Помогнете ми!
Този текст ще е патетичен, може и малко сълзлив. И какъв друг да е, когато става дума за нещо, което обичаш. Изобщо не възнамерявам днес да пиша стилистично издържано. Нито да ви агитирам да дойдете на протеста в защита на Иракли в четвъртък. Няма да ви обяснявам колко е важно. Знам, че го осъзнавате.
Искам да ви помоля за лична услуга. Моля ви за помощ.
Помогнете ми да запазя едно от най-хубавите места, на които съм била в живота си. И на които се връщам всеки път. Трябва да запазя Иракли. Трябва да запазим Иракли. Има няма няколко километра пълни с живот. С моя живот, с вашия живот.
Помогнете – не искам върху моите спомени да се излеят тонове бетон и да останат незабележимите призраци на радостта. Помогнете ми да запазя точно онова място на плажа, на което пясъкът се сбива всяка година, под тежестта на тялото ми, докато спя, слушайки вълните.
Помогнете ми. Искам да знам къде точно беше огнището ми. И то да ме чака всяка година. За да цапам ръцете си с въглени от прегорелите картофи. Помогнете ми – нека на Иракли няма неонова светлина, за да се събличам нощем гола и да влизам в морето, така както трябва – самo със себе си.
Помогнете ми да се ориентирам всяка вечер не по прожектори, а по китари. И да присядам на чуждия огън, без да ме питат коя съм. Просто да ми подават чаша.
Помогнете ми да ходя боса, пясъкът да прегаря ходилата ми, а потта да се стича по цялото ми лице, когато се изкачвам на дюната.
Помогнете и на всички онези хора, които ще дойдат на Иракли, но не за да спят в лъскави хотели. А които за пръв път ще ядат филия с пясък, ще правят секс на плажа, ще пеят и ще слушат морето.
Помогнете ми отново да видя Водния Дух. Няма как да не го знаете – голям, белобрад човек. Пие джин с тоник и има най-силната прегръдка на света. Къде ще го видя пак? Засякох го преди месец в София. Отново ме сграбчи мечешката, но без слънчева кожа обичта между хората не е същата.
Помогнете ми да пия топла бира, в канчето ми да има повече пясък, отколкото мента. Да правя баница в жаравата, да си раздера ръката на клон. Да усещам, че съм толкова жива, колкото може да бъде човек само през лятото. И само на Иракли.
Вече загубих едно мое място. Загубих онова Банско, в което преди 15 години козите пиеха вода директно от чучурите на чешмите, а бабугерите не бяха атракция, а традиция. Онова Банско, което нощем притихваше и жителите му познаваха кой се прибира от кръчмата „Последния грош“ по тежестта на стъпките му върху калдаръма. Това Банско го няма. Там има „Пайнер“ с европейска субсидия във всяка кръчма. Там има Цецка Цачева, която протестира за още писти.
Помогнете ми да препречим пътя й поне към Иракли. Не искам да протестира там за джакузи.
Помогнете ми в четвъртък вечер на Попа и пред парламента. Да спася мен си.
Полина Паунова