ПОМНИ, ЧЕ ВИНАГИ, КЪДЕТО И ДА СЕ НАМИРАШ, ВСЯКО ЖИЛО ЩЕ СЕ ПРИТЪПИ, КОГАТО СЕ НАУЧИШ ВЪВ ВСИЧКО ДА ВИЖДАШ МЕН. ТОВА БЕШЕ ОТ МЕНЕ
Когато Василий Николаевич (бъдещият старец иеросхимонах Серафим Вирицки 1866-1949, канонизиран от Руската Православна църква за преподобен) се завърнал от чужбина, на гарата в Петербург го посрещнал личният му кочияш и го откарал към дома му. На една от улиците Василий Николаевич видял седящ на паважа селянин в дрипи, който високо повтарял:
– Не както ти искаш, а както Бог даде!
Като почувствал, че е нужно да поговори с този селянин, Василий Николаевич за голямо неудоволствие на кочияша поканил „дрипльото“ в своята карета и започнал да го разпитва. Селянинът разказал, че в родното му село били останали болни от тиф седемте му деца, жена му и баща му. Съседите се боели да не би да се заразят и не ги посещавали. Баща му казал:
– Само ти измежду нас имаш сила. Иди, продай коня, сега е пролет, някой ще го купи за полска работа, а за получените пари купи крава. Може би с нея ще оцелеем.
Повел селянинът коня към града, продал го, но му отнели парите, тъй като той бил много слаб от гладуване и не могъл да се съпротивлява на разбойниците. Тогава седнал на паважа и заплакал. Да се завърне у дома с празни ръце, било невъзможно. Като решил да умре тук, селянинът повтарял сякаш на себе си:
– Не както ти искаш, а както Бог даде!
Тогава Василий Николаевич отишъл с него на пазара, купил чифт коне, каруца, натоварил я с продукти, привързал към нея крава, след това завел селянина при каруцата и му дал в ръце поводите. Онзи започнал да се отказва, не вярвайки на своето щастие, на което получил отговор:
– Не както ти искаш, а както Бог даде!
Василий Николаевич пристигнал у дома си, пуснал кочияша и преди да отиде при жена си, извикал бръснаря. Последният го поканил да седне на стола, но Василий Николаевич развълнувано ходел из стаята, произнасяйки на глас:
– Не както ти искаш, а както Бог даде!
Бръснарят отново предложил услугите си, но стопанинът повтарял:
– Не както ти искаш, а както Бог даде.
Внезапно бръснарят паднал на колене:
– Господарю, откъде узна за мен, окаяния? – и си признал, че искал да го убие и ограби.
Василий Николаевич му наредил да изчезне от града.
След този случай той раздал голяма част от своето състояние, направил дарения на Александро-Невската Лавра, на Възкресенския Новодевически женски манастир в Санкт-Петербург, на Иверския женски манастир, оставил значителни суми и на работещите в неговото предприятие. За този период от живота се е запазил разказ на самия старец.
Веднъж в дома му се вмъкнал крадец, събрал най-ценното, завързал го на вързоп и излязъл. Още до самата къща вързопът неочаквано се развързал. Крадецът започнал трескаво да събира разсипалите се вещи. В този момент се върнал стопанинът. Крадецът силно се изплашил, но бъдещият старец се приближил до него и му помогнал да събере всички вещи, натоварил вързопа на гърба на крадеца и си отишъл вкъщи. Старецът казал, че по този начин грехът е снет от този човек: той не е откраднал, на него са му подарили.
Александър Трофимов
…..
Този текст е духовно завещание, оставено ни от старецът Серафим Вирицки – руски монах, починал през 1949 г., канонизиран и почитан в Русия заради многото чудеса извършвани приживе и след смъртта му.
“Това беше от Мене”
(послания към душата от Бога)
“Не си ли мислила някога,
че всичко, отнасящо се до теб,
се отнася и до Мен?
Защото, отнасящото се до теб
засяга зеницата на окото Ми.
Ти си скъпа, многоценна в Моите очи,
Аз съм те възлюбил и затова за Мен
е особена радост да те възпитавам.
Когато изкушенията от врага
се приближат към теб като река,
Аз искам да знаеш, че – това беше от Мене.
Че твоята немощ има нужда от Моята сила
и твоята безопасност се състои в това
да ми дадеш възможност да те защитя.
Намираш ли се в трудни обстоятелства
между хора, които не те разбират
и не се съобразяват с това, което ти е приятно,
които те отхвърлят – това беше от Мене.
Аз съм твой Бог, разполагащ с обстоятелствата,
и ти неслучайно си се оказала на своето място,
на мястото, което Аз съм ти определил.
Ти не Ме ли молеше да те науча на смирение?
И ето, Аз те поставих именно в тази среда,
в това училище, в което се изучава този урок.
