„ПОСЛЕДНАТА ДУМА” НА „КИЛЪРА” ГЕОРГИ ВЪЛЕВ, КОЯТО НЕ МУ БЕ ПОЗВОЛЕНА В СЪДА: ДОКАЗАТЕЛСТВА? НЯМА! ОРГАНИТЕ ЗА СИГУРНОСТ И СЪДЕБНАТА ВЛАСТ САМИ ГИ СЪЗДАВАТ.

Това е недовършената ми последна дума, подготвена за пред Шуменски Окръжен Съд, но неизказана по независещи от мен причини, не ми беше дадена възможност. Сега ще разберете защо: Смятам, че в момента в България се провежда подобна политика на политически геноцид срещу българския бизнес от управляващата партия. Имам предвид в частност моя, но пък защо не и на Алексей Петров, Гриша Ганчев, Иван Славков и много други знайни и незнайни, пострадали от подобни действия. В досъдебното производство Валентин Цоновски казва дословно : „Никой не го интересува истината, ще казваш това, което ти кажем”, към подсъдимия Райчо Стойнев.

Подсъдимият по делото „килъри” Георги Вълев: недовършената ми последна дума, подготвена за пред Шуменски Окръжен Съд, но неизказана по независещи от мен причини, не ми беше дадена възможност. Сега ще разберете защо:

Уважаеми окръжни съдии, преди известно време ми попадна едно четиво, което силно привлече вниманието ми и особено ме впечатли. Ще си позволя накратко да зачета и да коментирам, а вие си направете изводите:

„Натрупали опит в предишните процеси, и сигурни в победата си, властите организират шумен съдебен спектакъл при пълна публичност. За целта е предоставена най-голямата /тържествена/ зала в съдебната палата. Съседните зали, които също трябва да се изпълнят с граждани, са радиофицирани и озвучени. В голямата зала са отделени специални  места за чужди гости и журналисти. Между тях най-влиятелната е съветската  група дипломати, представители на ТАСС и СОФИНФОРМ бюро и на най-големите централни вестници „Правда” и „Известия”. За достъпа на други чуждестранни журналисти сведения не се дават. Съдебната палата, както отвън , така и отвътре, се охранява от огромен контингент униформена и цивилна  милиция. Достъпът до съда става със специални пропуски.  С тях са снабдени само най-близките на подсъдимите, чуждестранни гости и активисти на БКП. Най-голямата част от така наречените граждани са служители на ДС. По този начин е осигурена не само пълна публичност, но и пълна обществена подкрепа на съда. По същество това са клакьори, които трябва да наситят атмосферата на съда с презрение към подсъдимите и възторжено да акламират съда и неговата революционна ярост срещу империализма. Процесът е съпроводен от масова и креслива пропагандна акция, пресата и радиото предварително нагнетяват обстановката. Преди да започне, преди да зъвърши съдебното дирене и да се докаже вината на подсъдимите, медиите пускат огромен подготвен в партийно  държавните институции информационен поток, който не оставя никакво място на съмнение в „заговорническата и контрареволюционна дейност на католическата църква”.

Въпреки почти пълните съвпадения на обстоятелства и факти, това не е в Шумен и не става въпрос за дело 303/2011 на ШОС или т . нар.  „Килърите”, уважаеми окръжни съдии. Всичко това се случва не в нашето съвремие, на каквото всъщност бяхме свидетели през последната година и половина, а точно преди 60 г в най-мрачните години на социализма и мракобесието – от 29.09 до 3.10.1952 г. в София. Делото се гледа от колегия на ВС на НРБ в състав председател Стефан Величков, член Димитър Спасов и Найден Малеев. Съдебни заседатели Драгой Коджейков, Христо Калайджиев, Васил Михайлов и Илия Игнатов. Обвинението се поддържа от прок. Пенчо Петрински и Панчо Спасов.

