Обществото очаква полицията да брани закона и правата на хората, а не осъдителни решения в Страсбург, които и политически, и финансово злепоставят държавата.

Когато бият полицаи е страшно. И обидно. И за полицията, и за порядъчните хора. Да, наистина полицаите имат право на защита.

Насилниците трябва да бъдат наказвани – най-строго. Ако се докаже. От полицията.

Впрочем отдавна прокуратурата сочи: Намалява разкриваемостта на престъпленията. Един път не чухме синдикатът да вземе отношение по въпроса. Ами прекратените по давност няколкостотин хиляди дела с неиздирен извършител?

И тук полицейските синдикати мълчаха. А кой да издирва, ако не полицията?

От полицейския синдикат знаят ли една проста истина – няма банда без полицейска подкрепа.

Знаят ли в синдиката каква травма е за хората да научат, че тези, на които се уповават да ги защитават от посегателства, на които плащат заплати и сие осигуровки, ползват властта за далавери?!

От години българската полиция реже житейските проблеми с отказа: това е “гражданско-правен” въпрос. Кой е дал право на полицията да е извън житейските проблеми на хората, тъй и не разбрахме. Но отхвърлените жалби, знаем, описват като разкрити престъпления.

А защо синдикатът забравя, че след вакханалията от студентските протести пред 40-ото НС по повод смъртта на студента Стоян Балтов депутатите вдигнаха санкциите за посегателства и над полицията. До 5 г. стана затворът за наглостта да се посяга на полицай, докато се минаваше и с пробация. Качиха наказанията за подбудителите на тълпата и пр.

Доживотната присъда не мърда за убийство на полицай.

Когато загина полицаят от Своге, цяла България плака.

Видя униформени, които без корист и уговорки за живота, хукнаха след бандитите. Смелост поради униформата? Не, униформата е облечена, защото такива хора носят в душите си непримиримост към мръсотията.

За бандитите и ние искаме най-тежкото наказание. Ако полицията протестира, че я държат далеко от съвременните технологии, за разлика от ченгетата на Запад, зад нея сме. Заслужава си.

Политиците не знаят от кое дърво са слезли, когато плюят по съда, пък хванат ли ги в далавера – до един се хващат за пеша на независимата съдебна власт.

Полицаите говорят за върховенство на закона, но са против високите присъди срещу себе си. Е, кое му е върховното на закона?

Къде е разликата, ако един полицай умъртви безпомощен арестант и бандита, убил полицай? В скръбта на близките?

Или в безумието?

Ако законът е различен за едни и същи безобразия, вместо правова България ще се похвали, че е станала полицейска държава.

Някой да иска това?

Лилия Христовска

В. „Труд”