ПОРНО. НЕ СПРЯХА ДА ОБЛИЗВАТ СВОЯ ЕВРОАТЛАНТИЗЪМ В ЕФИР. И ДОКАТО КРАЧЕХ ПО „АРБАТ“, НАД ГЛАВАТА МИ НАЙ-НЕНАДЕЙНО ПРЕЛЕТЯ ДРОН. ВИКАМ СИ: „ХА, ВЕСЕТО ТОМОВА!“. ОКАЗАХА СЕ, ОБАЧЕ, УКРАИНЦИТЕ. И УДАРИХА КРЕМЪЛ С ОСТАТЪКА ОТ ТРОТИЛА СЛЕД АТЕНТАТА СРЕЩУ ГЕШЕВ. МИГОМ НА ЧЕРВЕНИЯ ПЛОЩАД ИЗНИКНА УГРИЖЕНИЯ САРАФОВ
Бях заспал. И още сънен, пуснах телевизора, където лице в лице, един срещу друг стояха, някаква леко захабена надуваема кукла с ярко червено червило върху кокоша човчица и скелет, облечен в тъмно синьо карирано сако и очилца тип “Химлер е все още сред нас”.
Именно затова си помислих: Оп, следобедно порно!
Всъщност, оказа се, че съм прав. Тези двамата така и не спряха да облизват своя евроатлантизъм в ефир. А той, евроатлантизмът им – голям, бате! Порно е това все пак! В него редови членове не се допускат. Само най-големите!
Направих си кафе и си запалих цигара.
Бързичко прегледах новините. И тъй като никъде не видях информация, предупреждаваща за предстояща ядрена зима в следващите няколко часа, реших да се поразходя. Мислено, разбира се, щото не ми се мърда от дивана.
И докато крачех по „Арбат“, над главата ми най-ненадейно прелетя дрон. Викам си: „Ха, Весето Томова!“. Оказаха се, обаче, украинците. Удариха Кремъл. С остатъка от тротила след атентата срещу Гешев. Мигом след това на Червения площад изникна и угриженият Сарафов. Извади малка пинсета и деликатно започва да чегърта сачми от Спаската кула.
Отдолу Ленин нервно започва да звъни – бил му свършил Дормикумът. Не можел да спи от туристи!
Да пише на Веселин Дремджиев! – помислих си аз. Навремето Достоевски не случайно се мести в Санкт Петербург. За да го гледа. Веско. Чрез финландски сателит.
У нас, обаче, е демократична средата като цяло, ако се замислите детайлно. Само една най-висша демокрация би могла в продължение на цели 2 години да търси своето колективно бъдеще между жартиерите на Асена и чекмеджето на Бориса. То, това си изкуство. Анимационно, но все пак изкуство. Софт порно, дет се вика…
Последното автоматично пък ме подсеща за Байдън. Представям си как влиза на бял кон в Кремъл. Черен е, щото си е направил операция. Решил е, че вече е негър. Което, логично, зверски вбесява Николай Първи – император на Русия, на Финландия и цар на Полша, който е бил един крайно консервативен тип, да не кажа направо – откровен психопат. Нещо средно между Мануил Манов и телешко варено. Ако го събереш в една стая с Настимир Ананиев, ще хвърчат либерална перушина, пера и фльонги – та чак до Ростов на Дон. Абе, порно. Софт порно, дет се вика…
Между другото, убеден съм, че бабата на Нинова е изнасяла арбалети за Лвов. През Полша. Разбира се.
Мисля, че ще е най-добре отново да си легна. Вместо да се къпя в тези свои объркани мисли. Затънал до шия в делириум “ала Разколников” – делириум, в който пред очите ми все гърми, трещи, а накрая все изниква оная захабена кокошка от телевизора. Със своето червено червило. По малката човчица.
Била свободна, разбираш ли… Носела евроатлантически ценности кокошката златна…Порно. Софт порно.
Паля си нова цигара.
Какво значение има, че си свободна кокошка, ако си кокошка? Каква демокрация е тази, ако водачът ти страда от кокоша слепота?
Сещам се за думите на Андрю Никол: „… Демокрация! Смешна идея, базирана на учтиво изобретение, че всички мнения имат еднаква тежест и значение. По някаква причина се прилага само за политическия живот и никога за водопровод, навигация или преводи от санскрит.”
Кокошки. С планове. Кокошки. С униформи. И attitude. Кокошки. В телевизора. На улица. И в душата.
Кокошки. С червило. И голям евроатлантизъм. В задника. By the way, представяте ли си Баце и Асен гушнати?
Хохо! Порно! Хард порно. Политически хомосексуализъм. От най-чист вид.
Лягам си. Аман от порно. Аман от мръсотии!
Васил Петев