Обяснението за мен за това голямо съвпадение е много простичко:

авторите на сегашния процес са най-вероятно децата и внуците на авторите на онези процеси, тъй като не е бил само един /както и сега/, като например делата срещу Ал.Петров, Гриша Ганчев, срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев и др. Материалът, който зачетох е част от документалния сборник на Жоро Цветков, озаглавен „Разпятието”., изд. 1994 г. на БАН и ще продължа докрая с цитати от него.

Във връзка с анализа, който ще си позволя да направя на ноу-хауто на това мегадело, на този мегапроцес, според авторите му емблематичен за преходния период между две обществени политически системи, по мащабите си единствен в България за този век, ще се опитам да направя един исторически паралел с миналия век, една ретроспекция във времето преди 60 г в далечната 1962. Малко повече от 5 г преди да бъда роден. За един също „мегапроцес”, организиран тогава от управлявмащата БКП срещу определени дейци на католическата църква в България и което има само едно име: политически геноцид.

Смятам, че в момента в България се провежда подобна политика срещу българския бизнес от управляващата партия. Имам предвид в частност моя, но пък защо не и на Алексей Петров, Гриша Ганчев, Иван Славков и много други знайни и незнайни, пострадали от подобни действия.

 „С тези дела БКП изпълнява поредната заповед на своята съюзна КПСС и прави услуга на съветската политика”– в случая паралел САЩ. Посещението на американския посланик Джеймс Уорлик  в кабинета на Ася Петрова в Шуменска Окръжна Прокуратура  през 2011 г., както и посещението на ръководството на изпълнителната власт от 20.11 до 5.12.2012 г. в САЩ при шефа на техния Сикрет сървис и съветника на президента Джон Бренън и управляващата партия от няколко министри, вкл. силовите, съвместно с административния ръководител на ШОП и автор на обвинителния акт на НОХД 303/2011 на същата ШОП.

„Не по-малка услуга прави и на себе си като премахва от обществения живот силното духовно и интелектуално присъствие на католическата църква. По този начин тя освобождава нови пространства за пропагандна агресия и за „Настъпление на социализма по целия фронт”, а сега визирам бизнес пазара и свободната демократична мисъл, бизнес геноцид. Тези изводи, както тогава, така и сега, се основават на истината, като до нея се стига с изследването на исторически материали и автентични източници за организираната от комунистическия режим през 1952 г. неправомерна съдебна разправа с дейци на католическата църква в България-епископ Евгени Босилков,  епископ Иван Романов, отец Дамян Гюлов, отец Йосиф Тончев, Роберт Прустов, Стефан Цоков, общо 10 души. Били са няколко съдебни процеса – близнаци, като най-големият е бил срещу 40 души, подсъдими от Софийско-Пловдивския апостолически викариат, от моя край, където съм роден и редица други. Подсъдимите се обвиняват в най-тежки престъпления като шпионаж, организиране на въоръжени групи за борба с народната демокрация и др.

 Доказателства? Няма! Органите за сигурност и съдебната власт сами ги създават – като паралел в нашия процес ГДБОП и Шуменската Окръжна Прокуратура.

„В основата на това са изтръгнати с насилие искрени и сърдечни самопризнания на подсъдимите” – в случая изтръгнати с изнудване от свидетели, заплашени със смяна на качеството им от свидетели в обвиняеми.

„Подготовката на съдебните процеси започва с арест”–като паралел и в случая първо арест, после събиране на доказателства.

 „Попаднали в ДС, арестуваните нямат никакъв шанс да оцелеят, ако не приемат условията на следствието”-нима за някои свидетели по нашето дело, като Радослав Димитров не беше същото?

 „Пътят към самообвинението минава през всички кръгове на ада” – в настоящия процес Грета Станчева, Мария Койкова, Радослав Димитров и др.