Твоята среда и живеещите с теб
само изпълняват Моята воля.
Намираш ли се в затруднение от бедност
и ти е трудно да си доставиш потребното,
знай, че – това беше от Мене.
Защото Аз разполагам с твоите средства
и искам да прибягваш към Мен
и да знаеш, че си зависима от Мен.
Моите запаси са неизчерпаеми.
Аз искам ти да се убеждаваш
в Моята вярност и във верността на Моите обещания.
И да не бъде това да ти кажат в твоята нужда:
”Не вярвай на твоя Господ Бог.”
Преживявала ли си нощ, изпълнена със скърби?
Била ли си разделена с близките и скъпите на сърцето ти – това ти беше изпратено от Мене.
Аз съм мъж на скърби, познал недъзи,
Аз допуснах това, за да се обърнеш към Мен
и в Мен да намериш вечно утешение.
Ако си се излъгала в свой приятел, в някого,
на когото си откривала сърцето си –
това беше от Мене.
Аз допуснах това разочарование да се докосне до теб,
за да познаеш, че твоят най-добър приятел е Господ.
Аз искам всичко да принасяш и да казваш на Мен.
Ако някой те е оклеветил,
предостави това на Мен и се прилепи към Мен,
твоето прибежище, твоята душа,
за да се скриеш от нападки на езиците.
Аз ще изведа твоята правда като светлина
и твоята правота като ден.
Разрушили ли са се твоите планове,
и ти си отпаднала духом – това беше от Мене.
Ти си създавала свои планове,
имала си свои намерения,
и ги принесе на Мен, за да ги благословя.
Но Аз искам ти да предоставиш на Мен
да се разпореждам
и да ръководя обстоятелствата в твоя живот,
защото ти си само оръдие, а не действащо лице.
Ако неочаквано са те постигнали неуспехи в живота
и униние е обзело сърцето ти,
знай, че – това беше от Мене.
Защото Аз искам сърцето ти и душата ти
винаги да бъдат пламенни пред Моите очи
и с Моето име да побеждават всяко малодушие.
Ако не получаваш дълго време известия
от близките и скъпи за теб хора
и поради своето малодушие и маловерие
падаш в ропот и отчаяние,
знай, че – това беше от Мене.
Защото с тази скръб на твоя дух Аз изпитвам
силата на твоята вяра в неизменността на обещанията
и дръзновението на твоята молитва за тези твои близки, защото ти не възлагаше ли грижите за тях
на Моята промислителна любов?
И не ги ли поверяваш и сега
на Покрова на Моята Пречиста Майка?
Постигнала ли те е тежка болест,
временна или неизлечима,
и ти си се оказала прикована към твоето легло –
това беше от Мене.
Защото Аз искам ти да Ме познаеш още по-дълбоко
в твоите телесни немощи и да не роптаеш
за това изпитание, което ти е изпратено,
и да не се опитваш да проникнеш в Моите планове
за спасението на душите по различни пътища,
а безропотно и покорно да преклониш главата си
под Моята благост за тебе.
Ако някога си мечтала да извършиш
някакво особено дело за Мен, а вместо това
си легнала на леглото на болестта и немощта –
това беше от Мене.
Защото тогава ти беше потопена в своите дела
и Аз не можех да привлека мислите ти към Мен,
а Аз искам да те науча на Моите най-дълбоки мисли
и уроци, за да бъдеш на служба при Мен.
Искам да те науча да осъзнаваш, че ти си нищо без Мен.
Някои от Моите най-добри синове са онези,
които са откъснати от живата действителност,
за да се научат да владеят оръжието на
непрестанната молитва.
Призована ли си неочаквано да заемеш трудно
и отговорно положение, облягайки се на Мен,
Аз ти поверявам тези трудности
и за това ще те благослови Господ, твоят Бог
във всичките ти дела и във всичките ти пътища,
във всичко Ръководител и Наставник
ще ти бъде твоят Господ.
Днес, дете Мое, Аз давам в ръцете ти
този съд с осветен елей,
ползвай се от него свободно.
Винаги помни, че всяко възникващо затруднение,
всяка оскърбителна дума, всяка клевета и осъждане,
всяка пречка в твоята работа,
която би могла да предизвика чувство
на досада и разочарование,
всяко откриване на твоята немощ и неспособност
ще бъде помазано с този елей –
това беше от Мене.
Помни, че всяка пречка е Божие наставление,
и затова вложи в сърцето си думите,
Които Ти казах днес –
това беше от Мене.
Пази ги, знай и помни, че винаги,
където и да се намираш,
всяко жило ще се притъпи, когато се научиш
във всичко да виждаш Мен.
Всичко ти е изпратено от Мен
за усъвършенстване на твоята душа –
всичко това беше от Мене.”
Серафим Вирицки