„Някои се отричат от човешкото си достойнство”-като паралел визирам голяма част от свидетелите на обнвинението Лаков, Ненов, Джамалов, Цеков, Близнака, Симеон Симеонов, Найден Недялков и др.

„Руси Христозов е отг оворен работник в ДС и се издига до министър на вътрешните работи”-паралелът ще оставя на вас. „В спомените си запазени в АМВР за първите дни след 9.9.1944 г. пише „Това беше време, когато народът сам управляваше, даваше възмездие на враговете, чиито ръце бяха изцапани с народна кръв, убийците, фашистките палачи”-в случая годините на прехода. „В сила беше „революционната законност”. Всъщност ставаше дума за беззаконие”-паралел – прехода вътр ни министър – ДС-шести отдел, както и постоянните му коментари за този преход.

„Комендант на дирекция на народната милиция е Кирил Николов, известен като Странджата”–в настоящият случай зам. шефа на ГДБОП, Валентин Цоновски. „Който вместо да пази арестантите през нощта, ги извежда и разстрелва”-в нашето съвремие през деня, визирам в случая Перник с Чочо.

„Произволът и убийствата без съд и присъда вземат застрашителни размери. Налагат се проблеми. Когато Р. Христозов е назначен за директор на дирекция на Народната милиция /18.11.1944 г./, отбелязва: „Заварвам в дирекция на милицията не бих искал да се смята така мниго силно, но хаос”-във връзка с нашия процес министърът на вътрешните работи наложи на старото ръководство на полицията във Велико Търново още по-остра критика-едва ли не, че прикривали престъпления.

От „хаоса” трудно се създава ред – да, но не и от вътрешния ни министър?!?

„Взаимоотношенията между служителите на дирекцията на Народната Милиция и поведението им към арестуваните „врагове на народа”, всеки действа според своя ум, култура, морал и интереси”–като паралел ще дам за пример сегашните шумно рекламирани полицейски акции, вкл. и този съдебен процес ,с екзотични имена, в случая „Килърите”, „Октопод” и др, както и медийните изяви на вътр. министър-например изявленията му във Велико Търново в началото на пледоариите, че вече сме осъдени.

 А за личния морал на прокурор Петрова няма да говоря, тъй като темата е много дълга.

 Друг цитат: ”За следствената работа през 1944 г. Р. Христозов отбелязва: „…даваха се указания офиц иално да се води следствието нормално, при спазване изискванията на закона, никакво насилие, никакви навеждащи въпроси да няма. Обаче една формула се измисли на непрекъснат разпит. На един следствен не се слага един следовател, а двама, а понякога и трима и непрекъснато се разпитва”-като паралел – нощните разпити на Райчо Стойнев, Янко Попов, Радослав Димитров и много други. В досъдебното производство по нашето дело, а и по време на съдебното дирене, разпитващите са стигали до 4-5 човека, за разлика от онова време-имам предвид разпитите на свидетели на обвинението Мирослав Найденов, Георги Тончев, Мария Койкова, Красимир Пантелеев. Също така, в нашето дело има и по 9 пъти разпитвани, Джамалов и Бръмбашка например.

„Не се оставя да почива, даже и да спи”-както казах нощните разпити на Джамалов, нощните конвои от София до Шумен на Стойнев и Попов и нощното дирене с джипове на Мария Койкова.

„Това е по-тежко от физическо насилие, казвахме да няма навеждащи въпроси, но в някои случаи се констатираше, че има”-  разпитите на Радослав Димитров, Джамалов, Цеков, Близнака, Симеон Симеонов.

 „Събраните факти старателно подредени, нагласени и редактирани, служат за изготвяне на обвинителен акт” – това го оставям без коменатр.

„Започва подготовката на съдебен спектакъл, който трябва да протече при строго определен сценарий. Отклонения не се допускат. Спазването на сценичните указания е задача за всички-магистрати, подсъдими, свидетели, клакьори и прокурори” – като паралел сценарият е същия, няма разлика, става въпрос за един и същ процес.

 „От това обвинение, както ще видим, нищо не остава, но кой се интересува от истината? Важното е да има повод  да започне разследване, останалото ще се нареди”-пълна аналогия с настоящия процес, първо арестите, после доказателства.

В досъдебното производство Валентин Цоновски казва дословно : „Никой не го интересува истината, ще казваш това, което ти кажем”, към подсъдимия Райчо Стойнев.

„Подреждането на провинения, тяхното степенуване, готовността на подсъдимия да свидетелства против себе си-всичко от началото до края на съдебния процес, говори за предварително обмислен, репетиран и строго дирижиран спектакъл” – в сегашния случай има осигуряване на показания на зависими свидетели по предварително замислен сценарий. Досъдебното производство представлява обучение в рамките на този сценарий и наизустяване на цели изрази, реплики и фрази. Тези от прокурорските свидетели, чиито умствени възможности не гарантират успешно участие в този спектакъл, биват трансформирани в анонимни свидетели, свидетели със защитена самоличност или просто изчезват,  или ако се появят в съдебно заседание, просто отказват да говорят с тривиалното полицейско-прокурорско клише, че се страхували за живота и здравето си, както и на своите близки, но странно, въпреки това поддържали показанията си от ДП. Целта на обвинението с тези гениални ходове е известна и на децата и тя е само една – да се презастраховат от евентуални и сигурни грешки при повтаряне на заученото, на слабите ученици и артисти в настоящия спектакъл. Но ще спра дотук с този анализ, че ще стане страшно, ако продължа.

„Законови положения и тяхното тълкуване, правни основания, обосноваване на наказателни текстове-всичко това отдавна е забравено. Новото соц. правораздаване е „революционно” и затова е „опростено” и „освободено от излишества”.

Общите фрази напълно го задоволяват”-като паралел, аналог с представителите на ШОП и ВАП прок. Петрова, прок. Георгиева и прок. Якимова, относно начина и методите им на обвинение – голословни и високопарни фрази, плод на тяхното въображение, непочиващи и неподкрепени от доказателства.

„Започва работа за синхронизиране на показанията на двамата подследствени /след техния арест/”–сякаш е писано за ДП 154/2009 на ШОП, като връзка имам предвид например, по двойки показанията на Джамалов и Цеков, на Близнака и Симеон Симеонов, на Пламен Лаков и Цончо Ненов. Следва: „Към съдебното дело са приложени само избрани протоколи от предварителното следствие. От тях, макар и частично, може да се вникне в кухнята на изготвяне на обвинението”-абсолютен аналог, настоящото дело се състои от 150 тома и над 20000 страници, както и 25 тома със СРС-та, но обвинението се позовава само на един малък  процент от всичко, което са събрали в кориците на делото. Показател за това, как е изготвено обвинението, са СРС-тата, които дават пълна и подробна картина на манипулациите на свидетели и скалъпване на обвиненията.

Продължавам: „Има най-общи указания за организиране на „голям католически процес” – в случая голям килърски процес. Указания от главна прокуратура и изпълнителната власт. Продължавам: „Уточняването на броя на подсъдимите и определянето на тяхната вина се възлага на ДС” – паралел в случая ГДБОП. 

„Започва бърза следствена процедура, която приключва за сравнително кратък срок от около 2 месеца”-паралел ДП 154/2009 приключва също за сравнително кратък срок от около 10 месеца от ареста на първите.  Цитирам: „Обвинителният акт е свидетелство, че с подготвяния процес бълг. Комунисти…”-в случая управляващата партия ГЕРБ, „…се включват в организираната и направлявана от СССР…”–Евросъюза и САЩ, „…международна акция против католическата църква”, аналог „Килърите”, „Октопод”.

„Образователният ценз и обществената реализация са най-убедителния аргумент в полза на тезата, че властта насочва ударите си към католическия елит” – паралел – в случая към мен като представител на бизнес елита на България, напълно изряден данъкоплатец, който пълни милиони в държавната хазна. Но който трябва да освободи мястото си на бизнесмена, приближен до ГЕРБ, личен приятел на министъра и основен спонсор на партията по време на предизборната кампания.

 „Агитационно пропагандният апарат на БКП също е задействан” – паралел – в случая удобните журналисти. „Публикуването на обвинителния акт е начало на масова акция, която обхваща цялата страна” – обвинителния акт на прок. Ася Петрова беше раздаден на журналистите, те го имаха преди да съм го получил аз !

„Омразата и жестокостта се насаждат от най-високо място. Ръководно начало са думите на комунистическия вожд Вълко Червенков.” – аналог – публичните изяви на вътрешния министър Цветан Цветанов, насаждащи повече от омраза с чудовищни клевети. Връх на този пропаганден цинизъм са постоянните му и безбройни изявления, че ще бъдем осъдени, въпреки не само недоказаните обвинения, а напротив – доказаната невиновност на всички обвиняеми.

„Нито един глас в защита. Нито една добра дума.” – паралел – поведението на преобладаващите медии, конкретно казионните. „Обсебила всичките етажи на властта, партията брутално манипулира общественото мнение. Заобиколени от омраза в съдебната зала, подсъдимите са сами и беззащитни пред арогантността и произвола на една неконтролируема власт, решила предварително да ги унижи и унищожи.

Управляващата партия афишира пред цял народ, че вината им е доказана. Произнесла е присъдата им.” – паралел отново публичните изявления на вътрешния министър и представителя на обвинението и автор на обвинителния акт прок. Ася Петрова в нашето съвремие. Прокурор Петрова е наградена лично от министър Цветанов /според неговите думи в интервю при Карбовски на 08.12.2012 г./ за добре свършената работа с двуседмична екскурзия в САЩ с него.

„Кой би посмял да се отклони от линията на партията и нейната воля?” – аналог в настоящия процес – грубия и безпардонен опит за влияние на изпълнителната над съдебната власт, независима по Конституция. А прокуратурата е част от съдебната власт, не васал на изпълнителната и на управляващата партия.

„Поставена в екстремална среда, личността отказва да уважава достойнството на другия, а следователно и собственото си достойнство” – в случая Джамалов, Цеков, Петков, Лаков, Ненов, които след  даване на „правилните” показания сключват споразумения и избягват правосъдие по техни стари обвинения. Убеден съм, че всички споразумения, сключени благодарение на този арест и по-специално на условията в него, са неразумни и равносилни на изнудване.

„Съдебното дирене приключва. Прокурорът в стила на уличен оратор набляга единствено на кресливите фрази и вложения в тях патос” – паралел, напълно отговарящ на пледоарията на автора на обвинителния акт прок. Петрова, както и на останалите представители на обвинението.

 „Прокурорът Петрински подбира само онези факти, които са в подкрепа на обвинението” – паралел – прокурор Петрова проявява същата селективност, въпреки, че по закон е длъжна да събира доказателства в двете посоки.

„В заключение прокурорът каза в пледоарията си: „Другари Върховни съдии, като признаете подсъдимите за виновни, при какви обстоятелства ще следва да определите санкцията? Преди всичко Вие ще следва да имате предвид обществено опасния характер на извършените от тях деяния. Вълко Червенков каза „Не може да се мисли за нови успехи без и занапред  да се води сурова борба против враговете на народа и на Републиката, които се опитват да пречат и да вредят с всички средства” – пълен аналог с пледоарията на Петрова, вместо Вълко Червенков обаче, тя цитира акад. Павлов.

„Несмущаван от никакви противоречия в съдебното дознание, той определя възможно най-тежките наказания” – тук се въздържам от паралел с дело 303/2011 на ШОС.  Мога, но след решението.

„Партийният официоз дава висока оценка на работата на прокурорите” – паралел – подкрепата на удобните казионни медии на пледоарията на прокурор Петрова по същия циничен начин.

„Вестникът приветства искането на прокурорите за „строги, но справедливи” присъди в интерес на трудещия се български народ, строящ социализма и борещ се за мир в света” – паралел – в-к „Телеграф”, в-к „Уикенд”, в-к „24 часа” и останалите, които не спряха да хвалят и заклеймяват и да дават изкривена медийна гласност.

„Изнесеният обвинителен материал и доказателствената част към него показват, че подсъдимите нямат вина по конкретно повдигнатите срещу тях обвинения” – същото доказа и фактическата обстановка в нашия процес. „И понеже престъплението е измислено, няма друго средство за доказване, освен лъжата” – паралел без коментар.

„Всички изпълнители – от следователите, които се наслаждават на резултатите от своя труд, са в залата на съда” – паралел в случая първо с комисар Цоновски, който изкара 2 години, командирован в Шумен и по време на заседанията изпраща смс-си на прокурор Петрова с указания за водене на разпитите на явилите се свидетели. Който всеки ден обядва с нея  заедно в механа Попшейтановата къща и т. н. Прокурор Петрова прекара повечето от времето си с него, отколкото със законния си съпруг, ако и ангажиментите по това дело да са много тежки. Разследващият полицай Йордан Гроздев пък, който също присъстваше в залата от самото начало на процеса, впоследствие бе издигнат на служба в ГДБОП в София.

Призивът ми към Вас, уважаеми окръжни съдии, е настоящият процес да няма паралел с Народния съд !

Моля, Господа съдии, не ни връщайте в ония времена, когато:

„Правото не се разглежда като система от мерки за опазване свободата на обществото и личността, а като сборник от нормативни актове за забрани, ограничения и команди. Теоретик на този подход е А. Я. Вишински: „Социалистическото право е начин за подчинение на хората и класите на установения господстващ в дадено общество класов ред, изгоден и угоден на тази класа.” – Вие преценете дали има паралел. „От правната теория и практика се заличават общочовешките демократични ценности: независимостта на съда, презумпцията за невиновност, състезателността на страните при доказване и отхвърляне на обвинението. Управляващата партия, която се идентифицира с държавата и трудовия народ, се поставя над Конституцията и законите” – паралел, според мен, категорично има.

            Моят извод е, че между тези процеси с разлика от 60 години има прекалено големи съвпадения, повече от нормално, което е много притеснително за демокрацията, за която толкова се борихме. И логичен би бил въпросът, щом толкова много си приличат, аджеба в какво живеем – в демокрация или в диктатура? И пак в тази връзка се сещам за Бай Ганьо: „Демокрация ли? Хи-хи-хи…” Дълбоко се надявам и вярвам този процес да се различава от онези най-вече по решението на съдебния състав, тъй като, както съм казвал неведнъж, аз вярвам в българското правосъдие, в неговата независимост, въпреки всичко. И в неговата почтеност.

И като финал ще кажа, делата на човека градят неговото име. Човешката доброта и благородство са божествен дар. Каквито и изненади да ни поднася животът, не трябва да им изменяме. Към бъдещето не трябва да ни води жаждата за мъст, а гласът на разума. Защото какво повече е нужно на човека, когато достигне своя залез и се обърне назад, без срам и угризения да се вгледа в миналото и в делата си и с чисти ръце да ги предаде на своите деца. Това е моята последна дума, благодаря ви за вниманието.

29.11.2012 г. пред Шуменски Окръжен Съд – Георги Вълев

P.S. Искам да благодаря най-сърдечно на всички, благодарение на които последната ми дума успя да види бял ден. Благодаря и за смелостта им в тези времена на страх. Благодаря на всички, които вярваха в мен и ме подкрепяха. Благодаря и на тези, които не ми повярваха, тъй като разбрах що за приятели са.